”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

събота, юли 31, 2010

Онази истинската

Бях решила да спя преди няколко часа след уморителния, но адски хубав ден, който прекарах. Е, то се вижда, че не спя. Само си търся оправдания да не си лягам. Не искам деня да свършва... Обичам те, съкровище!
Иначе по същество... това е разказче, което написах на вилата. Да кажем че там заспалата *кхъм* ми муза се буди за фотографии и писане... Или просто имам твърде много свободно време между телефонните разговори :D
Разказчето е вдъхновено от песента на Brian Adams - Have you ever really loved a woman, която според мен си е вечен хит при романтичните песни. Няма определен повод, по който да е написано или определен човек, за когото да е насочено, просто изливане на мисли :)

Онази истинската


"So tell me have you ever really -
really really ever loved a woman?"

Ето ме, тук съм. Тук, в тази стая.
И ти си тук. Виждам те.
Стоя пред теб и те гледам, просто те гледам.
И ти ме гледаш. Мълчиш, не продумваш.
Безразличен си, личи си.
Е, аз не съм. Поне доскоро не бях. Или не чак толкова скоро, дори сама не знам.
Не повдигай така вежди, не се питай „Какво ли иска тя от мен сега?” с досада.
Нищичко не искам, наистина. Само имам да задам един простичък въпрос.
Обичал ли си някога?
Обичал ли си някога по начина по който аз сега обичам? Обичал ли си пламенно и страстно? Обичал ли си нежно и в внимание към другия? Обичал ли си някога някого до такава степен, че да си готов да дадеш всичко, абсолютно всичко за него?
Не, не, не, скъпи, не ти говоря за сляпата любов. Не ти говоря и за плътската любов, така разпространена около нас. Не и за използваческата любов, целяща да вземе всичко чисто и свято от нас и да ни се присмее, когато ни е взела всичко. Не говоря и за материалната любов.
Продължаваш да ме гледаш странно. В очите ти има такава почуда. Недей да си мислиш че съм луда, недей. Не мисли, че съм наивна заради това, че вярвам.
Просто ми кажи...
Обичал ли си с онази, истинската любов? Онази изпепеваща като силно слънце над пустиня, онази, страстната, като страстта между две тела, онази, нежната, на усещането от докосването на пръстите на любимия до кожата ти, онази приятелската, на двете здраво преплетени ръце стоящи срещу всички бури и вихри на света.
Сега кажи ми, обичал ли си някога с онази истинска любов?

1 коментар: