”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, декември 30, 2010

Seconds gone away...



Ето, че текат последните часове от 2010 година... Колко бързо мина само! Направо не мога да повярвам, че първото десетилетие на 21 век вече изтича и ще навлизаме във второто. А кога посрещахме новият век, а? :) Много време мина, много вода изтече, както се казва. И тъй като утре няма да имам възможност да напиша този пост, реших, че сега му е времето. За много от нас годината, която идва след малко повече от денонощие, ще е съдбоносна. Ще избираме университети, ще правим тестове, изпити, с малко късмет и много усилия ще влезем, където искаме и мечтаем! Може би ще е тежко, но със сигурност ще си заслужава. Може би ще има напрежение и нерви, но и облекчението и радостта ще са важните накрая, успеха ще ни води. Все си мисля, че ще се справим, нали? :)
                                  Каква е равносметката от изминалата година?  
Много хора се променихме по много начини. Приятелства бяха създадени, но и бяха разрушени. Беше година на много любов от любимия човек и приятелите, родителите, незабравими моменти със всички тях, моменти, които не искам да забравям. Година, в която почти всички станахме пълнолетни и вече правим стъпките си в зрелия живот, но без да губим детското в себе си. Година на израстване, на промени.
                                                     А какво очаквам от 2011?
За момента още не знам, иска ми се просто да осъществя амбициите си и да не губя приятелите и любовта си. Както и може би здраве. Останалото би трябвало да е наред ако тези неща са :)
Искам да пожелая на всички весело посрещане на новата година, разумно най-вече, внимавайте с разните пиротехники и се забавлявайте :) И нека най-хубавото от 2010 да е най-лошото за 2011 :) :*





сряда, декември 29, 2010

Rose Shot

Копнеж

"Копнеж"

Сравнително доста време мина откакто написах поста за първата книжка от поредицата на младата писателка Маги Стийвотър, въпреки че, пишейки за нея вече бях прочела "Копнеж". Тъй като е още по-пристрастяваща от първата, ако това изобщо е възможно, я прочетох почти за рекордно кратко време и сега с нетърпение чакам "Завинаги".
 В тази втора част от невероятно запленяващата поредица навлизат нови герои със сериозна роля в сюжета. Разкрива се и още от характера на Изабел, както и за Бек, а нещата се усложняват много в Мърси Фолс. Дали Сам и новата му напълно човешка същност ще се преборят със заплахата и проблемите в живота му? Каква е мистерията около вълците наистина? Едно момче намира смисъл в живота, от който е искал да избяга и забрави, а едно момиче намира приятели и може би любов. 
Все повече хора знаят тайната...

понеделник, декември 20, 2010

Тръпка

Всъщност ми е много трудно да започна да пиша впечатленията си за тази книга. Не знам защо, просто някак си каквото и да измисля ми звучи малко и незначително. Въпреки това, ще положа усилия да ви запозная със света на Тръпка.
Мисля, че е добре да започна от най-далечните си спомени за това произведение. За пръв път чух за него малко след като излезе може би, един познат я беше чел и му беше харесала, но тогава не обърнах много внимание, четяха ми се други неща по това време. И ето че преди няколко месеца пак изникна, този път в блога на една позната от Интернет пространството, а вече и на живо. Но тогава пък нямах време за четене за развлечение. 
И ето че съвсем скоро, преди две седмици всъщност, отидох на ежегодното изложение на Книгата в НДК в София с приятеля си, и както се оказа след това, точно ден преди да пристигне авторката на книжката - Маги Стийвотър.
Общо взето вече бях решила, че ми се чете нещо развлекателно и си купих "Тръпка" още тогава. За една вечер прочетох 100тина страници (предупреждавам, че е страшно пристрастяваща, не се лъжете от сравнително малкия и обем) и когато на следващият ден отидохме и се запознахме с авторката си взех и продължението - "Копнеж", което дочетох тази вечер. Но за "Копнеж" и самата авторка ще говоря друг път, най-малкото в друг пост :).
И така... 
"Тръпка".
Противно може би на повечето очаквания, това не е просто поредния тийн роман. Всъщност е много повече. Лично аз смятам, че повечето напоследък нашумели книги за свръхестественото, не могат да се мерят с поредицата за вълците от Мърси Фолс. Това е градчето, в което се развива действието, реално място, както разбрах в САЩ. Книгата е написана по изключително интересен начин - различни откъси за различните герои на фокус, които се редуват. Основни са характерите на момиче на име Грейс и момче на име Сам. Грейс е самият образ на съвършената дъщеря, а Сам... Сам има мистериозна тайна. Тя има увлечение по вълците поради претърпян в детството си инцидент, а той има много общо с хищниците на зимната гора.
Студ. 
Сняг. 
Бяла зима и две силно преплетени съдби...

Не знам на вас как ви се струва, но на мен при самото писане отново ми се дочете <3. 
Книжката е наистина много пристрастяваща, идеална за четене докато навън се сипе сняг и студа е стегнал всичко, а вие сте вътре на топличко :)

неделя, декември 19, 2010

Easy A?

Лесна, А?
Самият надпис на брошурата не ви ли звучи интригуващо:"Пораздуханата и напълно невярна история за краха на добрата ми репутация"?!
Няма начин просто да не ви привлече заедно със странното изражение на актрисата! Както и останалите пикантни думички ако става на въпрос :)
Накратко, "Лесна А" (има доста спекулации всъщност около точното заглавие) е неангажираща забавна тийн комедия. Тя разказва за определен период от време от живота на Олив Пендергаст (Ема Стоун). Героинята на Ема, учеща в обикновена гимназия в някакво градче в САЩ, е, както се казва, "световно неизвестна" за съучениците си. Тя е отличничка, порядъчно момиче и въпреки всичко, добър човек.
И така изглежда за всички, докато един прекрасен слънчев ден лъжа в една тоалетна не срива напълно репутацията на доброто момиче. А новините се разпространяват с мълниеносна скорост в това училище! От напълно неизвестна, Олив се превръща почти в звезда. Малко по малко момичето осъзнава новия си статут, докаран с лъжа, и решава да се възползва от него в името на добра кауза. Но след тези дребни на вид лъжи следват нови и нови все по-сериозни, докато ситуацията става неконтролируема...
Всъщност ако гледате под повърхността, "Лесна А" е и филм за приятелството, за добрите дела (които не остават ненаказани ;) ) и... любовта. Прекрасен начин за разпускане, но и за замисъл. Естествено, всеки избира дали да мисли или разпуска или и двете! :)

вторник, декември 14, 2010

Кафенце, сърчице

Не знам как се случи, но пак точно преди празниците намерих сърцевидната форма на невероятно място - в кафето на приятелката ми Яна вчера сутринта :) Всъщност винаги съм искала да направя някаква такава яка снимка и благодаря на Стеф и Яна които буквално не дишаха докато я направя :D Не е най-перфектното нещо as a matter of fact, но... някой друг път повече :)


P.S.: Едно цитатче от книгата, която чета сега:
"Момичето въздъхна: Толкова е романтично. Искрено ви умолявам - никога, ама никога не се променяйте. Този свят има нужда от повече любов от пръв поглед."

четвъртък, ноември 25, 2010

Уникално...

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам ”обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. 
Габриел Гарсия Маркес

вторник, ноември 23, 2010

понеделник, ноември 22, 2010

Princess Anastasia

Е, смейте се колкото искате, но това е.
Този пост е точно за това, за което сигурно мислите. Мда. Детско филмче. :)
Въпроса е, че не е просто за кое да е филмче, а за любимото ми такова.
Както някои от вас сигурно знаят, имаше един период в социалната мрежа Facebook, където имам по някаква случайност (или пък не) профил, тези дни, в който вместо свои снимки, на профилите си потребителите поставяха картинки на своите любими анимационни герои. :) . Всъщност идеята беше нещо ново и интересно, не просто поредния отегчителен спам, който бих отбягнала. Изненадващо беше колко много от приятелите ми си поставиха детските любимци на профилите всъщност. Присъединих се с няколко дни закъснение към инициативата :)
Първо бях Котарака в Чизми от поредицата "Шрек". Е да, обаче първо, като същинско дете не ми беше чак такъв любимец. Все пак филмите ни досенесоха образа на мъркащото животинче като толкова сладко анимирано същество. И въпреки че винаги съм харесвала котките, а и Puss in boots в частност, все пак картинката някак не си беше на мястото на профила ми. Реших да я сменя и след доста търсене намерих това, което търся. И това ме накара отново да намеря любимия си анимационен филм от детските години.
Вярно, отне ми доста време да го намеря всъщност. Още преди време като го търсех го нямаше на особено много места. Но след упорито търсене и мрънкане наум го изтеглих и изгледах преди малко.

Русия, 1916 година.
На трона в империята е император Николай. Анастасия е едно от най-малките деца на императора. Родена в разкош и силно привързана към семейството си, тя не иска да се раздели с баба си, която заминава за Париж. Възрастната императрица и подарява медальон, ключ за музикална кутия с голямо значение. В разгара на празненството по случаи 300 годишнината от царуването на Романови обаче, се появява неочакван и нежелан гост...
Само за една нощ е извършен преврат и царското семейство се опитва да избяга. Малката Анастасия държи да вземе музикалната си кутия със себе си и тя и баба и биват спасени от момче от прислугата. Бягайки обаче, детето се губи...
Десет години по-късно, момиче на име Аня излиза от пансион някъде в Русия. Тя не помни миналото си, единственото, което има, е медальон, с надпис "Заедно в Париж" и избор...

