”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, септември 24, 2009

Just another day that started out like any other... but it ended like а special one!



Хората
се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те
са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня.
Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да
обикаляте света, просейки любов. Цялата л...юбов, от която се нуждаете, е
във вашето сърце. Вашето сърце може да създаде всякакво количество
любов, не само за вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята
любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате
магическа кухня в сърцето си. Тогава всички тези гладни хора, които
вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас
заради вашата любов.(Дон Мигел Руис)

Mога да кажа че въпросният дон за който до момента изобщо не бях чувала, наистина е бил прав :)

Днес беше най якият ден, просто, най-страхотният, и ми се иска да можех да споделя поне малка частичка от щастието си с вас.
Много много много щастие искам да пожелая на Сиси и Росен и още много пъти по 2 години :) Моите сладури...! <3 Обичам ви, Стефи, Мони, Яна, Анди, Вели, Поли...! Благодаря и на другите хора, които не споменах в този пост, адски много ви благодаря :) Както и на родителите си и близките си, нищо че те никога няма да прочетат този пост :D Но най-много обичам момчето с главно "М" в моят живот, Георги :* Обичам ви хора, искам да го знаете! Просто исках да го знаете на края на този така хубав за мен ден :) With really all my love, and lot's of hugs and kisses,
Васи

сряда, септември 16, 2009

Една усмивка!


Искам да подаря по една усмивка на всички в този първи учебен ден :)
Smile people, just smile! ♥ Една усмивка може да промени нечий ден! Така че дарявайте усмивки! И не защото ще ви бъдат върнати, а за да направите нечий ден щастлив! ♥ Една усмивка прави сериозната снимка весела, превръща тъгата в щас...тие, а и да признаем, прави много по-малко бръчки от тъгата! :D So just... smile! And the world will smile along with u! ♥

петък, септември 11, 2009

"Sympathy for the devil" или "Supernatural" season premiere!



И така, дойде и заветният ден - новият епизод на "Свръхестествено" вече е факт :)
Гледах го още сутринта към 9-10 мисля, но едва сега седнах да напиша този пост :)
По мое мнение това беше един адски трогателен епизод наситен с много, много обрати. Видяхме и Луцифер, самият дявол в човешка кожа.
Но всичко по реда си.
Първо, началото на самият епизод беше доста добро. Ac/Dc в комбинация с добре подбрани сцени от миналите сезони проследяваше ситуацията до това което е сега.
Сега малко и за героите и актьорите.
Втрещи ме един момент с Боби и Сам. Направо седях и се чудех какво става тук и каква е тази драстична промяна в отношението на Боби към момчетата и в частност към Сам. Добре де, предизвика Апокалипсиса ама... все пак. Тук имаше и една много страхотна реплика.
Появи се отново и небезизвестната ни Мег. Може би я помните - първи и втори сезон, с къса, руса коса, преследваше много момчетата и баща им... Е, същата, пак е тук и е готова да раздава от демоничната си злоба. Само където вече не е руса.
Сигурно си спомняте от финала на четвърти сезон Кастиел. Аз го бях отписала, да си кажа честно и искренно се зарадвах когато се появи и Kick-на out Закарая, който между другото много ми лази по нервите откакто се появи още а в този епизод ми стана още по-черен. Но наистина, радвам се че Кас е добре, въпреки че нещо не знам как точно оцеля.
Така... сега за момчетата.
Първо за Дийн. Дийн изглеждаше адски състарен накрая на епизода, това е момента който ми направи най-голямо впечатление от целият епизод всъщност. Беше разочарован и тъжен и уморен... Просто не приличаше на себе си. Това беше много силен момент, много силен разговор, който показваше новото положение в отношенията на Сам и Дийн.
В това отношение изненадах се много и от факта че намесиха и Михаил! Това изобщо не го бях очаквала. Но явно Крипке си има своите козове скрити в ръкава :)
Колкото до Сам, той е в изключително кофти ситуация... разкъсва се между това че е предизвикал Апокалипсиса, че вината че е причината света да е пред края си е негова. От друга страна брат му и Боби са адски разочаровани от него, и не могат да му се доверяват както преди.
Самият дявол, или по-скоро приемника му, изобщо не изглеждат злобни или зли. Още повече че когато видите защо избира да приеме чистото зло в себе си. Вярно, че Дявола го манипулира, но няма как да обвиняваме Ник за това което направи.
Изобщо епизода оставя много въпроси които ще се разрешават тепърва :)

вторник, септември 08, 2009

Final countdown

И така, ето го и последното предсрартово броене. Сигурно гледате странно :) Не ви обвинявам.
Всъщност броенето е за две неща, за 11ти, премиерата на новият сезон на Supernatural и за училището съответно на 15ти :)
Да си кажа честно, за пръв път не искам училището да започва. Това лято, без да си давам каквото и да е време, за каквато и да е равносметка и изобщо без да се замислям, беше най-хубавото ми лято до сега. Вярно, в програмата не присъстваха почивки на море или в чужбина, но беше наситено с нови запознанства със страхотни хора, с които се надявам искренно да останем приятели, както и с приятни изживявания :)
Но няма как, есента идва, с нея и училището :) Може би до някаква степен се радвам. 11 клас, ще видя хора които цяло лято не съм виждала, да, едва ли ще е зле :) Даже съм убедена, че няма да е :) Въпреки това лятото, топлинката, хората от тези три месеца ще ми липсват. Още повече както се очертава да съм различна смяна от повечето...
Но къде ми е оптимизма! Все още съществуват уикендите (и слава Богу! :D )
Колкото до Supernatural, повечето от вас сигурно знаят за тази моя малка мания. Може би това е единственият сериал, който ще изгледам докрая. Просто актьорите са страхотни, самата история е оригинална и увлекателна, поддържа вниманието до самият край, а какво повече мога да искам :)
И така, нека предстартовото броене започне, както за ПГТК и новата учебна година, така и за Supernatural :)
With all my love,
Вес!

четвъртък, септември 03, 2009

"Алхимикът" или да следваш мечтите

От известно време не съм писала тук, просто нещо ми се събраха пътувания и разни други неща, а и понякога мързелът не прощава даже и на мен :D
Сигурно се питате какви алхимични неща ме гонят, и веднага обяснявам ;) Онзи ден бях на гости на леля ми и тя ми даде да прочета една книга...
Дам пак за книги иде реч :) Този път честта на този пост се пада на Паулу Куелю и неговата книга "Алхимикът".
Бяха ми казвали че по принцип автора и книгите му са адски тежки за четене, но точно с тази не мисля, че е така. По принцип до сега не бях чела нищо негово и се бях подготвила за наистина тежка книга, но се оказах приятно изненадана, че всъщност книгата е доста смислово и филосовски издържана и далеч не е толкова сложна за разбиране.
Не мисля да правя резюме на книгата, просто понеже ми е нужен поне още един прочит за да я разбера напълно. Но съм напълно съгласна с това, което пише на гърба и: че е книга, която би могла да промени завинаги живота и начина на мислене на читателите си.
Лично аз ви я препоръчвам да я прочетете :)