”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, декември 31, 2009

Броени часове до 2010! ^.^


И тази година мина и ето че броени часове ни делят от настъпването на новата 2010 година :)
Надявам се за повечето от нас 2009 да е била хубава година изпълнена с много радост, любов и щастие. И нека както се казва, най-хубавото от тази отиваща си година да е най-лошото за следващата! :)
Аз лично ще запазя в сърцето си много моменти от отиващата си 2009. Повечето ще са хубави, дори много, моменти прекарани с приятели и с любимият човек, спомени, които да ме карат да се усмихвам когато се сещам за тях :)
За мен 2009 беше година на много нови запознанства, на много нови усещания и промяна на мнения за доста неща :) До голяма степен беше една доста успешна година :)
И така, пожелавам ви довечера когато часовниците ударят 12, всичките ви желания да се сбъднат и да получите своите коледно-новогодишни чудеса и да си прекарате много много хубаво ^.^
Искам да кажа още няколко думи. Какви ли? Например колко много обичам близките, приятеля и приятелите си. Защото именно моментите с тях ще запазя в сърцето си! Весело изкарване довечера (hug) :*

петък, декември 25, 2009

Весела весела Коледа! ^.^

Весела Коледа на всички! :) И честит рожден ден, тате! ^.^
Пожелавам на всички много здраве, щастие, късмет, успехи и най-вече любов! ^.^

четвъртък, декември 24, 2009

Love actually


Два поста за един ден, и аз самата съм изненадана от себе си :D Но сега ще ви кажа за какво иде реч...
Става въпрос за филм. И то не за какъв да е филм, а за Коледен безкрайно позитивен и изпълнен с любов филм :)
"Наистина любов" един от любимите ми филми. За първи път го гледах миналата година с копания. Бяхме се събрали у една от най-добрите ми приятелки :)
Действието се развива във Великобритания и паралелно се развиват няколко истории на хора своеобраазно свързани един с друг по различни начини :) Има както невероятен хумор, така и невероятно много емоции и чувства. Това са истории за Коледа, за позитивизма, за това, че в тази част на годината трябва да казваме истината на тези които обичаме и да им показваме и доказваме обичта си.
Филма си заслужава и то много :) Особено ако се гледа с човек/хора на които много се държи. Искренно ви го препоръчвам за чукащите на вратите ни празници :)

P.S.: I love you, sunshine!

сряда, декември 23, 2009

Отново тук :)!


Нова година нов късмет казват хората :) Само че аз не смятам да чакам Новата 2010 за да пусна нещо новичко тук :) Факт е че скоро не съм пускала нищо, музата ме беше напуснала а и в училище се събраха доста неща напоследък...
Но ето че заветната ваканция дойде и аз отново съм тук с нови сили за да пиша :) И искренно се надявам да не ви разочаровам.
И така? С какво да започна? :)
Първо смятам да се похваля че ще участвам в училищният вестник, чийто първи брой ще излезе Януари месец (ако успеем да се организираме естетсвено). Не знам защо но съм доста горда с това си участие, въпреки че ядва онзи ден подготвих първите материали :) Аз си самоповерих темите за филми и музика :)
Откакто не съм писала тук станаха доста неща, някои лоши, други пък безкрайно хубави и излезли като от приказка (като съботата ми например *смигва на Георги*) :) Сега ме е обхванал напълно коледният дух и общо взето съм весела и тичам за подаръци и гледам да заразявам с ентусиязъм хората около мен :) Обичам празниците, обичам трескавата атмосфера и историите, обичам пухкавият бял сняг който покрива и прави София по-красива въпреки задръстванията и адските закъснения на транспорта, обичам даже студа, понеже парзалките вече са отворени! :) И да не се казвам Василка, ако тези дни не организирам компанията да отидем на кънки! <3 Така че хора, гответе се :) Оздравявам и започвам организацията!

сряда, ноември 11, 2009

Цикъл разкази за Съдбата (разказ 3)

Съдбата влеве с сумрачната зала.
Веднага разбра че не е сама. Силуетът на Любовта се открояваше ясно над кладенеца на съдбите.
-Какво правиш, Любов? – попита строго посивялата жена.
Русокоската се обърна и промълви тъжно:
-Наблюдавам хората. Забравили са как да обичат. Толкова омраза има между тях...
-Това е тяхната природа – отбеляза сухо Съдбата.
-Но това може да се промени – възрази Любовта – вземи тези две човешки същества...
-И как? – повдигна вежди сивокосата – Не можеш да промениш природата им, те ще се мразят.
-Гледай...
Любовта махна с ръка над съда и промълви нещо.


Когато тя го срещна, той и каза:
-Недей да си падаш по мен, ще ти разбия сърцето.
И тя каза:
-Няма, не се безпокой.

Но времето минаваше. И те станаха приятели. Но за нея той се превърна в нещо повече.

Когато се целунаха за пръв път на онова училищно тържество той и каза:
-Не трябваше... сега ще ти разбия сърцето.
Тя се усмихна мило и щастливо му отговори:
-Ще си е струвало.
Той замълча.
-Нима нямаш нищо против сърцето ти да бъде разбито?! – недоумяваше той.
-Поне ще знам че няма да съм го лъгала – усмихна се тя топло и си тръгна.
Момчето дълго гледаше след нея, как тя се отдалечаваше облечена в хубавата бледо розова рокля, раменете голи изложени на хладната лунна светлина, тялото и хубаво и идеално в очите му. Искаше му се да хукне след нея, да я спре, искаше да бъде негова. Но не отиде, не и предложи якето си, прегръдката си, топлината си. Защото го беше страх да не и разбие сърцето.

