”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, ноември 25, 2010

Уникално...

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам ”обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. 
Габриел Гарсия Маркес

вторник, ноември 23, 2010

понеделник, ноември 22, 2010

Princess Anastasia

Е, смейте се колкото искате, но това е.
Този пост е точно за това, за което сигурно мислите. Мда. Детско филмче. :)
Въпроса е, че не е просто за кое да е филмче, а за любимото ми такова.
Както някои от вас сигурно знаят, имаше един период в социалната мрежа Facebook, където имам по някаква случайност (или пък не) профил, тези дни, в който вместо свои снимки, на профилите си потребителите поставяха картинки на своите любими анимационни герои. :) . Всъщност идеята беше нещо ново и интересно, не просто поредния отегчителен спам, който бих отбягнала. Изненадващо беше колко много от приятелите ми си поставиха детските любимци на профилите всъщност. Присъединих се с няколко дни закъснение към инициативата :)
Първо бях Котарака в Чизми от поредицата "Шрек". Е да, обаче първо, като същинско дете не ми беше чак такъв любимец. Все пак филмите ни досенесоха образа на мъркащото животинче като толкова сладко анимирано същество. И въпреки че винаги съм харесвала котките, а и Puss in boots в частност, все пак картинката някак не си беше на мястото на профила ми. Реших да я сменя и след доста търсене намерих това, което търся. И това ме накара отново да намеря любимия си анимационен филм от детските години.
Вярно, отне ми доста време да го намеря всъщност. Още преди време като го търсех го нямаше на особено много места. Но след упорито търсене и мрънкане наум го изтеглих и изгледах преди малко.

Русия, 1916 година.
На трона в империята е император Николай. Анастасия е едно от най-малките деца на императора. Родена в разкош и силно привързана към семейството си, тя не иска да се раздели с баба си, която заминава за Париж. Възрастната императрица и подарява медальон, ключ за музикална кутия с голямо значение. В разгара на празненството по случаи 300 годишнината от царуването на Романови обаче, се появява неочакван и нежелан гост...
Само за една нощ е извършен преврат и царското семейство се опитва да избяга. Малката Анастасия държи да вземе музикалната си кутия със себе си и тя и баба и биват спасени от момче от прислугата. Бягайки обаче, детето се губи...
Десет години по-късно, момиче на име Аня излиза от пансион някъде в Русия. Тя не помни миналото си, единственото, което има, е медальон, с надпис "Заедно в Париж" и избор...

Казано е, че човек остарява едва когато детето в него си отиде.
Ако е така, аз бих си пожелала детето в мен никога да не умира, за да се радвам винаги на такива филми. В него има всичко: историческа нотка, романтика, модерно казано екшън, драма... и не на последно място прекрасна музика... :)

вторник, ноември 02, 2010

Natural

"Краткият втори живот на Бри Танър"


Написана от Стефани Майер (както всички добре знаем, авторката на сагата "Здрач"), тази наглед тъничка книжка ни връща обратно в света на Едуард и Бела, но през съвсем различни очи. Самата им връзка е съвсем леко засегната в историята. Акцентира се предимно върху живота на създадените от отмъстителна вампирка "новородени".
По-голямата част от историята се развива в Сиатъл, Сащ, и покрайнините му. Бри Танър, главната героиня, е 16,17 годишно момиче превърнато във вампир няколко месеца преди действието. Тя е едновременно като повечето си събратя, взета от улиците, и заедно с това е много по-различна - Бри, за разлика от тях, може да мисли. Това я довежда до неочаквани разкрития и чувства дори за самата нея. 
Но тя няма време. Книжката не случайно се казва "Краткият втори живот...". А който е чел "Затъмнение" знае какво се случва.
Книгата е интересна до някъде, въпреки че след като знаех какво става в крайна сметка краят ми беше известен и това донякъде обезсмисляше нещата. Като изключим това ми беше интересно да видя една различна гледна точка и да се потопя отново с така комерсиализирания вече свят на Кълън и Бела.