Казано е, че човек остарява едва когато детето в него си отиде.
Ако е така, аз бих си пожелала детето в мен никога да не умира, за да се радвам винаги на такива филми. В него има всичко: историческа нотка, романтика, модерно казано екшън, драма... и не на последно място прекрасна музика... :)

вторник, ноември 02, 2010

Natural

"Краткият втори живот на Бри Танър"


Написана от Стефани Майер (както всички добре знаем, авторката на сагата "Здрач"), тази наглед тъничка книжка ни връща обратно в света на Едуард и Бела, но през съвсем различни очи. Самата им връзка е съвсем леко засегната в историята. Акцентира се предимно върху живота на създадените от отмъстителна вампирка "новородени".
По-голямата част от историята се развива в Сиатъл, Сащ, и покрайнините му. Бри Танър, главната героиня, е 16,17 годишно момиче превърнато във вампир няколко месеца преди действието. Тя е едновременно като повечето си събратя, взета от улиците, и заедно с това е много по-различна - Бри, за разлика от тях, може да мисли. Това я довежда до неочаквани разкрития и чувства дори за самата нея. 
Но тя няма време. Книжката не случайно се казва "Краткият втори живот...". А който е чел "Затъмнение" знае какво се случва.
Книгата е интересна до някъде, въпреки че след като знаех какво става в крайна сметка краят ми беше известен и това донякъде обезсмисляше нещата. Като изключим това ми беше интересно да видя една различна гледна точка и да се потопя отново с така комерсиализирания вече свят на Кълън и Бела.

вторник, октомври 26, 2010

неделя, октомври 24, 2010

Различна


А може би не искам да съм като всички. Може би искам да съм различна. И може би, само може би, съм такава, и живея точно както аз искам. И съм щастлива с това, с хората, които избирам до себе си. И живея. И обичам. И не съм човек, какъвто не искам независимо от всичко и всички. И за разлика от повечето хора, аз го мисля. И чувствам. И знам, че това е така и че живея истински и пълноценно.




"Step up 3"

"Step up 3"


На който му е писнало от моите приказки за танци и тази поредица филми, по-добре да спре да чете до тук :D. Просто нататък ще става все по-зле и по-зле :D.
Хората, които ме познават или поне са се задържали повечко около мен, просто няма как в един момент да не са слушали за тези кино продукции или за танците като моя скрита или пък не чак толкова скрита страст. Просто заговори ли се за това аз съм човека на който му светват очите веднага :D.
И така, доживях да гледам третата част. Не на 3D, с леко лошо качество, но не можах да изтрая просто. И изобщо не останах разочарована. Беше невероятно! По-хубава беше от първата, а и от втората. Някак си тук беше... перфектно. След първото гледане мисля, че на другите все нещо им липсваше, а този беше най-добър. Музиката беше много хубава, имаше няколко момента, в които направо се влюбих!

Step up 3 е филм за приятелството. За танците, но и за любовта, романтиката и страстта, които притежават и вдъхват движенията под съпровода на музиката. За живота и хубавите моменти...

"We dance cause dance can change things! 
One move can bring people together! 
One move can make you believe you're something more.
 One move can set a whole generation free! One move...!"

<3

"Любов"

"Любов"
Елиф Шафак

За тази книга, която прочетох преди около седмица, няма да пиша много. Видях я един ден в книжарницата на Mall of Sofia и още тогава ме впечатли с червената си корица (която не съм пуснала) с интересен символ и загадъчно резюме. Няколко дни след това баба ми сподели, че е чула по радиото да се говори за книга, написана от турска авторка набрала невероятна популярност не само в Турция, а и в САЩ и различни европейски страни. Отначало не се сетих за какво става дума, но седмица - две след това баба имаше рожден ден и с леля ми бяхме излязли да и потърсим подарък :).
Отново бяхме в книжарницата в мола, която общо взето винаги ме тегли към себе си, когато съм наблизо ^^.
И тогава я видях. Лежеше си  сред всички останали. Книга като книга, но която с червената си корица със семпъл дизайн се набиваше рязко на очи сред останалите. Купихме я, защото се сетих, че баба ми беше говорила за нея. Тя я хареса :)
Няколко месеца по-късно, след прочита и, който продължи доста дълго време заради училището и уроците ми, мога да кажа, че е невероятна. Резюмето на задната корица грабва още от първото прочитане, а веднъж потопила се в историята, не можех да спра да се чудя какво ще стане накрая :).

Това не е притча за суфизма и исляма.
Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.



Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.
Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.

Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец. 
Това е книга за радостта да намериш път към другия.

Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта.

сряда, октомври 06, 2010

Csi: Miami

Обзалагам се че на повечето от вас вече ви е омръзнало да ме слушате за сериали изобщо, а и за този в частност. Всъщност си нямам особена идея какво толкова ще пиша за него. Просто вчера излезе първият епизод от новият му сезон и... беше впечатляващо, поне за мен.
В това ново начало беше продължена историята (случая) от края на миналият сезон. Трябва да призная, че това бяха два епизода, в които почти до края така и не се разбираше кой какъв е точно. Беше много добре измислено.
И така, епизода тръгва точно от там, където прекъснаха лятото, а именно, влизането на Ерик Делко в лабораторията нападната от неизвестният извършител с газ. Точно както се очаква, и за голяма радост на всички негови фенове като мен, всички наши добре познати герои са живи и здрави, с едно изключение. Това само настървява повече екипа да открият извършителя на престъпленията в тези два епизода.
Но ако беше само това, нямаше да пиша този пост. Това, което ме впечатли като цяло и заради което ми е приятно да гледам сериали от този тип, беше много ясно изразено на самият край на епизода. Става дума за екипа, който разследва и това как накрая на деня, след като са видели какво ли не, те отново запазват себе си и личността си, както и това, че са заедно...

понеделник, октомври 04, 2010

Supernatural?


Дам, знам че се забавих доста и с този пост, седмица някъде, нещо ми върви на закъснения ^^ Сега след като намерих време да изгледам и вторият излязъл епизод вече може и да дам някакво по-добро мнението от това, което щях да дам преди седмица.
Първият излязъл епизод - за мен беше доста лишен от емоции. Случиха се толкова много неща, а не бяха интерпретирани по-най добрият възможен начин. Иначе беше интересно, въпреки че на края не знаех какво искам да стане, дали Дийн да остане и да живее новият си живот или да hit the road пак. Имаше си доста неизвестни неща, напрежение, нормалното общо взето. Както и не на последно място живичък Сам ^^
Вторият епизод, току-що изгледан, беше добре. Връщаме се към старият ритъм на едни от най-добрите епизоди и акцента върху свръхестествените същества. По-големият от братята Уинчестър отново е в играта, може би в идеалният вариант в който да запази всичко :) Ще видим какво ще се случи, но края ми хареса определено. "Импала"-та и Smoke on the water... мда, това е сериала, който харесвам да гледам! :)

сряда, септември 22, 2010

It's not so easy lovin' me...

Всъщност заглавието няма нищо общо със самият пост. Както и картинката няма. Просто имам ново разказче от цикъла за неизвестното и искам да го пусна някак.  Заглавието е от една песен на Кристина Агилера, Save me from myself. Много хубава песен. Разказа не е от най-добрите ми, можех да го напиша и по-добре в интерес на истината, някой ден ще го редактирам и може и да стане по-добре, но за момента е това, което е :) Enjoy...


Разказ номер 5

Конци... чувствах се като проклета кукла на конци.
- Какво се случи с теб? - чух глас наблизо. Нямах желание да поглеждам. Не ме интересуваше. Болката и огорчението буквално ме задушаваха.
Мълчах упорито чувствайки ръцете и краката си в странни позиции. И чувствах и конците. Или може би си въобразявах че ги чувствам. Глупости. Всичко това са такива глупости. Какво изобщо мислех...
- Хайде, кажи ми, мога да ти помогна - настоя гласа - Скоро Те ще дойдат и тогава няма да мога да ти помогна, кажи ми сега -  Беше мек, осъзнах въпреки упоритостта си. Въпреки това продължих да мълча. Кой щеше да дойде? Къде бях? Защо? И за какво можеше да ми помогне собственичката на гласа? Никой за нищо не можеше да ми помогне. Не исках да ми бъде помогнато, за нищо не съжалявах. Или пък съжалявах?
Глупаво наивно момиче...
Тогава и заговорих, защото може би, само може би имах какво да губя:
- Вървях. Пътувах много. Срещах всякакви хора - тъжни, щастливи, нещастни заради себе си, нещастни заради другите, пренебрегнати, вглъбени в себе си, егоисти и раздаващи се за другите... Всички имаха проблеми. И се опитвах да помагам на всички...
Настъпи мълчание докато преглътнах. Защо ми беше трудно да разкажа това? Аз си бях избрала Пътя, аз се радвах на това - Помагах - едвам прошепнах - давах всичко за да помагам и да бъда харесана и обичана... и страдах, защото не го получавах.
Гласа ми отново замря в тишината. Нямаше сълзи. Отдавна бяха свършили. Много отдавна.
Собственикът на другият глас ме докосна леко по косите. Така и не погледнах кой е. Може би беше дете, ръката беше малка, а може и да беше момиче, млада жена, или изобщо жена. Беше мека и нежна ръка.
- А никой не разбра какво желая. До самият край никой не го разбра.
Жената мълчеше.
- Какво се случи? - повтори тя. Гласа и ме накара да продължа. Пода беше гладък, може би от камък. Дочувах слабо пеене, някъде далеч, сякаш през дебели стени. До невиждащите ми очи достигаха отблясъци от нещо, което излъчваше светлина. Лампа? Свещ? Факел?
- Срещнах Него. Той искаше да вървим заедно по пътя, който бях избрала... мисля, че той единствен разбра от какво имах нужда и какво съм търсила сред хилядите хора - замълчах отново. Трябваше ми време за това, не помнех всичко ясно. Всичко беше като в мъгла - Аз... аз мисля, че го нараних - обля ме осъзнаването - Избягах от него - прозвучах така, сякаш констатирах факт. А всъщност беше много повече от просто факт. Защо бях избягала от единственият човек, който се беше интересувал. Исках да се върна при него - Искам да се върна и да поправя всичко - осъзнах и го казах на глас като през мъгла. Обърнах се решително към ръката и видях младата тъмнокоса жена.
Въздуха се затопли от усмивката, разцъфнала като роза на устните и, а в очите и имаше влага. Не знаех защо, но следващото, което усетих беше топлината на дланта и върху челото ми. Инстинктивно затворих очи и се оставих... усетих как конците се разпадат...

събота, септември 11, 2010

Нови сезони на някои любими сериали :)


















И така, отново е Септември и отново започва излъчването на някои от хитовите сериали на различните американски студиа. Ако трябва да сме точни, едно от трите телевизионни шоута, които ще включа в този пост, започна новият си сезон още преди повече от месец, но някак си все не намирах вдъхновението да седна да пиша за него. Ето, че сега и на него му дойде времето наред с чисто новичкият епизод от тази сутрин на "Дневниците на вампира" на CW и бъдещият епизод на "Свръхестествено", който се очаква на 24ти този месец точно като по поръчка за новата и последна за някои от нас учебна година ^^.
И така, по същество :)

White Collar или "Бяла яка" продължава в новите си епизоди на втори сезон с интригата от първият - Кейт, музикалната кутия и участието на всеки от героите във въпросната история. Естествено, всеки епизод с изключение на това е сам за себе си с отделен случаи възложен на екипа на Питър Бърк от ФБР и консултанта му, Нийл Кафри (Мат Бомър). Благодарение на гения на последния и невероятните му понякога превъплъщения и внедрявания, случаи след случаи биват отхвърляни докато той търси истината за случилото се в края на предишният сезон. Сериала вече излиза от 9 седмици и сега има прекъсване до Януари месец, който направо не знам как ще се дочака спрямо последното развитие на историята на героя на Бомър :)

The vampire diaries или "Дневниците на вампира" също се завърна днес със първият епизод от новият си сезон. Доста чакане беше, доста напрежение. Не мисля че има епизод от тази поредица, който да не крие някаква изненада. Аз съм от хората, които не са чели книгите по чиято идея е направено шоуто и затова твърдо се придържам само към сериала. И също според моето скромно мнение, чакането от няколко месеца си заслужаваше за да се види всичко това: динамика, драма, тайни и всичко това отново и отново. Нови и стари фигури, трагедия и показване на характер от страна на някои хора. Епизода оставя без дъх и в напрежение за следващият четвъртък, в който ще излезе следващият.

Supernatural от своя страна, ще се чака още известно време. Като човек разочарован малко от предишният сезон се надявам сега нещата да са се променили. Доколкото видях от някакво клипче днес изровено от дебрите на дъ майти youtube, наистина се очаква промяна и то не само в главният сценарист. Харесвах Крипке, той направи истински шедьоври с някои от епизодите за тези 5 сезона шеметна надпревара за братята Уинчестър, но мисля, че нещо ново ще дойде добре и ще съживи нещата и ще придаде нов смисъл и цвят на историята в "Свръхестествено". Е, ще разберем след около две седмици. Очаквам нещо неочаквано и фрапиращо и се надявам да не остана разочарована ^^.

четвъртък, септември 09, 2010

Нека ти разкажа

"...Когато се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си въобразяваме, че сме прекрасни и не допускаме друга възможност, освен да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетността, подлостта, глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, Демиан, а жалки. Жал-ки"

"...Важното е да проумееш, че никой не може да извърви пътя вместо теб. Както и да осъзнаеш, че пътя е по-ползотворен, когато се изминава с някого. Да разбереш кой си, да знаеш, че си единствен, различен, и че се различаваш от околният свят в чертога на собствената си кожа не означава непременно да живееш самотно, да си огорчен или самодостатъчен..."

"... И като него, можеш да бъдеш оценен само от истински познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да иска истинската ти стойност?..."

Това са само три от многото цитати, които си извадих при прочитането на книгата на Хорхе Букай тези дни. На пръв поглед не изглежда кой знае какво - сравнително тънка и крехка книжчица, която обаче подобно на "Малкият принц" на Екзюпери крие в себе си много неподозирани съкровища. Първоначално издавана в чужди страни под заглавието "Равносметки за Демиан", "Нека ти разкажа" представя терапията, през която преминава свеобразният герой Демиан - студент с житейски проблеми и дилеми. Терапевтът му изпозлва свои собствен похват на работа и при всеки "сеанс" му разказва приказка, която може да се разтълкува. Тук са събрани всички приказки, чрез които Демиан се "научава да живее". Всяка от тях крие едно малко богатство, парченце от много по-големият пъзел на истините... Историйте, разказани от Дебелия ще ви трогнат, ще ви разсмеят или пък ще ви накарат да се замислите. Във всеки случаи едно е сигурно - няма да има човек, който да остане безразличен :)

сряда, септември 08, 2010

вторник, септември 07, 2010

Отново в София и на прага на...