Времето минаваше. Малко по малко той започна да вижда малките неща в поведението и, да следи думите и с повишено внимание, да се увлича по нея.

Когато я изпрати до тях вечерта след училище, той искаше да я целуне, да и каже колко много значи тя за него, че вече не само тя чувства това. Тя беше весела и усмихната. Бъбреше и се смееше и опиянен от това той не казваше нищо за това
Но пред тях я чакаше някой.
Момчето помръкна. Познаваше тази фигура.
-Благодаря ти че изпрати момичето ми – с усмивка му каза чакащият.
Момчето погледна недоумяващо към момичето, което стоеше в прегръдките на чакащото пред къщата и момче. Очите и му казаха всичко.
-Разбирам – промълви той с горчива усмивка и си тръгна.
Заваля.
Дъждът валеше с тежки капки които се стичаха по него, по косите му, по лицето му, пламнало като от треска, по дрехите му, прогизнали за нула време.
-Защо? – питаше той.
А едно малко гласче му шепнеше:
-Защото те беше страх да не ти разбият сърцето.
-Не – негодуваше момчето – Беше ме страх да не разбия нейното.
А гласчето пак напяваше:
-Страх те беше единствено за теб... нараняваше и те беше страх да не бъдеш наранен...


А времето минаваше.
Завършваха училище.
Всеки ден през това време момчето я гледаше в прегръдките на другия. И не казваше нищо защото мислеше че е щастлива. Не виждаше болката в думите и и съжалението в очите и.
Той самият ходеше с други. Но никоя не беше като нея.

На бала тя беше сама. Не се забавляваше. Не ставаше да танцува. Не докосваше шампанското във високата си чаша забравена до нея.
Момчето влезе в залата попадайки сред танцуващи двойки, снимащи хора, опитващи се да запомнят завършването си. Самият той беше сам, скъсал с поредната.
По навик потърси момичето и я намери.
Стоеше в бледата красива рокля която подчертаваше кожата и по уникален начин унила и отегчена. Колието на врата и беше семпло, косите и бяха прибрани в семпла прическа.
Обзе го яд към другият. Защо не я забавляваше.
-Защо си сама – попита я той.
Тя се усмихна горчиво без да отговаря.
-Къде е той? – насили се да попита пак момчето.
-Няма го – повдигна рамене тя – Заряза ме.
Момчето замълча. В гърдите му се беше надигнало едно змииче което ликуваше. Но не се радваше за нея.
Започна романтична песен.
-А ти защо си без дама? – попита тя оглеждайки се наоколо – Разбрах че е ревнива.
-Беше – усмихна и се той а после и предложи ръката си – Може ли един танц?
Тя го погледна стреснато, но кимна.

Тази вечер те се забавляваха заедно.
Когато я изпрати до тях, тя се обърна и му каза с усмивка:
-Благодаря ти, прекарах чудесно с теб.
-И аз – отвърна той и я хвана бързо за ръката защото тя искаше да си тръгне – Почакай, моля те, не си тръгвай...

Съдбата наблюдаваше мълчаливо последвалата сцена в кладенеца на съдбите. Не можеше да чуе думите на младежа, но можеше да гадае, за нея всички признания бяха еднакви. Тя видя щастието в очите на момичето, видя как се прегърнаха щастливи, видя как той я завъртя под лунната светлина както беше танцувал на дансинга малко по рано с нея.
-Видя ли – промълви тих глас зад нея.
Съдбата размъти повърхността на огледалният кладенец.
-Видях. Печелиш сестрице – каза с леко неудобрение тя – И този път печелиш, Любов.

събота, октомври 03, 2009

Make a wish

Пожелайте си нещо и го поставете в сърцето си! Каквото си поискате. Всичко! Имате ли го? Браво.
Сега повярвайте, че може да стане реалност! Никога не знаете, кога ще стане поредното чудо, поредната усмивка, поредното сбъднато желание. Но ако вярвате, че е точно зад ъгъла и ако наистина вярвате, че то може да се случи, ако сте напълно сигурни в това - може да получите това, което сте пожелали! Светът е пълен с чудеса... Просто трябва да повярвате в тях!
Тъй че... пожелайте си нещо. Имате ли го? Браво. Сега повярвайте в него с цялото си сърце!


By Ann

четвъртък, септември 24, 2009

Just another day that started out like any other... but it ended like а special one!



Хората
се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те
са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня.
Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да
обикаляте света, просейки любов. Цялата л...юбов, от която се нуждаете, е
във вашето сърце. Вашето сърце може да създаде всякакво количество
любов, не само за вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята
любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате
магическа кухня в сърцето си. Тогава всички тези гладни хора, които
вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас
заради вашата любов.(Дон Мигел Руис)

Mога да кажа че въпросният дон за който до момента изобщо не бях чувала, наистина е бил прав :)

Днес беше най якият ден, просто, най-страхотният, и ми се иска да можех да споделя поне малка частичка от щастието си с вас.
Много много много щастие искам да пожелая на Сиси и Росен и още много пъти по 2 години :) Моите сладури...! <3 Обичам ви, Стефи, Мони, Яна, Анди, Вели, Поли...! Благодаря и на другите хора, които не споменах в този пост, адски много ви благодаря :) Както и на родителите си и близките си, нищо че те никога няма да прочетат този пост :D Но най-много обичам момчето с главно "М" в моят живот, Георги :* Обичам ви хора, искам да го знаете! Просто исках да го знаете на края на този така хубав за мен ден :) With really all my love, and lot's of hugs and kisses,
Васи

сряда, септември 16, 2009

Една усмивка!


Искам да подаря по една усмивка на всички в този първи учебен ден :)
Smile people, just smile! ♥ Една усмивка може да промени нечий ден! Така че дарявайте усмивки! И не защото ще ви бъдат върнати, а за да направите нечий ден щастлив! ♥ Една усмивка прави сериозната снимка весела, превръща тъгата в щас...тие, а и да признаем, прави много по-малко бръчки от тъгата! :D So just... smile! And the world will smile along with u! ♥

петък, септември 11, 2009

"Sympathy for the devil" или "Supernatural" season premiere!



И така, дойде и заветният ден - новият епизод на "Свръхестествено" вече е факт :)
Гледах го още сутринта към 9-10 мисля, но едва сега седнах да напиша този пост :)
По мое мнение това беше един адски трогателен епизод наситен с много, много обрати. Видяхме и Луцифер, самият дявол в човешка кожа.
Но всичко по реда си.
Първо, началото на самият епизод беше доста добро. Ac/Dc в комбинация с добре подбрани сцени от миналите сезони проследяваше ситуацията до това което е сега.
Сега малко и за героите и актьорите.
Втрещи ме един момент с Боби и Сам. Направо седях и се чудех какво става тук и каква е тази драстична промяна в отношението на Боби към момчетата и в частност към Сам. Добре де, предизвика Апокалипсиса ама... все пак. Тук имаше и една много страхотна реплика.
Появи се отново и небезизвестната ни Мег. Може би я помните - първи и втори сезон, с къса, руса коса, преследваше много момчетата и баща им... Е, същата, пак е тук и е готова да раздава от демоничната си злоба. Само където вече не е руса.
Сигурно си спомняте от финала на четвърти сезон Кастиел. Аз го бях отписала, да си кажа честно и искренно се зарадвах когато се появи и Kick-на out Закарая, който между другото много ми лази по нервите откакто се появи още а в този епизод ми стана още по-черен. Но наистина, радвам се че Кас е добре, въпреки че нещо не знам как точно оцеля.
Така... сега за момчетата.
Първо за Дийн. Дийн изглеждаше адски състарен накрая на епизода, това е момента който ми направи най-голямо впечатление от целият епизод всъщност. Беше разочарован и тъжен и уморен... Просто не приличаше на себе си. Това беше много силен момент, много силен разговор, който показваше новото положение в отношенията на Сам и Дийн.
В това отношение изненадах се много и от факта че намесиха и Михаил! Това изобщо не го бях очаквала. Но явно Крипке си има своите козове скрити в ръкава :)
Колкото до Сам, той е в изключително кофти ситуация... разкъсва се между това че е предизвикал Апокалипсиса, че вината че е причината света да е пред края си е негова. От друга страна брат му и Боби са адски разочаровани от него, и не могат да му се доверяват както преди.
Самият дявол, или по-скоро приемника му, изобщо не изглеждат злобни или зли. Още повече че когато видите защо избира да приеме чистото зло в себе си. Вярно, че Дявола го манипулира, но няма как да обвиняваме Ник за това което направи.
Изобщо епизода оставя много въпроси които ще се разрешават тепърва :)

вторник, септември 08, 2009

Final countdown

И така, ето го и последното предсрартово броене. Сигурно гледате странно :) Не ви обвинявам.
Всъщност броенето е за две неща, за 11ти, премиерата на новият сезон на Supernatural и за училището съответно на 15ти :)
Да си кажа честно, за пръв път не искам училището да започва. Това лято, без да си давам каквото и да е време, за каквато и да е равносметка и изобщо без да се замислям, беше най-хубавото ми лято до сега. Вярно, в програмата не присъстваха почивки на море или в чужбина, но беше наситено с нови запознанства със страхотни хора, с които се надявам искренно да останем приятели, както и с приятни изживявания :)
Но няма как, есента идва, с нея и училището :) Може би до някаква степен се радвам. 11 клас, ще видя хора които цяло лято не съм виждала, да, едва ли ще е зле :) Даже съм убедена, че няма да е :) Въпреки това лятото, топлинката, хората от тези три месеца ще ми липсват. Още повече както се очертава да съм различна смяна от повечето...
Но къде ми е оптимизма! Все още съществуват уикендите (и слава Богу! :D )
Колкото до Supernatural, повечето от вас сигурно знаят за тази моя малка мания. Може би това е единственият сериал, който ще изгледам докрая. Просто актьорите са страхотни, самата история е оригинална и увлекателна, поддържа вниманието до самият край, а какво повече мога да искам :)
И така, нека предстартовото броене започне, както за ПГТК и новата учебна година, така и за Supernatural :)
With all my love,
Вес!

