”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, септември 22, 2010

It's not so easy lovin' me...

Всъщност заглавието няма нищо общо със самият пост. Както и картинката няма. Просто имам ново разказче от цикъла за неизвестното и искам да го пусна някак.  Заглавието е от една песен на Кристина Агилера, Save me from myself. Много хубава песен. Разказа не е от най-добрите ми, можех да го напиша и по-добре в интерес на истината, някой ден ще го редактирам и може и да стане по-добре, но за момента е това, което е :) Enjoy...


Разказ номер 5

Конци... чувствах се като проклета кукла на конци.
- Какво се случи с теб? - чух глас наблизо. Нямах желание да поглеждам. Не ме интересуваше. Болката и огорчението буквално ме задушаваха.
Мълчах упорито чувствайки ръцете и краката си в странни позиции. И чувствах и конците. Или може би си въобразявах че ги чувствам. Глупости. Всичко това са такива глупости. Какво изобщо мислех...
- Хайде, кажи ми, мога да ти помогна - настоя гласа - Скоро Те ще дойдат и тогава няма да мога да ти помогна, кажи ми сега -  Беше мек, осъзнах въпреки упоритостта си. Въпреки това продължих да мълча. Кой щеше да дойде? Къде бях? Защо? И за какво можеше да ми помогне собственичката на гласа? Никой за нищо не можеше да ми помогне. Не исках да ми бъде помогнато, за нищо не съжалявах. Или пък съжалявах?
Глупаво наивно момиче...
Тогава и заговорих, защото може би, само може би имах какво да губя:
- Вървях. Пътувах много. Срещах всякакви хора - тъжни, щастливи, нещастни заради себе си, нещастни заради другите, пренебрегнати, вглъбени в себе си, егоисти и раздаващи се за другите... Всички имаха проблеми. И се опитвах да помагам на всички...
Настъпи мълчание докато преглътнах. Защо ми беше трудно да разкажа това? Аз си бях избрала Пътя, аз се радвах на това - Помагах - едвам прошепнах - давах всичко за да помагам и да бъда харесана и обичана... и страдах, защото не го получавах.
Гласа ми отново замря в тишината. Нямаше сълзи. Отдавна бяха свършили. Много отдавна.
Собственикът на другият глас ме докосна леко по косите. Така и не погледнах кой е. Може би беше дете, ръката беше малка, а може и да беше момиче, млада жена, или изобщо жена. Беше мека и нежна ръка.
- А никой не разбра какво желая. До самият край никой не го разбра.
Жената мълчеше.
- Какво се случи? - повтори тя. Гласа и ме накара да продължа. Пода беше гладък, може би от камък. Дочувах слабо пеене, някъде далеч, сякаш през дебели стени. До невиждащите ми очи достигаха отблясъци от нещо, което излъчваше светлина. Лампа? Свещ? Факел?
- Срещнах Него. Той искаше да вървим заедно по пътя, който бях избрала... мисля, че той единствен разбра от какво имах нужда и какво съм търсила сред хилядите хора - замълчах отново. Трябваше ми време за това, не помнех всичко ясно. Всичко беше като в мъгла - Аз... аз мисля, че го нараних - обля ме осъзнаването - Избягах от него - прозвучах така, сякаш констатирах факт. А всъщност беше много повече от просто факт. Защо бях избягала от единственият човек, който се беше интересувал. Исках да се върна при него - Искам да се върна и да поправя всичко - осъзнах и го казах на глас като през мъгла. Обърнах се решително към ръката и видях младата тъмнокоса жена.
Въздуха се затопли от усмивката, разцъфнала като роза на устните и, а в очите и имаше влага. Не знаех защо, но следващото, което усетих беше топлината на дланта и върху челото ми. Инстинктивно затворих очи и се оставих... усетих как конците се разпадат...

събота, септември 11, 2010

Нови сезони на някои любими сериали :)


















И така, отново е Септември и отново започва излъчването на някои от хитовите сериали на различните американски студиа. Ако трябва да сме точни, едно от трите телевизионни шоута, които ще включа в този пост, започна новият си сезон още преди повече от месец, но някак си все не намирах вдъхновението да седна да пиша за него. Ето, че сега и на него му дойде времето наред с чисто новичкият епизод от тази сутрин на "Дневниците на вампира" на CW и бъдещият епизод на "Свръхестествено", който се очаква на 24ти този месец точно като по поръчка за новата и последна за някои от нас учебна година ^^.
И така, по същество :)

White Collar или "Бяла яка" продължава в новите си епизоди на втори сезон с интригата от първият - Кейт, музикалната кутия и участието на всеки от героите във въпросната история. Естествено, всеки епизод с изключение на това е сам за себе си с отделен случаи възложен на екипа на Питър Бърк от ФБР и консултанта му, Нийл Кафри (Мат Бомър). Благодарение на гения на последния и невероятните му понякога превъплъщения и внедрявания, случаи след случаи биват отхвърляни докато той търси истината за случилото се в края на предишният сезон. Сериала вече излиза от 9 седмици и сега има прекъсване до Януари месец, който направо не знам как ще се дочака спрямо последното развитие на историята на героя на Бомър :)

The vampire diaries или "Дневниците на вампира" също се завърна днес със първият епизод от новият си сезон. Доста чакане беше, доста напрежение. Не мисля че има епизод от тази поредица, който да не крие някаква изненада. Аз съм от хората, които не са чели книгите по чиято идея е направено шоуто и затова твърдо се придържам само към сериала. И също според моето скромно мнение, чакането от няколко месеца си заслужаваше за да се види всичко това: динамика, драма, тайни и всичко това отново и отново. Нови и стари фигури, трагедия и показване на характер от страна на някои хора. Епизода оставя без дъх и в напрежение за следващият четвъртък, в който ще излезе следващият.

