”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

събота, юли 31, 2010

Онази истинската

Бях решила да спя преди няколко часа след уморителния, но адски хубав ден, който прекарах. Е, то се вижда, че не спя. Само си търся оправдания да не си лягам. Не искам деня да свършва... Обичам те, съкровище!
Иначе по същество... това е разказче, което написах на вилата. Да кажем че там заспалата *кхъм* ми муза се буди за фотографии и писане... Или просто имам твърде много свободно време между телефонните разговори :D
Разказчето е вдъхновено от песента на Brian Adams - Have you ever really loved a woman, която според мен си е вечен хит при романтичните песни. Няма определен повод, по който да е написано или определен човек, за когото да е насочено, просто изливане на мисли :)

Онази истинската


"So tell me have you ever really -
really really ever loved a woman?"

Ето ме, тук съм. Тук, в тази стая.
И ти си тук. Виждам те.
Стоя пред теб и те гледам, просто те гледам.
И ти ме гледаш. Мълчиш, не продумваш.
Безразличен си, личи си.
Е, аз не съм. Поне доскоро не бях. Или не чак толкова скоро, дори сама не знам.
Не повдигай така вежди, не се питай „Какво ли иска тя от мен сега?” с досада.
Нищичко не искам, наистина. Само имам да задам един простичък въпрос.
Обичал ли си някога?
Обичал ли си някога по начина по който аз сега обичам? Обичал ли си пламенно и страстно? Обичал ли си нежно и в внимание към другия? Обичал ли си някога някого до такава степен, че да си готов да дадеш всичко, абсолютно всичко за него?
Не, не, не, скъпи, не ти говоря за сляпата любов. Не ти говоря и за плътската любов, така разпространена около нас. Не и за използваческата любов, целяща да вземе всичко чисто и свято от нас и да ни се присмее, когато ни е взела всичко. Не говоря и за материалната любов.
Продължаваш да ме гледаш странно. В очите ти има такава почуда. Недей да си мислиш че съм луда, недей. Не мисли, че съм наивна заради това, че вярвам.
Просто ми кажи...
Обичал ли си с онази, истинската любов? Онази изпепеваща като силно слънце над пустиня, онази, страстната, като страстта между две тела, онази, нежната, на усещането от докосването на пръстите на любимия до кожата ти, онази приятелската, на двете здраво преплетени ръце стоящи срещу всички бури и вихри на света.
Сега кажи ми, обичал ли си някога с онази истинска любов?

четвъртък, юли 29, 2010

Believe

Заглавието беше напълно произволно (писна ми да пиша заглавия за снимките които пускам), от песента която слушам в момента на Elton John - Believe. Чух я по Радио 1 тези дни и я издирих. Харесвам я, има нещо оптимистично в нея.
А сега и за целта на този пост, малко снимчици направени на вилата за тази една седмица докато ме нямаше :)
I believe in love, it's all we got
Love has no boundaries, costs nothing to touch
War makes money, cancer sleeps
Curled up in my father and that means something to me
Churches and dictators, politics and papers
Everything crumbles sooner or later
But love, I believe in love

I believe in love, it's all we got
Love has no boundaries, no borders to cross
Love is simple, hate breeds
Those who think difference is the child of disease
Father and son make love and guns
Families together kill someone
Without love, I believe in love

Without love I wouldn't believe
In anything that lives and breathes
Without love I'd have no anger
I wouldn't believe in the right to stand here
Without love I wouldn't believe
I couldn't believe in you
And I wouldn't believe in me
Without love

I believe in love
I believe in love
I believe in love

вторник, юли 20, 2010

Щрак щрак

Още снимчици, пресни пресни от днес. Е, Анита Блейк не използва сарказъм от буркани. Аз пък не използвам стари снимки за новите си постове :)
Щрак щрак ^^

понеделник, юли 19, 2010

Още снимки :)

Продължавам с поредицата снимки, явно тези дни музата е в полза повече на фотографските ми умения отколкото на писателските :) Тези снимки, които ще видите сега според мен са най-добрите, които аз направих в този ден. Подчертавам аз, понеже не само аз снимах :)
Заснети с :Нокия N900 (собственост на Георги, на когото благодаря за отделеното внимание тогава и за това че снимахме с телефона ти :) :* Целувки! )Място: Южен парк София
Дата: 16.07.2010 (по този повод, отново ЧРД Янче ^^ )

неделя, юли 18, 2010

Още една авторска снимчица ^^



Имам още снимки да качвам но ми се спи прекалено много тази нощ вече :D Утре :) Enjoy <3

петък, юли 16, 2010

Творчески истории

И така, ето с какво се занимавам последните час-два. Да ми даде човек само идеи и да си играя с програмката за обработка на изображения :D

сряда, юли 14, 2010

Pretty little liars


Те са 4, те са секси, сладки и имат тайни. А какво е основното при тайните?
Не казвайте на никого, разбира се!
Но какво става, когато някой знае всичките ти тайни?
Става опасно.
Но още по-опасно става, когато започва да ги разкрива една по една и ти не можеш да го спреш. Той сякаш е навсякъде - на улицата, в кафето, в училище, в дома ти, дори в мислите си. Не можеш да се скриеш от него, а очевидно и от миналото си. Е, Ариа, Спенсър, Хана и Емили знаят какво е да имаш тайни. Знаят и какво е някой да знае най-тайните ти мисли и чувства, както и да те преследва, но и да не знаеш кой е едновременно с това.
Съобщенията са чести и зловещи. Носят подпис. Дотук лесно, ще кажете. Ами ако притежателя на подписа е мъртъв? Тогава става зловещо...
Сериалът "Малки сладки лъжкини" е направен по осемте книги на Сара Шепърд със същото име. В България досега са излезли четири от тях. А това, което написах по-горе не е сценарии за страшен филм, а основната концепция на сериала :) Книгите не съм ги чела, персонално правило при сериал направен по книгите (Не чети книгите паралелно със сериала защото ще се разочароваш и объркаш). Това сравнително ново show на АBС (аз малко се позабавих с поста, днес излезе шестият подред епизод) разказва точно за това - за тайните, за мистерията, за едно лято и една тайна крита прилежно. Тайна разделила четирите момичета онова лято и която ги събира отново когато са изправени пред нова заплаха.

"Град от пепел"


И така... Имам вече два поста с информация за първата книга, "Град от кости", както и за поредицата като цяло. Е, сега ще ви затормозя и със кратичко ревю за втората книжка :)
След "Град от кости", или иначе казано след бягството на Валънтайн от Ню Йорк през портала на остров Рузвелт и след отказа на Джейс да го последва в Идрис, историята продължава своя ход с пълна сила.
Клариса Фрей наистина би искала да прекарва повече време с най-добрият си приятел, но това като че ли не интересува останалите в новото и обкръжение. Е, поне повечето от тях, за които Саймън е просто един мундан нахлул в неособено мирният им живот. А накуп на странните и отношения с Джейс и това, че той е заподозрян в съюз със Валънтайн от отмъстителната Инквизиторка пристигнала чак от Идрис за да разследва последните събития, започват и убийства на деца долноземци. Това заплашва да разпали война между Децата на нощта, вампирите, и останалите раси, пострадали от нападенията. По средата на всичко това са нефилимите, които също са в криза след завръщането на Валънтайн от мъртвите, и които трябва да се опитат да поддържат крехкият мир постиган години наред единствено благодарение на Съглашение, подписвано на всеки 4 години. Дали зад всичко стои някой, който се опитва да нажежи обстановката още повече или наистина кръвопийците са виновниците за това, за което ги обвиняват? Ще видите сами :)
В продължението на "Град от кости" отново ще видим много динамични събития, обрати в отношенията между героите, както и един повратен обрат в съдбата на един от тях и една наистина мащабна битка проведена в средата на една река :)

понеделник, юли 12, 2010

Нещо оптимистично написано набързо



Всички търсим любовта.
Откакто осъзнаваме, че я има, горе-долу от тийнейджърските си години, ние винаги я търсим, дори сами да не го осъзнаваме. Искаме внимание, искаме някой да ни желае, искаме някой, към когото да отправим ласките, които сами искаме да получим; да прошепнем милите думи, които толкова копнеем да ни бъдат прошепнати, човек на когото да изпълним мечтите и да се надяваме и да не спираме да се надяваме да изпълни нашите мечти. Искаме и си представяме как някой е до нас в хладните нощи и ни топли, някой, с когото изживяваме неповторими мигове, кото никога няма да забравим. Искаме, търсим, молим, желаем и мечтаем…
Някой някога някъде е казал, че за всеки от нас има един специален човек. Човек с главно „Ч”. Човек, който да ни разбере и да бъде до нас в лошо и добро, в болест и здраве, и който да ни обича така, както ние него. Аз вярвам в това твърдение разбира се, иначе не бих го сложила. И кой знае защо в тази лятна прохладна вечер аз реших да напиша тези неща и да засвидетелствам отново, че ВЯРВАМ. Вярвам, че е въпрос на време такъв човек да се появи в живота ни. И тогава, когато се появи, вярвам че ще дава всичко от себе си за да бъдем щастливи.
Аз сама за себе си мисля, че съм намерила такъв човек и го имам до себе си. Не знам какво щях да правя без него, той ме кара да се чувствам цяла и ме прави щастлива. Затова и преди малко казах на най-добрата си приятелка, че не мисля, че е редно да пиша това, което изписах досега. И въпреки всичко го написах… Защото ВЯРВАМ че всеки заслужава да е щастлив и рано или късно това се случва! И ми се иска и останалите да вярват в това. И да не губят надежда. Никога. Не случайно в толкова книги, песни и филми се казва да не губим надежда.
А на друго място четох че колкото повече хора мислят нещо, толкова по-лесно е то да стане реалност…

петък, юли 09, 2010

"Шестте свещени камъка"

Това беше втората книга на Матю Райли която ми попадна пред очите :) В нея приключенията на Джак Уест и екипа му продължават и то с не по-малка динамика от преди. След случката в Египет на края на "Седемте смъртоносни чудеса" света отново е съвсем същия като преди... може би с малката разлика, че по мистериозен начин австралийци по цял свят са защитени от различни опасности...
Но това няма да продължи за дълго. Нова заплаха, много по-страшна и мащабна се надига от миналото и Джак, Зоуи, Лили и останалите трябва да се отзоват отново. Заплахата идва отново от космоса и е описана в древни текстове. Тя би могла да бъде избегната, но това крие немалко опасности.
За втори път международният екип се впуска в преследване на съкровища, преодоляване на множество опасни капани на места където човешки крак не е стъпвал от... е да кажем от доста дълго време. И отново имат могъщи противдници, включително царски наследници и бащата на Джак. В дъното на всичко е Машината. Проектирана преди хиляди години тя е създадена да запази Земята от унищожение. На шест места по света са скрити древни помещения пазещи в себе си шест Върха - огромни обърнати пирамиди чакащи когато дойде времето на върховете им да бъдат поставени шест свещенни камъка - камъни от необработен диамант с големината на тухла. Който ги сложи, получава награди - зрение, живот, смърт, топлина...
Надпреварата отново започва с пълна сила. Кой ще бъде победителя, кой ще вземе наградите? Вижте сами :)
Лично на мен книгата много ми хареса. Вече бях свикнала до някаква степен със стила на Райли и се увлякох много бързо, а и героите вече ми бяха познати и нямах търпение да науча повече за миналото им, за връзките между тях и ми беше безкрайно интересно. Изчетох я на един дъх :)

неделя, юли 04, 2010

"Седемте смъртоносни чудеса"

Ето че дойде времето да напиша ревю и за тази книга :)
Нещото което стана причина да я прочета всъщност беше нещо като фикшън написан от една позната и когато Стефи ми я даде да я прочета бях доста ентусиязирана и я започнах веднага. Единственото, което мога да кажа е че я изгълтах на един дъх почти! Увлече ме много и изведнъж се оказа, че от доста отдавна ми се е четяло нещо подобно - динамично и въпреки това страшно интересно и напрегнато.
Малко в стил Индиана Джоунс книгата е написана по уникален начин който те кара като я вземеш и да не я пуснеш докато не я прочетеш! :)
Преди 4500 години на върха на Голямата пирамида в Гиза е стоял величествен златен пирамидион. Той обаче е престоял на върха доста кратко време, след което е бил свален и разрязан на 7 части пренесени незнайно къде. В днешни дни три сили се впускат в преследване на тези части пръснати по цялото земно кълбо. На карта е заложено съществуването на света, наградата е най-голямата власт и разбира се великите сили: Америка и Европа се впуснат в свирепата битка и надпревара жадни за властта която пирамидиона дава. Но в плановете си не са предвидили 9 човека - коалиция от малки нации, излъчили хора, твърдо решени да не допуснат двете сили да се доберат до върховната власт. Тези девет човека - военния Джак Уест с позивна Ловеца, професора по история Макс Епер, новозеландеца с позивна Скай Монстър, двамата ирландци Зоуи и Лиам Кисейн с позивни Блъди Мери и Убиеца, ямаеца Ноди, принц от саудидска Арабия, агент на шпионската агенция Мосад и най-накрая и десет годишно момиче на име Лили притежаващо уникална дараба от съдбоносно значение за мисията - трябва да предодвратят както края на света, така и властта от попадане в ръцете на двете враждуващи фракции. А това изобщо не се оказва лека задача! Джак и екипа му трябва да минават през различни капани съревновавайки се с времето дадено им от древните велики архитекти построили Седемте древни чудеса на света, и преднината която имат или нямат пред европейците или американците. Наглед това е невъзможно, още повече за времето което имат, 7 дни, преди крайния срок в който пирамидиона трябва да е на мястото си. Дали Джак и международният му екип ще се справят? Прочетете сами :)