”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

неделя, февруари 07, 2010

За кънките, зимата и моментите с любимия човек


Всъщност доста хора биха ме критикували за заглавието. Възраст и какво ли разбирам аз и бла бла бла... Но не това е важното сега :)
Днес беше един невероятен ден изпълнен с много много усмивки, настроение и любов :)
И както повечето от вас знаят, обожавам кънките на лед. И всяко качване на тях за мен е уиникално и незабравимо изживяване. Чувството е уникално - свобода, усещането че летиш и вятъра минава през теб, че се носиш... Чиста проба свобода и прилив на адреналин и еуфория...
Днес към това прекрасно усещане се добави и удоволствието от това до мен да е човек, на когото страшно много държа и с който съм вече почти година. Човек, когото смея да заявя че обичам много. С неговото присъствие кънките и карането им, леденото изживяване, се превърна в нещо много по-специално. :) И този неделен ден се превърна в необикновен, както всички прекарани с него. :) .
Наистина се радвам, че той направи това, че се качи с мен на кънките и ми угоди един вид :D :* и превърна този спомен за този неделен ден в нещо много хубаво и уникално! Превъна се в един много много щастлив миг от живота ми.
Както става с повечето хубави неща, деня мина бързо и ето че понеделника пак чука на вратата... Ранното ставане, училището и уроците, ограниченото време... но последната една седмица и днешният прекрасен ден ще ме топлят когато ми се наложи утре да стана и да излеза в навалелият през нощта сняг.
Огромни благодарности отново за всичко, което направи днес, Слънце, обичам те! :*

1 коментар:

  1. Искам този, който ще критикува да ми се обади първо на мен ^_^ Благодаря ти за всичко, и най-вече за вдъхновението и усещането, че съм намерил най-страхотния смисъл за живот - а именно теб. Обичам те! :)) (hug)

    ОтговорИзтриване