четвъртък, септември 03, 2009

"Алхимикът" или да следваш мечтите

От известно време не съм писала тук, просто нещо ми се събраха пътувания и разни други неща, а и понякога мързелът не прощава даже и на мен :D
Сигурно се питате какви алхимични неща ме гонят, и веднага обяснявам ;) Онзи ден бях на гости на леля ми и тя ми даде да прочета една книга...
Дам пак за книги иде реч :) Този път честта на този пост се пада на Паулу Куелю и неговата книга "Алхимикът".
Бяха ми казвали че по принцип автора и книгите му са адски тежки за четене, но точно с тази не мисля, че е така. По принцип до сега не бях чела нищо негово и се бях подготвила за наистина тежка книга, но се оказах приятно изненадана, че всъщност книгата е доста смислово и филосовски издържана и далеч не е толкова сложна за разбиране.
Не мисля да правя резюме на книгата, просто понеже ми е нужен поне още един прочит за да я разбера напълно. Но съм напълно съгласна с това, което пише на гърба и: че е книга, която би могла да промени завинаги живота и начина на мислене на читателите си.
Лично аз ви я препоръчвам да я прочетете :)

петък, август 28, 2009

"Обекти;" или "Въпрос на вяра"

Току що приключих с четенето на един разказ в новото списание "Обекти;".
Разказа се казва "Въпрос на вяра" и е от автора Майк Резник. Началото на самият разказ беше в миналият брой, първи за списанието. И сега в този брой беше сложена и втората част.
Майк Резник е доста популярен автор по това което прочетох за него от Уикипедия. Има много произведения и пише по специално в научно фантастичният жанр.
Накратко, става дума за един робот - Джаксън и свещенника който го притежава - преподобният Морис и за това как робота, наглед просто робот които прави това което му се каже, вниква бавно във вярата. Разказа завършва един вид със смъртта му не от чия да е ръка, а от тези, които преподобният е учил на смирение и толерантност.
В един момент се зачудих как един робот можа да повярва в Бог, да вникне в тези неща, в самата вяра. И това усещане се запази до самият край на разказа.
И изведнъж установих че робота беше по-човек от всички останали хора /използвам думите на Сис от чата ни само преди броени минути/.
Разказа си струва да се прочете, наистина ако имате възможност го вижте. Защото аз го започнах като на шега, след всичко което бях чела от първи брой, за да бъде първото нещо което дочетох като хората във вторият.
Като цяло самото списание си заслужава. Има статии от всички области общо взето. Има и доста полезни и интересни съвети които са реално приложими в интернет пространството.
Списанието се издава от "Мит прес". За съжаление за момента тиража е доста малък, но се надявам искренно скоро да се популяризира.

неделя, август 23, 2009

Send it on! <3

Реших да напиша няколко реда относно една песен която Анн ми прати преди малко :) За което адски много благодаря, понеже песента е просто невероятна, и посланието което носи също е прекрасно.
И да не съм чула коментари от рода на това че са лигави изпълнителите! :D Предупреждавам! :D
Това беше шега разбира се, коментирайте на воля :) Това че аз ги харесвам да не ви прави впечатление като коментирате :)
Така, да си дойдем на думата, песента е Sent it on в изпълнение на Miley Cyrus, Demi Lovato, Jonas Brothers и Selena Gomez :)
Пускам линкчета за клипче и за текст :) Просто вижте текста и се опитайте да вникнете в него :)
Ето ви откъсче :)

"Just smile and the world will smile along with you. That small act of love is meant for one will become two. If we take the chances to change circumstances imagine what we can do... If we send it on..."

И нека се усмихнем!
http://www.youtube.com/watch?v=rd7NIwF-dkg - клипче
http://www.metrolyrics.com/send-it-on-lyrics-disney.html - lyrics!

P.S.: Довечера отивам на вилата и няма да ме има няколко дни ;)

понеделник, август 17, 2009

"The mortal instruments"

"City of bones, City of Ashes, City of Glass..."
Вчера вечерта приключих третата книга от поредицата на Касандра Клеър и смело мога да кажа, че наистина много ми хареса. Като цяло досега не бях срещала книга, или поредица от книги, в която толкова успешно да са съчетани свръхестествени същества, характери на героите и обстановката; да е изграден един изцяло непознат свят, който в същото време да не се отдалечава чак толкова от нашият собствен.
Държа да спомена, че "виновна" за това че се вманиячих по книгите, е Яна :) Тя ми даде линк за форума в които ги имаше и всичко. И с нея вчера обсъждах края на третата книга доколкото можех без да и издавам много неща :)
Няма да ви разказвам историята този път. Или поне не цялата. От мен да мине, ще спомена само началото :)
Клариса Фрей е най-обикновенно момиче. До една вечер когато не отива в един клуб с най-добрият си приятел Саймън. И от този момент, от тази вечер, доста неща в живота и се променят... В него нахлуват Изабел и Алек Лайтууд и не на последно място, даже на първо ако питате мен, русокосият Джейс. Мистериозен, смел почти до безумие, Джейс веднага привлича вниманието на Клари...
От там започват едно след друго да се случват много неща, разкритие след разкритие, лъжа след лъжа падат разбулени докато Клариса научава коя и каква е всъщност.
Книгите държат в напрежение читателя до самият си край и ако човек не следва обратите трудно ще следи историята. А обрати и изненади не липсват до самият край :) Както и саркастични забележки всъщност :) Последните са истинско удоволствие да се прочетат :)
Давам ви линче към клипче, което много ми хареса и в което са един вид представени героите от трилогията. Актьорите са реални, даже един от тях играе и в "Wild Child". Песента може би също ще ви хареса. Заслугата пак е на Яна :) Мерси :*
http://www.vbox7.com/play:003eb405

