”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, март 31, 2010

"Не ме забравяй"


Гледах този филм на кино днес с приятеля ми и бързам да споделя впечатленията си от него. Но първо искам да кажа че се радвах че го гледах точно с този човек :* Обичам те!
Жанрово тази американска продукция попада в графите за романтика и драма. В главните роли са сравнително известни актьори - Робърт Патисън ("Здрач", "Новолуние"), Емили де Рейвън ("Изгубени"), Пиърс Броснън (Джеймс Бонд в четири филма от поредицата за известният агент) и други. Тайлър (Робърт Патисън) е буен младеж със склонност към насилие, разбито семейство и особено усещане за справедливостта. Когато той и най-добрият му приятел и съквартирант са вкарани в ареста за една нощ заради нападение пад полицай, случайността им открива въможност да си "отмъстят" - дъщерята на полицая - Али (Емили де Рейвън) - ходи на лекции с Тайлър. И всичко започва като един бас. Постепенно Тайлър и Али научават все повече и повече един за друг и се сближават. Разбира се, Али разбира за облога им и напуска Тайлър.
Като цяло филма показва сближаването на двама човека, на които съдбата е отнела любими хора и показва развитието на живота им след тези загуби.
Противно на всякакви очаквания, хепи енд няма. Филма свършва по много драматичен начин, който честно си признавам, че изобщо не бях очаквала. До някаква степен шока ми попречи на всякакви други емоции в онзи момент. Обрата наистина беше последната развръзка за която бих си помислила.
С цитати от Ганди, целта на филма е да се покажат наистина важните неща в живота, както и че важно е не какво сме направили, а че сме направили нещо изобщо...

"Скитница"


Днес приключих с четенето на тази невероятна книга.
Написана от автора на поредицата "Здрач", тази книга изненадва с много неща. Най-вече с оригиналната история. Книгата е фантастика с привкус на романтика която се усеща силно към края на книгата най-вече. За предубедените ще кажа, че няма ама абсолютно нищо общо със "Здрач" и идеите заложени в него. Концепцията на тази творба е далеч по-задълбочена и изважда на показ както най-големите достойнства така и най-големите мигове на падения на човешкият характер.
Главната героиня, Скитницата, е разум, живял на няколко планети преди да попадне на Земята. На никоя от тях обаче тя не е намирала уюта и нужното за да остане на нея. Когато попада в непокорното тяло на Мелани, тя се опитва със всички сили да укроти домакина си както е редно. Но Мелани и предава най-съкровенните си спомени и това коренно променя Скитницата, която става изгнаница сред своите и бива отритната от малкото оцелели хора. С течение на времето тя започва да разбира хората с обърканите им постоянно бушуващи емоции и чувства, изпитва болка, радост, щастие, дори започва да обича - горещо както само една чиста душа може да обича...
Горещо препоръчвам тази книга на хората, които си търсят нещо качествено и задълбочено за четене. Не си спомням скоро друга да ме е държала будна до 2 през ноща, последната такава беше "Хари Потър и ордена на феникса" когато излезе, а това наистина беше отдавна. Както се казва, мога без да си кривя душата да кажа съвсем искренно че този роман ми върна страстта към четенето и книгите, която до скоро се беше позагубила.

събота, март 27, 2010

И отново за "Град от кости"!


Хоп и пак съм тук с постче за тази книга :)
Отново благодарности към Яна, че ме запали, нищо че в момента ми се струва, че е било преди цяла вечност когато циклех да го чета на английски на телефона :D Taка е то, времето си тече неусетно напоследък...
И така, от писателката Касандра Клеър това е първата книга от трилогия със загадъчното име "Реликвите на смъртните". "Град от кости" ни запознава основно с героите на трилогията: Джейс и Клариса, Алек и Изабел, както и останалите второстепенни поне за тази книга герои. Историята се заплита около мистериозните способности на Клеъри (Клариса) Фрей и внезапното ужасяващо изчезване на майка и. Интригите и обратите в книгата изобщо не са малко, както и изненадите във връзките и характерите на героите. Ето няколко кратки характеристики:
Клариса Фрей - Клеъри е главната героиня в книгите. Червенокоска с уникална дарба за рисуване открива че има необичайни способности когато започва да вижда хора и същества, които другите не виждат. Всъщност този, който вижда, е Джейс Уейланд - русокос, саркастичен и привлекателен, Джейс е ловецът, убил най-много демони за възрастта си. Смел до безумие той скача в лапите на смъртта биейки се с какви ли не същества за да запази живота на Клеъри по време на търсенето на мистериозно изчезналата и майка. Помагат му Алек и Изабел - деца на ловци на сенки, живели целият си живот в защита на нашия свят от набезите на гадинките от други измерения.
Като цяло книгата е интересна и ви хваща още от първата глава. Интриги и напрежение не липсват, приключения също. Една книга с много приятелство в нея, с опасности и смелост, както и звънца любов и романтика. И най-вече с много примери как трябва да се борим за това, което искаме.

сряда, март 24, 2010

"Blood ties"


Да си кажа честно малко ме мързи да пиша на ново ревюто но хайде, няма да го публикувам на английски. Преди известно време, да кажем две седмици условно, приключих с гледането на двата излезли сезона на това сериалче. Не мога да кажа че беше особено оригинално, не мога да кажа и че беше съвсем по книгите (книгата, понеже съм чела само първата досега де). Започнах го с намерението да видя има ли изобщо нещо общо. Е имаше... в първите два епизода, и на моменти и в останалите епизоди. Има точно направени случки, реплики на моменти. После с течение на епизодите вече започнах да се чудя дали изобщо има смисъл да го гледам при положение че се превърна в нещо като "Свръхестествено" само където вампира беше от добрите момчета и имаше мааалко повече връзка с реалността. Хареса ми идеята че действието се развива в Канада, а не в Америка. Въпреки че не бих отказала нещо такова и в някоя европейска дестинация, разбирате защо предполагам.
Но да се върна към сериала.
Създаден по поредицата книги на канадската авторка Таня Хъф, сюжета се върти около Виктория "Виктори" Нелсън (виктори - победителката) - бивше ченге - най-доброто в града - и настоящ детектив. Живота и работата и се променят коренно, когато през прага и минава Кориин - младо момиче облечено в черно, което в последствие става неин помощник в борбата със свръхестетвените гадини плъзнали из града. Заедно с Корийн идват и странностите: първо магнетичният и чаровен Хенри Фицрой (изигран от Кайл Шмид - "Заветът"), а след това и всякакви същества чието съществуване е мислела за глупост и митология. Голяма роля в историята в сериала, особено във втори сезон, има и актьора Дилън Нийл, който влиза в кожата на бившият партньор на Вики (изиграна доста добре от Кристина Кокс), Майк Селучи. Колкото блестящ в работата си толкова и саркастичен, Майк изобщо не се радва на присъствието на Хенри около Вики. Интересни са сцените на споровете и изобщо разговорите им. На края на втори сезон (трети е заплануван, но все още незаснет) Вики трябва да направи избор, който вече не засяга самата нея, но и хората около нея.
Сериала е хубав откъм сюжет и актьорски състав, а щеше да е и още по-интересен и актуален ако не беше скорошният бум на филми, книги и всякакви неща с вампири в тях. Понеже съм чела само първата книга от поредицата "Blood books" се върздържам от особен коментар до колко нещата които пише в останалите ги има или не, но сравнително се придържат към историята и случките описана от Таня Хъф. Като цяло сериала си заслужава ако си падате по фантастика свързана малко или повече с нашия свят и реалността.

четвъртък, март 18, 2010

"Alice in Wonderland"


Това е един от филмите, който се чакаше с голямо нетърпение, може би почти толкова голямо колкото това за легендарният "Аватар". Под режисурата на Тим Бъртън ("Суини Тод: Бръснарят Демон от Флийт Стрийт"; "Едуард Ножиците", "Кошмара преди Коледа") и с участието на Джони Деп, който всички ще запомним като капитан Джак Спароу, а сега и с ролята на ексцентричният Луд Шапкар, Хелена Бонам-Картър ("Хари Потър", "Суини Тод") и Ан Хатауей, този филм, продължение на оригиналната история е събрал в себе си звезден състав. Разбира се може да не успеете да познаете Хелена под пластовете грим сложени и за да се превърне в коравосърдечната Червена кралица, повярвайте ми, аз не успях. Може и да се дразните на моменти на маниерите който има образа на Ан Хатауей, но като цяло филма продължение на известната история на Луис Карол си заслужава да се гледа. Откъм специални ефекти има доста неща, които си струва да се видят. Любимите ми образи от екранизацията си остават изчезващият син котарак и гъсеницата, която пуши наргиле (която само между другото е озвучена от Алън Рикман - "Наистина любов", "Хари Потър").
Завършвам този пост посветен на филма с цитат от оригиналната книга, с който и като цяло съм запомнила историята:
- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.
- Няма значение - отвърна Алиса.
- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.

"Вечна"


"Вечна"

От доста време не съм писала тук, но все не ми оставаше време. Иска ми се да мога да наваксам със пропуснатите да опиша мигове които прекарах с приятели и любимият човек, но точно сега не мисля че ще мога. Ще кажа че прекарах незабравими мигове през този един месец в който не съм писала както с компанията си, така и с моето Слънце :*
Току що приключих с четенето на тази книжка - "Вечна" на Алисън Ноел. Спечелих я от един конкурс от един форум в който пиша напоследък. Като цяло бях впечатлена ит корицата и от резюмето. Реших че ще е нещо интересно, а и така се оказа в крайна сметка. Начало на поредицата "Безсмъртните" тя предизвика у мен доста мисли. Напомняше ми даже на нещо, което една приятелка пише. Като цяло книжката е увлекателна и много и се зарадвах като ми я доставиха вчера. И понеже тези дни съм малко болна и си стоях вкъщи за има-няма един ден я прочетох. Имаше моменти, в които много я харесвах, в други ми се струваше доста измислена, в трети ми ставаше смешно. Като цяло мисля че си заслужаваше нищо че имаше тук там по нещо общо със "Здрач" (това да не ви отказва да я прочетете разбира се!). В нея има някакъв елемент който липсва до голяма степен на доста други излязли напоследък книги. Има някаква загадъчност и вие се чудите "Омг, тук сега какво става?! Има нещо, дали не е... или...?" и в края на крайщата се оказва че сте много далеч от истината :D. Може би като нещо негативно мога да кажа че всичко се разкрива наведнъж. Всмисъл такъв, че половината книга е изпълнена със загадъчните неща измежду обичайния (или не чак толкова?) живот на едно момиче на име Евър (в превод Вечна) в който се появява красивият и мистериозен Деймън Огъст. Като цяло мисля че на почитателите на мистериозно-романтични тийн истории ще им се хареса :) Както и на мен, при положение че я изчетох на един дъх както се казва :)