”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

понеделник, август 02, 2010

"Лъжите на Локи Ламора"

От доста време насам не бях чела фентъзита, но мога да кажа, че тази книга много ме заинтригува, дори и да не съм от най-запаленият фен на този жанр творения. Написана страшно интересно и без почти никаква цензура, тази първа книга от цикъла за "Джентълмените копелета" ме накара да се смея, да се вълнувам и да се ядосвам на и заедно с героите и.
Когато Локи нарушава крехкото тайно примирие между жълтодрешковците и обществото на крадците в Камор още през първата си нощ като собственост на Създателя на крадци, последният изобщо не знае какво си е натресъл с осем-годишният безплатно поднесен му хлапак. С течение на времето на малкият Ламора му се налага да научи, и то по не-особено нежен начин, че в речника на повечето хора съществува думата "благоразумие" и че ако не я научи, доста ще си изпати. Въпреки това обаче след поредният, и този път наистина доста грандиозен, гаф на поиздигналото се в йерархията момче, Създателя няма друг избор освен да предприеме нещо. И тъй като управлява най-вече със страх многобройната си банда, първото, което му хрумва, е да убие момчето заради провиненията му. Едва купил обаче специалното оръжие за убийството, той се досеща за начин по който хем да се отърве от момчето, хем да постигне поне минимални облаги от това, а именно, да го продаде на жреца на Палеандро - Окови. Странният сляп (или може би не чак толкова) окован (или може би не чак толкова) старец приема младият Ламора при себе си и започва да го обучава заедно с останалите двама послушници, братята близнаци Кало и Галдо Санца. В дъното на новото му обучение, което като концепция засяга старото, са кражбите - изкусни, големи, хитри и изпипани до последната подробност кражби. За целта Локи и братята се превръщат в перфектни актьори и фалшификатори способни да изиграят всеки богаташ. Така обаче нарушават Трайния мир и те го знаят, както знаят, и че това няма да остане безнаказано, когато ги разкрият...
"Люжите на Локи Ламора" е книга изненадваща с много неща, най-вече със свободния си език и изобретателността, която влагат героите и начинанията си. Нещо което много ми хареса, беше начина, по който беше описан света създаден в книгата. Нямаше километрични обяснения, но въпреки това, нищо не липсваше в описанията. Препоръчвам я на любителите на фентъзи, както и на останалите почитатели на четенето, тъй като е доста развлекателна и в никакъв случаи не е тежка за четене.
А сега и специални благодарности на Георги, който ми я даде и ме нави да я прочета (и изрично си изиска благодарностите, нищо че и без да ги иска щях да ги напиша :D )и ме въведе по един своеобразен начин в света на Локи Ламора и бандата му от Джентълмени копелета. =)

Няма коментари:

Публикуване на коментар