Supernatural от своя страна, ще се чака още известно време. Като човек разочарован малко от предишният сезон се надявам сега нещата да са се променили. Доколкото видях от някакво клипче днес изровено от дебрите на дъ майти youtube, наистина се очаква промяна и то не само в главният сценарист. Харесвах Крипке, той направи истински шедьоври с някои от епизодите за тези 5 сезона шеметна надпревара за братята Уинчестър, но мисля, че нещо ново ще дойде добре и ще съживи нещата и ще придаде нов смисъл и цвят на историята в "Свръхестествено". Е, ще разберем след около две седмици. Очаквам нещо неочаквано и фрапиращо и се надявам да не остана разочарована ^^.

четвъртък, септември 09, 2010

Нека ти разкажа

"...Когато се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си въобразяваме, че сме прекрасни и не допускаме друга възможност, освен да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетността, подлостта, глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, Демиан, а жалки. Жал-ки"

"...Важното е да проумееш, че никой не може да извърви пътя вместо теб. Както и да осъзнаеш, че пътя е по-ползотворен, когато се изминава с някого. Да разбереш кой си, да знаеш, че си единствен, различен, и че се различаваш от околният свят в чертога на собствената си кожа не означава непременно да живееш самотно, да си огорчен или самодостатъчен..."

"... И като него, можеш да бъдеш оценен само от истински познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да иска истинската ти стойност?..."

Това са само три от многото цитати, които си извадих при прочитането на книгата на Хорхе Букай тези дни. На пръв поглед не изглежда кой знае какво - сравнително тънка и крехка книжчица, която обаче подобно на "Малкият принц" на Екзюпери крие в себе си много неподозирани съкровища. Първоначално издавана в чужди страни под заглавието "Равносметки за Демиан", "Нека ти разкажа" представя терапията, през която преминава свеобразният герой Демиан - студент с житейски проблеми и дилеми. Терапевтът му изпозлва свои собствен похват на работа и при всеки "сеанс" му разказва приказка, която може да се разтълкува. Тук са събрани всички приказки, чрез които Демиан се "научава да живее". Всяка от тях крие едно малко богатство, парченце от много по-големият пъзел на истините... Историйте, разказани от Дебелия ще ви трогнат, ще ви разсмеят или пък ще ви накарат да се замислите. Във всеки случаи едно е сигурно - няма да има човек, който да остане безразличен :)

сряда, септември 08, 2010

вторник, септември 07, 2010

Отново в София и на прага на...

...Последната училищна учебна година...
Всъщност от доста време се питам кога мина това време. Сякаш вчера бяхме 8ми, някои от нас всъщност 9ти клас и бяхме зайци и се чудехме какво изобщо търсим в новите си училища, сред новите непознати съученици и преподаватели, чудехме се дали сме направили правилният избор. Е, беше си късничко да го мислим, но все пак. След по-малко от година пак ще сме изправени пред нещо такова - кандидадстване отново. Нещо като преминаване на по-високо ниво, ново предизвикателство за ума и издръжливостта на нервите и умовете ни. Въпреки това, очаквам това време с някакъв неопределим трепет. Не е страх, не е точно радост, по-скоро копнеж по необичайното и промяната. Вярно може би сегашните ми съученици ще ми липсват, поне до някаква степен. Вярно, че новото "училище" води нови непознати неща. Вярно и че няма да е кой знае колко лесно да стигнем до там. Не съм със самочувствието, че на мен виждате ли ще ми е по-лесно защото еди-какво-си. Не съм и със мисълта, че когато живот и здраве вляза в университет ще е лесно. Изобщо не съм с такива заблуди ^^.
И въпреки това времето изтече изненадващо бързо. Поне за мен. Лятото изтече като пясък през пръстите ми, двете години някъде преди него също. Може би просто защото живях на по-високи един вид обороти. Не се спирах, както казва баща ми, и почти нямаше ден в който да си седя спокойно някъде и да скучая. Всъщност не мога изобщо да се сетя за такъв ден. Което, поне според мен е нещо хубаво, нали?
Тези няколко години бяха едни много добре изживяни години :)
Колкото до това, че се връщам в София, около седмица ме нямаше, бях малко на вилата и сега се завърнах с нови сили отново да ви тормозя със впечатленията си от какво ли не. Да, знам, много ме мразите за това :D Въпреки това, ето ви една random снимчица от престоя ми в сравнителна близост до столицата ни:
Мъгливичко е нали? ^^