”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, октомври 06, 2010

Csi: Miami

Обзалагам се че на повечето от вас вече ви е омръзнало да ме слушате за сериали изобщо, а и за този в частност. Всъщност си нямам особена идея какво толкова ще пиша за него. Просто вчера излезе първият епизод от новият му сезон и... беше впечатляващо, поне за мен.
В това ново начало беше продължена историята (случая) от края на миналият сезон. Трябва да призная, че това бяха два епизода, в които почти до края така и не се разбираше кой какъв е точно. Беше много добре измислено.
И така, епизода тръгва точно от там, където прекъснаха лятото, а именно, влизането на Ерик Делко в лабораторията нападната от неизвестният извършител с газ. Точно както се очаква, и за голяма радост на всички негови фенове като мен, всички наши добре познати герои са живи и здрави, с едно изключение. Това само настървява повече екипа да открият извършителя на престъпленията в тези два епизода.
Но ако беше само това, нямаше да пиша този пост. Това, което ме впечатли като цяло и заради което ми е приятно да гледам сериали от този тип, беше много ясно изразено на самият край на епизода. Става дума за екипа, който разследва и това как накрая на деня, след като са видели какво ли не, те отново запазват себе си и личността си, както и това, че са заедно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар