”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, август 04, 2010

Quotes



По-голямата част от живота ни е серия от образи. Те минават както градовете когато си на магистралата. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече отобикновен образ. Знаем, че този момент, всяка част от него... ще живее завинаги.


One Tree Hill




Когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем, нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри пари, известност, слава, ние избягваме това, което наистина има значение, простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме…


Живота ни не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Когато често се срещаме с хора, те стават част от живота ни. И когато това се случи, те започват да се опитват да ни променят. И се сърдят, когато не правим това, което искат от нас, понеже всеки си мисли, че знае как другия трябва да живее живота си. А истината е, че никой не знае как да живее дори собственият си живот...

I want to believe in it all again.Music and art.Fate and love,and I want to believe that I've made the right choices,and I'm still on the right path,and there's still time to fix some mistakes I've made.I guess I want hope.




Светлината от уличнатa лампа се прокрадваше през прозореца.

- Какво стана по пътя? - попита Сянката
- Срещнах различни хора... помогнах на много от тях... болеше ме с тях... обичах с тях... изгубих много от тях.
- С теб какво се случи? - попита Съдбата. Силуетът и потъна в най-тъмния ъгъл на стаята.
- Вървях... губих се... намирах... срещнах НЕГО - отвърна момичето гледайки към прозореца - Той искаше да вървим заедно по пътя... да сме заедно.
Тишина...
Само шумът от стенния часовник и напомняше, че не е сама...
- ОБИЧАМ ГО - гласът и сякаш разцепи тишината - Боря се със себе си... с природата си... помагам на хората... те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ... обичам... нещо умира в мен всеки път когато го нараня... а той ми вярва... на инат ми вярва... и ме обича...



Искам го....








„В този момент има 6 милиарда 470 милиона,818 хиляди и 671 души по света.Някои бягат уплашени .Някои си идват вкъщи.Някои лъжат за да мине деня. Други просто не се изправят пред истината .Някои са зли мъже, във война с доброто.А някои са добри, измъчвайки ги зло.Шест милиарда души на света Шест милиарда души.И понякога всичко, от което се нуждаеш е една.”(Пейтън)





It's like in the great stories, Mr. Frodo. The ones that really mattered. Full of darkness and danger they were. And sometimes you didn't want to know the end. Because how could the end be happy? How could the world go back to the way it was when so much bad had happened? But in the end, it's only a passing thing, this shadow. Even darkness must pass. A new day will come. And when the sun shines, it will shine out the clearer. Those were the stories that stayed with you. That meant something, even if you were too small to understand why. But I think, Mr. Frodo, I do understand. I know now. Folk in those stories had lots of chances of turning back, only they didn't. Because they were holding on to something... There's some good in this world, Mr. Frodo. And it's worth fighting for.

Sam, Lord of the Rings




(to be continu
ed...)




Няма коментари:

Публикуване на коментар