събота, август 15, 2009

Under the rain

Така... поредното нещо с което ще ви затормозя.
Историята на разказчето е следната: Онзи ден пътувах с любимият ми градски транспорт докато валеше и в себе си имах използвани билетчета, понеже вече от месец горе долу съм без карта и не знам защо не си изваждам... Както и да е.
Капките се стичаха по запотените стъкла на автобус 72. Нямаше много хора, обичайно за часа всъщност, а и на всички им се убива желанието да ходят където и да е било на дъжд. Е на всички освен на мен, рабира се. Чудех се какво да правя с нахлулите мисли в ума си, когато видях натрупаната купчинка с билетчета които вече бях перфорирала в портмонето си. А дори не знам защо ги пазех!
По някаква случайност се оказа че имам в себе си и химикалка и така се роди това:

Under the rain

Дъждът се сипеше като из ведро над сивия град.
Беше оставил чадъра си вкъщи и сега щеше да се намокри. Но това не му пречеше.Обичаше дъжда. Обичаше да чувства как малките хладни капчици се стичат по лицето му, по топлата му кожа, как се давят в дрехите и мокрите му коси. Така обичаше всичко това...
И не разбираше как хората се криеха при първа възможност под чадъри, най-често тъмни чадъри, и не можеха да разберат тази така проста красота, тази оригиналност на всяка една небесна сълза. И то не само в един отделен момент, а през целият си житейски път.Толкова години живееха, а толкова малко истини осъзнаваха. Простички истини, които биха направили деня им с една идея по-весел и светъл. Толкова се стремяха към богатство, че забравяха чест и почит, така се стремяха към омразата че забравяха как да обичат.
Често момчето се чудеше какво им струва да се усмихнат. С усмивка се отваряха врати, с усмивка се ощастлияваше един иначе тъжен ден. Или една благодарност. Простичка благодарност към човек отстъпил място...
Колко ли щеше да им струва да видят красотата и щастието в света около тях. Тези неща те можеха да имат ако само се притегнат, ако се откъснат дори за секундичка от скучното сиво ежедневие на което бяха подвластни, просто да протегнат ръка и да грабтат и да притиснат в обятията си тази красота и това щастие. Да видят светлината в малките неща като дъждовните капки които събуждаха и пречистваха света за нов живот. Да видят това, което той виждаше...
Но хората не го разбираха. Те предпочитаха да тънат в "блаженно" неведение за това което той смяташе за значимо и да го гледат странно ако се усмихнеше по улицата на някоя мисъл или на нещо видяно. Или просто да върви без чадър в пороя, точно както сега.Капките се давеха в косите му, квасеха дрехите му, стичаха се като сълзи по лицето му, в същото време толкова различни от сълзите.
Но той беше доволен, доволен че отново е видял красотата на света. Беше щастлив че е дарил усмивка на непознат, че е благодарил на човек направил му път и поне малко светлинка се е появила над сивият и мрачен град.
А хората продължаваха да го гледат странно, с учудване, слисани и мрачни в сивите си дрехи под тъмните си чадъри.
Дали си мислеха че е луд?
Не.
Просто не можеха да го разберат. Мръщеха се един на друг, на момчето, на света, без да се пресягат за шастието както винаги досега.
А той продължаваше пътя и опитите си да ги накара да видят това което той виждаше и да им показва малките неща които правят света хубав.

"Wild Child"

Първо, много благодаря на Яна, че ми каза за този филм :) Защото в противен случаи заглавието щеше просто да продължи да отлежава в черновите за смс-ите на телефона ми (wasntme) откакто го видях преди някой от филм в киното.
Второ, държа да уточня, че е най-якият филм от доста време насам който гледам за пръв път :)
И така, филмчето е доста добро, ще се постарая да направя резюме. Надявам се да се справя.
Попи е разглезено американско момиче. Има всичко което поиска: маркови дрехи и обувки, добра сестра, приятел и вярна най-добра приятелка. Докато един ден Попи не съсипва сама нещата изхвърляйки част от нещата на новата приятелка на баща си право във... ами в океана! Да, тя е от слънчева Калифорния с всичкото слънце, топлина, шумни купони и къщи за милиони!
И представете си шока и когато баща и най-после изпълнява заканата си да я изпрати на училище зад граница. И то не къде да е а във строга Великобритания: дъжд, униформи, сроги правила, лоялност, чест и определено никакви партита или обувки "Гучи".
В началото Попи се държи надуто, недопустимо за английските нрави. Тя мрази мястото, мрази хората и най-вече това че е заточена там! Но постепенно започва да осъзнава колко ценно е приятелството, а и открива любовта.
Филма е наситен с комични моменти, разменени реплики между Попи и най-популярното момиче в училището - Хариет. Не липсват и романтични моменти, както и такива в които искренно съжалявате Попи, въпреки че преди това сте се дразнели на поведението и.
Надявам се да съм успяла да представя адекватно филма и ако го гледате да ви хареса :)