...Последната училищна учебна година...
Всъщност от доста време се питам кога мина това време. Сякаш вчера бяхме 8ми, някои от нас всъщност 9ти клас и бяхме зайци и се чудехме какво изобщо търсим в новите си училища, сред новите непознати съученици и преподаватели, чудехме се дали сме направили правилният избор. Е, беше си късничко да го мислим, но все пак. След по-малко от година пак ще сме изправени пред нещо такова - кандидадстване отново. Нещо като преминаване на по-високо ниво, ново предизвикателство за ума и издръжливостта на нервите и умовете ни. Въпреки това, очаквам това време с някакъв неопределим трепет. Не е страх, не е точно радост, по-скоро копнеж по необичайното и промяната. Вярно може би сегашните ми съученици ще ми липсват, поне до някаква степен. Вярно, че новото "училище" води нови непознати неща. Вярно и че няма да е кой знае колко лесно да стигнем до там. Не съм със самочувствието, че на мен виждате ли ще ми е по-лесно защото еди-какво-си. Не съм и със мисълта, че когато живот и здраве вляза в университет ще е лесно. Изобщо не съм с такива заблуди ^^.
И въпреки това времето изтече изненадващо бързо. Поне за мен. Лятото изтече като пясък през пръстите ми, двете години някъде преди него също. Може би просто защото живях на по-високи един вид обороти. Не се спирах, както казва баща ми, и почти нямаше ден в който да си седя спокойно някъде и да скучая. Всъщност не мога изобщо да се сетя за такъв ден. Което, поне според мен е нещо хубаво, нали?
Тези няколко години бяха едни много добре изживяни години :)
Колкото до това, че се връщам в София, около седмица ме нямаше, бях малко на вилата и сега се завърнах с нови сили отново да ви тормозя със впечатленията си от какво ли не. Да, знам, много ме мразите за това :D Въпреки това, ето ви една random снимчица от престоя ми в сравнителна близост до столицата ни:
Мъгливичко е нали? ^^

вторник, август 24, 2010

Разказ номер 4...

... от цикъла за разкази за неизвестното.

Всъщност този разказ съм го писала доста отдавна. Просто не съм го пускала, даже не знам дали някои изобщо го е чел. Е, сега го пускам тук :) Enjoy.

***

Прекарах живота си в търсене на съкровища. Ценности, антики, преследвах легенди, митове, чудовища, търсех пътя към двореца на Фата Моргана. Присмивал съм се милион пъти на Смъртта.

И сега пак стоя пред нея. Гледам я в очите този път.

Странно е как човешкият живот може да свърши за секунди, нали така? И дори и да не му се е живеело до сега, точно в тази частичка от секундата, започва да му се живее. Започва да съжалява за свои решения, за това, че не е казвал на близките си колко ги е обичал, колко е държал на тях. В такива моменти поговорката „Казвай на хората, на които дръжиш колко ги обичаш, защото може утре да е късно!” важи с пълна сила. Съжаленията са безсмислени предполагам. Не мога да върна времето. А и да успея… не знам дали бих могъл да кажа на всичко които го заслужават колко съм им задължен и какво мисля.

Въпреки че не съм съгласен с едно от другите основни твърдения. Живота ми изобщо не минава на лента, което всъщност ме разочарова малко. Просто стоя в просторна каменна зала, осветена слабо от огромни свещници и факли поставени тук там по стените и... чакам.

Какво чакам?

Не знам.

Как се чувствам?

Не знам.

Но факта че никога преди не съм бил тук е показателен. Наистина този път не съм избягал от Смъртта. Паднал съм право в костеливите и ръце.

- Мен ли чакаш? – прозвучава глас наблизо зад мен. Обръщам се светкавично.

Мисълта, че действа по човешки е успокоителна. Поне не е нещо, с което да не съм свикнал. Различното е външният вид.

Разбирате ли, свикнали сме с визията на Смъртта като скелет с коса и черно наметало. Така е била представяна винаги. Е, наметалото все пак си го има, но пред мен стои със свалена качулка жена на около 35, максимум 40 години с едва заформили се бръчици около очите и устните и. Косата обаче не отиваше на възрастта и, беше прошарена с русо и кестеняво, изглеждаше изтощена. Гледаше ме със строг и някак си отегчен поглед, така както гледат хората, които претендират, че са видяли всичко на този свят и вече нищо не може да ги изненада.

Тя махна с ръка и светлината в залата се приглуши още повече. Откъм сумрачните стени от всички страни заизлизаха фигури. Някои бяха на слаби, други на по-пълни хора. Или поне имаха човешки фигури. Съмнявах се, че са хора. Просто усещането не беше същото, като от човешко присъствие. Атмосферата беше по-скоро като в някоя от античните гробници, които съм посещавал.

Последва нещо като заседание. Говореха много. Говора им беше като шепот, като вятър – понякога бурен като ураган, понякога тих като морски бриз. Разлащаше пламъците на свещите в кръглата каменна зала.

Всичко свърши изведнъж. Присъдата ми беше произнесена и всичко пропадна… това беше, нямаше връщане назад…

- Постъпихме ли редно? – за пръв път от векове попита Смъртта с шепот напомнящ за вятър от гробища под пълна луна. Не искаше да го признае, но мразеше това звучее. Струваше и се някак си... клиширано?!

- Разбира се! – изфуча мъжка фигура наблизо – Този човек, този… това същество, не беше заслужило и половината от нещата, които му се случиха… Но беше алчен, много алчен. Не осъзнаваше грешките и не можеше да обуздае ламтежа си за съкровища и злато, плучи си заслуженото.

Никой не добави нищо повече. Дори Съдбата в сивата си роба замълча. Един по един силуетите изчезнаха безшумно от залата. Разпаднаха се като песъчинки и излетяха отново да бродят по широкият свят, да наблюдават и съдят спрямо собствените си убеждения.

Някои от тях носеха дорби новини, добри чувства в умовете на хората и откъдето минеха всичко беше по-добро. Други обаче, като изказалият се мъж, който беше виновен за престъпленията, заради които съдеше обаче, носеше дух от кутията на Пандора…

- Понякога дори съдниците не съдят правилно… - каза смирено последната жена, русокосо младо момиче с меко изражение, от залата миг преди да се разпадне и да изчезне…

Смъртта остана смълчана до кладенеца на съдбите. Задълженията я зовяха, но тя стоеше замислена над думите на Алчността и Опрощението…

четвъртък, август 19, 2010

Чиракът на магьосника

"Чиракът на магьосника" наглед е поредната клиширана фентъзи. Е да, ама не ^^. Този филм е всичко друго, но не и клиширан. Никалъс Кейдж влиза в кожата на Балтазар Блейк - един от тримата чираци на великия Мерлин, живеещ в наши дни. Последните два века Балтазар е прекарал в търсене на нещо, или по-точно на някого - момче, което да победи една от най-могъщите магьосници в историята на света, смъртен враг и убиец на самия Мерлин - Моргана ла Фей. Когато най-после открива момчето обаче, на Балтазар му се налага да изчака още 10 години заворен в битка с Максим Хорват - вторият чирак на Мерлин заел тъмна страна на магията. Десет години по-късно Балтазар и Максим се впускат в луда надпревара както за откриване на момчето така и съответно за неговото обучение или унищожение...
Кой ще стигне пръв до наглед обикновенното момче на име Дейв Стътлър и дали то ще има силите и куража да навлезе във фантастичният свят на магията, да убие Моргана, както е писано, или ще остави тя да погуби света такъв какъвто го познаваме? Това трябва да видите сами :)
Изпъстрен с много добри специални ефекти, изключително оригинален замисъл включващ реални исторически фигури от английската история, този филм има всичко, което човек би могъл да иска: екшън, драма, комедийни моменти, романтика. Самото име на продуцента Джери Брукхаймер говори за качеството и високата класа на тази многобюджетна холивудска продукция.

събота, август 07, 2010

Вечерните новини

Това е първата книга на този автор, която чета и съм убедена че ще си намеря и други (всъщност следващата седи на около метър от мен и само чака да я подхвана). Артър Хейли наистина ме покори със стила си на писане! Трябва по-често да слушам хората като ми казват, че книги са хубави :D
"Вечерните новини" описва начина на живот и работа на няколко журналисти от висока класа работещи в американската телевизия CBA (Си Би Ей). Хейли ни показва ясно как в света на телевизията пък дори и от онова далечно (от моя гледна точка) време всичко е въпрос понякога на секунди и динамиката е част от живота на всички захванали се с това.
Крофърд Слоун е един от водещите новинари и журналисти в CBA и автор на няколко книги. Той е твърдо убеден, че ако някога стане въпрос за отвличане на някого, то ще е за неговото. Дори за секунда не се замисля, че семейството му - съпругата му Джесика и сина му Ники са заплашени дори повече от него в това отношение. Затова и когато една сутрин те отиват заедно с възрастният баща на Крофърд - Ангъс - на пазар и ги отвличат, това е като гръм от ясно небе за професионалния журналист. Когато се разбира, че няма кой знае какви следи и ФБР не би могло да помогне кой знае колко, се сформира специален екип предназначен да намери семейството на Слоун. Привикани са Хари Патридж - стар познат, приятел и едновременно с това конкурент, на Слоун, Рита Ейбрамс, Мин Ван Кан, Кен О'Хара и още няколко човека, които драстично допринасят за развоя на събитията. Започва издирване на всякаква информация, наемат се хора за по-малките неща, задействат се връзки, а на разтърсеното от дръзкото отвличане общество не се дава да забрави за случката...
Преди да прочета книгата ми казаха, че Артър Хейли пише книгите си по начин, по който човек може да реши, че той се занимава с конкретното нещо, отразено в книгата, в случая например с журналистика. Е, след прочита на "Вечерните новини" съм напълно съгласна с това. Изключително интересно четиво, много динамично и завладяващо :)

