”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, март 31, 2010

"Скитница"


Днес приключих с четенето на тази невероятна книга.
Написана от автора на поредицата "Здрач", тази книга изненадва с много неща. Най-вече с оригиналната история. Книгата е фантастика с привкус на романтика която се усеща силно към края на книгата най-вече. За предубедените ще кажа, че няма ама абсолютно нищо общо със "Здрач" и идеите заложени в него. Концепцията на тази творба е далеч по-задълбочена и изважда на показ както най-големите достойнства така и най-големите мигове на падения на човешкият характер.
Главната героиня, Скитницата, е разум, живял на няколко планети преди да попадне на Земята. На никоя от тях обаче тя не е намирала уюта и нужното за да остане на нея. Когато попада в непокорното тяло на Мелани, тя се опитва със всички сили да укроти домакина си както е редно. Но Мелани и предава най-съкровенните си спомени и това коренно променя Скитницата, която става изгнаница сред своите и бива отритната от малкото оцелели хора. С течение на времето тя започва да разбира хората с обърканите им постоянно бушуващи емоции и чувства, изпитва болка, радост, щастие, дори започва да обича - горещо както само една чиста душа може да обича...
Горещо препоръчвам тази книга на хората, които си търсят нещо качествено и задълбочено за четене. Не си спомням скоро друга да ме е държала будна до 2 през ноща, последната такава беше "Хари Потър и ордена на феникса" когато излезе, а това наистина беше отдавна. Както се казва, мога без да си кривя душата да кажа съвсем искренно че този роман ми върна страстта към четенето и книгите, която до скоро се беше позагубила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар