”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

вторник, октомври 26, 2010

неделя, октомври 24, 2010

Различна


А може би не искам да съм като всички. Може би искам да съм различна. И може би, само може би, съм такава, и живея точно както аз искам. И съм щастлива с това, с хората, които избирам до себе си. И живея. И обичам. И не съм човек, какъвто не искам независимо от всичко и всички. И за разлика от повечето хора, аз го мисля. И чувствам. И знам, че това е така и че живея истински и пълноценно.




"Step up 3"

"Step up 3"


На който му е писнало от моите приказки за танци и тази поредица филми, по-добре да спре да чете до тук :D. Просто нататък ще става все по-зле и по-зле :D.
Хората, които ме познават или поне са се задържали повечко около мен, просто няма как в един момент да не са слушали за тези кино продукции или за танците като моя скрита или пък не чак толкова скрита страст. Просто заговори ли се за това аз съм човека на който му светват очите веднага :D.
И така, доживях да гледам третата част. Не на 3D, с леко лошо качество, но не можах да изтрая просто. И изобщо не останах разочарована. Беше невероятно! По-хубава беше от първата, а и от втората. Някак си тук беше... перфектно. След първото гледане мисля, че на другите все нещо им липсваше, а този беше най-добър. Музиката беше много хубава, имаше няколко момента, в които направо се влюбих!

Step up 3 е филм за приятелството. За танците, но и за любовта, романтиката и страстта, които притежават и вдъхват движенията под съпровода на музиката. За живота и хубавите моменти...

"We dance cause dance can change things! 
One move can bring people together! 
One move can make you believe you're something more.
 One move can set a whole generation free! One move...!"

<3

"Любов"

"Любов"
Елиф Шафак

За тази книга, която прочетох преди около седмица, няма да пиша много. Видях я един ден в книжарницата на Mall of Sofia и още тогава ме впечатли с червената си корица (която не съм пуснала) с интересен символ и загадъчно резюме. Няколко дни след това баба ми сподели, че е чула по радиото да се говори за книга, написана от турска авторка набрала невероятна популярност не само в Турция, а и в САЩ и различни европейски страни. Отначало не се сетих за какво става дума, но седмица - две след това баба имаше рожден ден и с леля ми бяхме излязли да и потърсим подарък :).
Отново бяхме в книжарницата в мола, която общо взето винаги ме тегли към себе си, когато съм наблизо ^^.
И тогава я видях. Лежеше си  сред всички останали. Книга като книга, но която с червената си корица със семпъл дизайн се набиваше рязко на очи сред останалите. Купихме я, защото се сетих, че баба ми беше говорила за нея. Тя я хареса :)
Няколко месеца по-късно, след прочита и, който продължи доста дълго време заради училището и уроците ми, мога да кажа, че е невероятна. Резюмето на задната корица грабва още от първото прочитане, а веднъж потопила се в историята, не можех да спра да се чудя какво ще стане накрая :).

Това не е притча за суфизма и исляма.
Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.



Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.
Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.

Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец. 
Това е книга за радостта да намериш път към другия.

Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта.

сряда, октомври 06, 2010

Csi: Miami

Обзалагам се че на повечето от вас вече ви е омръзнало да ме слушате за сериали изобщо, а и за този в частност. Всъщност си нямам особена идея какво толкова ще пиша за него. Просто вчера излезе първият епизод от новият му сезон и... беше впечатляващо, поне за мен.
В това ново начало беше продължена историята (случая) от края на миналият сезон. Трябва да призная, че това бяха два епизода, в които почти до края така и не се разбираше кой какъв е точно. Беше много добре измислено.
И така, епизода тръгва точно от там, където прекъснаха лятото, а именно, влизането на Ерик Делко в лабораторията нападната от неизвестният извършител с газ. Точно както се очаква, и за голяма радост на всички негови фенове като мен, всички наши добре познати герои са живи и здрави, с едно изключение. Това само настървява повече екипа да открият извършителя на престъпленията в тези два епизода.
Но ако беше само това, нямаше да пиша този пост. Това, което ме впечатли като цяло и заради което ми е приятно да гледам сериали от този тип, беше много ясно изразено на самият край на епизода. Става дума за екипа, който разследва и това как накрая на деня, след като са видели какво ли не, те отново запазват себе си и личността си, както и това, че са заедно...

понеделник, октомври 04, 2010

Supernatural?


Дам, знам че се забавих доста и с този пост, седмица някъде, нещо ми върви на закъснения ^^ Сега след като намерих време да изгледам и вторият излязъл епизод вече може и да дам някакво по-добро мнението от това, което щях да дам преди седмица.
Първият излязъл епизод - за мен беше доста лишен от емоции. Случиха се толкова много неща, а не бяха интерпретирани по-най добрият възможен начин. Иначе беше интересно, въпреки че на края не знаех какво искам да стане, дали Дийн да остане и да живее новият си живот или да hit the road пак. Имаше си доста неизвестни неща, напрежение, нормалното общо взето. Както и не на последно място живичък Сам ^^
Вторият епизод, току-що изгледан, беше добре. Връщаме се към старият ритъм на едни от най-добрите епизоди и акцента върху свръхестествените същества. По-големият от братята Уинчестър отново е в играта, може би в идеалният вариант в който да запази всичко :) Ще видим какво ще се случи, но края ми хареса определено. "Импала"-та и Smoke on the water... мда, това е сериала, който харесвам да гледам! :)