четвъртък, август 13, 2009

Хари Потър 6 или един прекрасно прекаран ден

Днес бях да гледам "Хари Потър и Нечистокръвният принц" на кино с приятели. И и този път беше спазано неписаното правило че когато си на кино, най-добре е да си на последният ред :) . Но това само между другото.
Като цяло филма беше доста добре направен, липсваха някои неща, но е съвсем в реда на нещата да е така при положение че книгата е доста дебела и не може да се вкара всичко във филма. Имаше неточности, но за сметка на това специалните ефекти бяха наистина добри. Имаше си я и интригата и страшният момент които наистина ми изкара акъла.
Въпреки това имаше прескачане от една сцена в друга без да го има преходният момент. Например, след като Хари взе спомена на професор Слъгхорн, веднага се оказа в кабинета на Дъмбълдор. Както и други такива. Беше съвсем забравен факта, че никои не може да се магипортира на територията на училището, романтичните сцени между Хари и Джини бяха... меко казано зле, бяха показани само два спомена за Том Ридъл a.k.a Лорд Волдемор.
За сметка на това Фенрир Грейбек и Белатрикс си изглеждаха все така налудничаво, като този път Бела напълно приличаше на луда.
Бях приятно изненадана от външният вид на Драко Малфой. Доста се е издължил а и костюмите му отиваха. Не мисля че успя съвсем успешно да представи поверената му роля този път, но се справи прилично.
Тонкс изглеждаше... странно! Може би това е най-точната дума. Изобщо не приличаше на себе си от другите филми и ако не се беше обърнала към Лупин със някаква мила дума, нямаше изобщо да разбера че е тя. Беше странно да я видя със тази прическа и изобщо по този начин.
Но нещо което много ми хареса беше вкараната сцена в която смъртожадните нападат Хралупата. Отново луда Белатрикс, която крещи как е убила Сириус Блек. И разбира се... Хари и Джини в беда...
Но хайде млъквам че ще се откажете да гледате филма ако ви кажа всичко.
Филма си заслужава според мен и не съжалявам че го гледах.
Аз съм фен на поредицата, безспорният ми фаворит от филмите е 5тият - "Орденът на феникса". От книгите най-много харесвам 3-тата - "Затворника от Азкабан". Имаше период когато знаех част от репликите наизуст дори, но това беше миналото лято.
Иначе освен киното, направихме и хубава обиколка по магазините, съответно си харесах нещо и така.
Мисля че за момента това ще е от мен.
Надявам се да не съм ви отказала от филма и ако сте го гледали да споделите своето виждане по въпроса и да ме опровергаете ако желаете за нещо :)

сряда, август 12, 2009

И отново по никое време

Не знам какво ми става, че пак седнах да пиша сега. Вярно, пиша и роул плей във форум, които споменах в предишната публикация, но това не ми пречи особено.
Днешният дъжд явно ми донесе някакво вдъхновение. Наистина, понамокри ме малко, но си заслужаваше. Както изглежда си заслужаваше да пазя старите си използвани билетчета от градският транспорт. След като картата ми свърши, си взимам билети. Бях забравила /за щастие/ да изхвърля две-три такива непотребни уж хартийки, когато в 72 не си вадих химикалката, кой знае откога отлежаваща в чантата ми и не започнах да пиша.
Не беше най-удобното място за писане, паветата направо ми разбиха краснописа които и без това го няма :D /още една причина да ги мразя/ но все пак се получи нещо хубаво.
Сега не мога да го препиша, но утре, или по-скоро по-късно днес ще го пусна ако ми остане време и ако не съм загубила билетчетата.
Наистина се надявам да не съм свършила тази глупост и да не са отишли в кофата в "Мак Доналдс" днес заедно със разтопеният сладолед...
По-добре не питайте :D
Sweet dreams :)
P.S.: Щях да сложа и картинка но нещо не се получи :(

вторник, август 11, 2009

За писането, мислите, запознанствата и други среднощни идеи

Дам, не гледайте странно, наистина знам колко е часа, и въпреки всичко реших да напиша няколко реда.

След пускането на поредният пост в едно от личните ми неща се замислих сигурно за хиляден път защо пиша, как започнах, дали успях да постигна нещо с това.

И за хиляден път установих че правя това защото ми доставя радост и удоволствие.

Не си правя кой знае какви илюзии, че ще преуспея с това, все пак не съм някакъв гении че да измисля нещо ново и уникално което никои преди мен да не е писал.

Но въпреки това намирам някакво удоволствие в това занимание.

Започнах едно лято преди две години. Предполагам затова се сещам сега. Пишех нещо с много елфи, мистерии... общо взето не го докарах до никъде...

А после се запознах във един форум с едно момиче, което в последствие стана моя много добра приятелка и в момента с нея ръководим един форум. По-точно тя ръководи, аз само помагам с дребни неща.

От нея се запалих по писането във форуми. До тогава нямах регистрация в нито един такъв, но след прочита на нещо което тя и още няколко момичета бяха писали се престраших и започнах и аз.
Там пуснах една тема, с която не знам какво стана всъщност... После дойде и първата ми идея за роул плей, в която изненадващо, но се записаха повече хора отколкото очаквах. Това разбира се ме окуражи и продължих.
После дойдоха есетата, съчиненията, писането на роул плей докато се стигна до това което правя в момента...