петък, август 06, 2010

Всичко ни е наред

От режисьорът Кърк Джоунс, "Всичко ни е наред" е драма за едно пръснато семейство.
Малко преди една Коледа след смъртта на обичната си съпруга, Франк (Робърт Де Ниро) кани четирите си деца на гости за празника. Всеки от тях обаче си намира оправдание почти в последният момент и възрастният болен мъж тръгва на пътешествие с крайна цел събиране на семейството около трапезата обратно вкъщи на светлият празник.
Оказва се обаче че нещата с Дейвид, Роуз, Ейми и Робърт стоят по много по-различен начин отколкото баща им си е представял. Обикаляйки Ню Йорк, Денвър, Лас Вегас и Чикаго, той се сблъсква с много хора и трудности докато се опитва да разбере вече порастналите деца и проблемите им.
Една история за семейството и ценностите в него, за подкрепата, която трябва да си оказваме с близките независимо какво се случва. Филма също показва как прикривайки истината ние не правим нищо повече освен да вредим на себе си и хората около нас. Оригинално разказана история, която би могла да бъде живот на всеки от нас.

сряда, август 04, 2010

Airplanes

Не може да се мине без да пусна и тук тази пообработена моя, подчертавам моя снимка :)

Фотограф: Me
Обработка: Gimp
Заснето с: Sony w310
Inspiration:

"Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now
Wish right now, wish right now
Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now
Wish right now, Wish right now"

Quotes



По-голямата част от живота ни е серия от образи. Те минават както градовете когато си на магистралата. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече отобикновен образ. Знаем, че този момент, всяка част от него... ще живее завинаги.


One Tree Hill




Когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем, нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри пари, известност, слава, ние избягваме това, което наистина има значение, простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме…


Живота ни не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Когато често се срещаме с хора, те стават част от живота ни. И когато това се случи, те започват да се опитват да ни променят. И се сърдят, когато не правим това, което искат от нас, понеже всеки си мисли, че знае как другия трябва да живее живота си. А истината е, че никой не знае как да живее дори собственият си живот...

I want to believe in it all again.Music and art.Fate and love,and I want to believe that I've made the right choices,and I'm still on the right path,and there's still time to fix some mistakes I've made.I guess I want hope.




Светлината от уличнатa лампа се прокрадваше през прозореца.

- Какво стана по пътя? - попита Сянката
- Срещнах различни хора... помогнах на много от тях... болеше ме с тях... обичах с тях... изгубих много от тях.
- С теб какво се случи? - попита Съдбата. Силуетът и потъна в най-тъмния ъгъл на стаята.
- Вървях... губих се... намирах... срещнах НЕГО - отвърна момичето гледайки към прозореца - Той искаше да вървим заедно по пътя... да сме заедно.
Тишина...
Само шумът от стенния часовник и напомняше, че не е сама...
- ОБИЧАМ ГО - гласът и сякаш разцепи тишината - Боря се със себе си... с природата си... помагам на хората... те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ... обичам... нещо умира в мен всеки път когато го нараня... а той ми вярва... на инат ми вярва... и ме обича...



Искам го....








„В този момент има 6 милиарда 470 милиона,818 хиляди и 671 души по света.Някои бягат уплашени .Някои си идват вкъщи.Някои лъжат за да мине деня. Други просто не се изправят пред истината .Някои са зли мъже, във война с доброто.А някои са добри, измъчвайки ги зло.Шест милиарда души на света Шест милиарда души.И понякога всичко, от което се нуждаеш е една.”(Пейтън)





It's like in the great stories, Mr. Frodo. The ones that really mattered. Full of darkness and danger they were. And sometimes you didn't want to know the end. Because how could the end be happy? How could the world go back to the way it was when so much bad had happened? But in the end, it's only a passing thing, this shadow. Even darkness must pass. A new day will come. And when the sun shines, it will shine out the clearer. Those were the stories that stayed with you. That meant something, even if you were too small to understand why. But I think, Mr. Frodo, I do understand. I know now. Folk in those stories had lots of chances of turning back, only they didn't. Because they were holding on to something... There's some good in this world, Mr. Frodo. And it's worth fighting for.

Sam, Lord of the Rings




(to be continu
ed...)