Радвам се на всеки коментар, на всяка критика независимо от кого е :)

Е това е, лека нощ, мисля че достатъчно неща изписах с полу заспалият си мозък тази нощ.

събота, август 08, 2009

Tango

На повечето от вас вероятно съм досадила вече с този разказ, скромен и донякъде неуспешен опит да опиша нещо различно от драма, драма, драма но все пак реших, че може би трябва да намери място тук. Написах го под съпровода на 3 песни:
Darren Hayes - Insatiable; Valentines tango от "Another cinderella story ost" и "El tango de Roxanne" /"Moulin Rouge" ost/
Tango
Луната се изкачваше по тъмният небосвод съпроводена от неизменната си свита блещукащи звезди над земята. Нежната и хладност прогонваше горещината от улиците на Рио.
Защо съм избрала това място ли? Не знам. Просто свързвам този град със танца на страстта - тангото...
А там, долу, по прашните тротоари вървеше жена. Беше облечена изцяло в бяло. Бяло беше дори цветето в кестенявите и естествено начупени коси. То ухаеше леко, ненатрапчиво, нежно. Дългите и бледи пръсти докосваха нежно плата на късата разкроена рокля, която беше облякла, за да се спаси от високите температури. Тя пристъпяше леко, сякаш с колебание, по паважа, но с увереността, че знае къде отива. Другата и ръка докосваше закачливо стените на сградите, избледнели заради продължителното излагане на слънцето.
Тя продължи да се носи под синкавата светлина на небесното светило докато постигна през лабиринта от улички до единствената по-ярко осветена къща в този район.Кадифените и очи обхождаха околността уж небрежно, но бързо, внимателно, както оглежда хищник...
Градината на къщата я приветства с прошумоляваше, вятъра разпиля красиво косите и по бледите рамене. Кожата и сякаш сама светеше, отразявайки лъчите на луната, както последната отразяваше тези на слънцето.
Жената се наслади на лекият звук и пристъпи към леко открехнатата входна врата, откъдето се промъкваше лъч изкуствена жълтеникава светлина.Не срещна никого по пътя си. Лампите загасваха веднага след преминаването и, бавно, методично, но сигуно, една след друга. Сякаш тя, бяла и нежна, беше вестителката на мрака в този така осветен дом...Сякаш тя отнемаше с красивото си лице живота от осветяващите им сърца... Очите и проследиха собствената и сянка докато се изкачваше грациозно по стълбите нагоре към вторият етаж. Лявата и ръка се плъзгаше по тъмното полирано дърво на парапета. А осветителните тела гаснеха ли, гаснеха...
Единствено светлината на нежната луна, която я съпровождаше през целият и път, нарушаваше плътният мрак останал зад брюнетката. Вторият етаж на просторната къща я приветства с тъмно червените си тапети и окачените по стените леко ретро лампи. Те продължиха да гаснат бавно докато тя минаваше покрай тя. Двете и ръце леко раздалечени от тялото и докосваха стените. Пръстите и усещаха и най-леките неравности под червената хартия. Токчетата продължаваха да тропкат по тъмните полирани дъски на пода. И това продължи докато жената достигна до бяла леко открехната врата, през която се процеждаше лек лъч светлина.
И последното електрическо сърце загасна зад нея. Сега бяха само тя, тишината, мрака и почти затворената врата. Усмивка на нетърпение пробягна по розовите и устни и дясната и ръка докосна вратата, отрехвайки я само с още сантиметър.После внезапно я бутна навътре и влезе.Светлината на ароматните свещи я обля с първият тропот на обувката и по паркета. Наклонила глава на една страна, тя огледа стаята.
Стените бяха покрити със скъпи на вид картини. Редуваха се мрачни и весели пейзажи, като бледо зелените тапети едва се виждаха. Имаше масичка и тоалетка, върху които стояха прилежно подредени свещите, чийто пламък танцуваше от течението на вятъра, нахлуващ през отворената балконска врата в противоположният края на стаята. Полу прозрачните пердета лениво помръдваха. Тя вдиша от опияняващия въздух наситен с приятна смесица от различни аромати.
Лекото изскърцване на остъклената врата не толкова далеч от нея привлече вниманието и. През нея влезе висок тъмнокос мъж. Кожата му беше леко мургава, като че ли бе прихванал прекалено много тен на плажа. Носеше черна риза чийто две горни копчета бяха разкопчани откривайки чистата му гръд.
Ръцете и се отпуснаха, пръстите и докосвайки полите на роклята и. Езикът и бързо облиза плътните и устни навлажнявайки ги. Те придобиха примамлив блясък без дори капка грим. Мъжът и кимна с лека усмивка, в очите му гореше буен пламък. Той пристъпи към малка ъглова масичка върху която покорно и невзрачно почиваше грамофон. Плочата вече беше поставена. Беше я чакал.
Иглата се докосна до черната повърхност с лек пукот, подобен на този на горящи съчки.
Цигулка бележи началото. Жената пристъпи леко, единствена крачка напред, той направи същото. Стойките им бяха изправени, нейното чипо носле леко вирнато, очите и не изпускаха нито едно негово движение.
Токчетата и тропваха с всеки такт, отброен от цигулката, и нейните сякаш непредвидими струни докато те се въртяха в малък кръг. Изведнъж темпото на музиката отскочи и заедно с това те се срещнаха в центъра на кръга. Дланите им се залепиха във въздуха, лицата им на милиметри едно от друго, сякаш готови за целувка, другата и ръка привидно отпусната, а неговата прихванала кръста и.
Изведнъж, при нова "прищявка" на цигулката, тя се отдръпна със завъртане, грациозното и тяло се изправи и през тънката рокля проличаха всички примамливи извивки. Кракът и тропна по пода след движението, паркета покриващ го простена с недоволство, а ръцете и застанаха почиващи на кръста и. Обърната в профил, тя все пак не го изпускаше от поглед.Той гневно тропна по пода в отговор, едно с музиката, сякаш ядосан от отказа и и пристъпи крачка напред подчертано бавно.
"Любов!"
Тя се завъртя настрани със също такова движение, полите на роклята и се повдигнаха леко. Но той се придвижи по-бързо и тя се оказа в ръцете му. Лицата им отново бяха на сантиметри, краката им се задвижиха в перфектен синхрон. Той водеше и знаеше, че засега е спечелил. Тя притвори очи...
"Страст!"
Лицето му се плъзна към врата и, напълно открит за устните му, ръката и откри пътя си към врата му уж с намерението да го прегърне. Ръката му се плъзна по бедрото и и леко под и без това късата рокля. Тя се изплъзна ловко и се оказа с гръб. Движенията им се забързаха, отново и отново ръцете им се срещаха, а лицата им се оказваха на милиметри едно от друго, топлината ги замайваше...
"Подозрение!"
Ръката му хвана китката и и я завъртя стремглаво. Косите и се разпиляха и палаво погалиха лицето му. Цветето падна на паркета точно на прага между стаята и балкона, точно сякаш между светлина и мрак.
"Ревност!"
Тя се оказа с гръб към него, отново, ръцете му на кръста и, лицето му наведено към рамото и.
"Ярост!"
Очите и на двамата бяха притворени, сякаш знаеха идеално какво правят.Изведнъж силните му ръце я издигнаха нагоре и той се завъртя сам в цял кръг докато тя беше във въздуха, единият и крак вдигнат като на балерина...
"Изневяра!"
Вихъра на стремглавото спускане отново на пода беше замайващо, танца се забърза отново след краткото забавяне движенията им едва можеха да се следят...После изведнъж цигулката отново забави хода си. Дланите им долепени една до друга, устните им почти допиращи се, те чувстваха забързаните удари на сърцата си биещи сякаш в един и същи ритъм. Цигулката изви до съвсем лек фон.
"Любов..."
Плочата изпука и спря, но те останаха така в перфектният център на първоначално оформеният кръг. Някъде далеч часовник би полунощ и птица запя нощната си симфония...
Устните им се срещнаха най-после след забързаният танц.
Тънките презрамки на роклята се свлякоха от нежните рамене на брюнетката... Копчетата на черната риза едно по едно падаха поразени...
Порив на вятъра угаси свещите...

Филми с Хилари Дъф


Този следобед изгледах два филма с тази актриса и певица.

Принципно не я харесвам кой знае колко много, но трябва да призная че филмите, "Raise your voice" и "A cinderella story" ми приповдигнаха доста настроението :)
Вярно, във всеки от тях има доста кофти и натъжаващи моменти, на повечето от които искренно ми се напълниха очите със сълзи, повечето бяха естествено във "Raise your voice" но които го е гледал ще ме разбере ;) .
Също така факт е, че и двата филма ги гледам не за първи или втори път.
Но защо го правя? Защо се връщам към тях отново и отново?
Истината е проста.
Обичам да гледам как Хилари сбъдва мечтите си. Особено във "Raise your voice".
Тук е времето да спомена, че този филм е свързан и с моя неосъществена мечта, която вероятно никога няма да се осъществи :) Въпреки това обаче аз съм си оптимист за това. Дори и да не мога да пея като хората и да свиря, филма ме зарежда с положително настроение и енергия и ме кара да се усмихвам :) .
Колкото до "A Cinderella story", ми се беше догледал откакто за последно гледах "Another cinderella story". Последният повече ми допада от версията с Чад Майкъл Мъри и Хилари Дъф, заради повечето музика, танците, и изобщо по-разчупеното представяне на нещата.
Но и оригинала изобщо не е за изхвърляне :) . Бях забравила момента с есемесите, после с представлението, тотално бях изключила за маскираният като Зоро приятел на героинята на Хилари...
Мисля че следобеда ми беше оползотворен добре в припомняне на тези два филма :)
А вие как мислите? :)

понеделник, август 03, 2009

Добре дошли!


Не съм особено убедена че съм способна да си водя блог, но ето, нов ден, по-скоро следобед, ново предизвикателство!
За момента не знам какво точно ще публикувам, вероятно ще са неща които съм писала.
Не очаквам нищо, ще се опитам да съм редовна в писането си тук.
Може да срещнете какво ли не, не се очудвайте на нищо :)
Предупреждавам само :)
Е, това е за момента, като за първа публикация май е добре.
See you around :)