”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

вторник, април 26, 2011

Откраднати моменти










Колко струва човешкият живот?

Гледам,  слушам и не вярвам.

Не, че имам думата и не, че някой би чул мнението ми изобщо, но някак си ми се струва недопустимо един човешки живот да се отъждествява с хиляда лева. Хиляда лева за завинаги погубеното бъдеще. Хиляда лева за неизречените думи, неизпълнените мечти. Хиляда лева за безкрайната мъка. По хиляда лева за всяко от шестте млади същества, погубени отново по непредпазливост и както се спекулира, 12 години. Май пак сме държавата на абсурдите, нали…?

И не, не съм наивна, не нося розови очила, виждам реалността. Просто понякога има неща, които преливат чашата на търпението ми и ме възмущават дълбоко. Ще оставя настрана мнението си относно шофьора, карал без книжка години наред, пийнал преди да кара. Ще пренебрегна дори факта, че този, който му е дал колата е бил до него и все пак му е дал да кара в това състояние. Ще пренебрегна даже и факта, че не го е накарал да намали. Трудно, защото в това се състои всичко, нали? Всичко това, плюс някакво си дребно съвпадение от неравност на пътя или канавка или каквото и да е било на улицата обаче за секунди прекратяват няколко живота и съсипват още поне двойно толкова…

Всички кампании за безопасно шофиране, за трезво и отговорно поведение на пътя… като гледам май нямат особен резултат. Което е адски жалко, защото всеки се мисли за герой на масата с чашката и вдига революции. Обаче реалността е малко по-различна, не е ли така…?

вторник, април 19, 2011

Стъпки в пясъка...

Или Never lose hope...


"Господи, погледни самотните ми стъпки в пясъка и кажи защо винаги ме изоставяш в най-трудните моменти?" Господ отвърнал: "Не. Това са моите стъпки, защото в най-трудните ти моменти аз те носех на ръце."


Цитат от великолепната продукция "Стъпки в пясъка" на режисьора Ивайло Христов с участието на Асен Блатечки, Иван Бърнев и Яна Титова в главните роли.
Простичък, но пълен с безкрайно много смисъл, нали? Няма да се впускам в разкази за филма или в дълбоки разсъждения за смисъла му. Той трябва да се види, за да бъде почувстван и почувстван, за да бъде разбран.
Всички бягаме или сме бягали от нещо. Непрекъснато. От думите, от болката, от пороците, от миналото. Но те са там, винаги ни застигат, особено миналото. Тогава идва моментът, в който трябва да се изправиш срещу него и да се върнеш назад в спомените, да намериш смисъл в случилото се и цел за бъдещето си...
Един прекрасен български филм, показващ съдба на човек, който може да сме ние. Създаден по действителен случай, той е безкрайно истински, безкрайно прям и също толкова запленяващ. И когато осветлението в салона отново те озари с изкуствената си светлина, в главата ти дълго време остава да звучи мелодията от филма. Простичка, естествена, красива, но и сложна и тъжна, може би като самия живот...

Goodbye lullaby

"Goodbye", "Black Star", "What the hell", "Push", "Wish you were here", "Smile", "Stop standing there", "I love you", "Everybody hurts", "Not enough", "4 real", "Darlin", "Remember when", "Alice".
Не, това не са просто рандъм песни, а пълният списък от новия, четвърти студиен албум, на канадската поп-рок изпълнителна Аврил Лавин (Avril Lavigne). Той излезе само преди месец и няколко дни, но стана абсолютен хит, може би заради единствената по-енергична и раздвижена песен в него "What the hell". Видеото към нея се завъртя по всички музикални телевизии и изпълни радио пространството. Точно тя реално направи албума известен. Истината всъщност е, че останалите четиринадесет песни нямат абсолютно нищо общо с "What the hell". Докато тя показва по-скоро новият, до голяма степен комерсиален стил на изпълнителката, те са повик от миналото и първите години на творчеството на младата, едва двадесет и шест годишна изпълнителка. Личните ми фаворити от тях са "Wish you were here", "Smile" и "Everybody hurts", но албума си заслужава да се чуе и оцени като цяло. Като почитателка на тези изпълнителка от години бях наистина приятно изненадана от повечето текстове и мелодии и се надявам скоро отново да има нещо ново от нея.

Show me how you "Burlesque"!

"It takes a legend... to make a star!"


С това послание ни посреща флайъра за филма на режисьора, актьор и продуцент Стивън Артин (Steven Artin) с участието на звездите от музикалната сцена Шер (Sher) и Кристина Агилера (Christina Aguilera). 
"Burlesque" е запленявщ мюзикъл от 2010, подобен на известния "Moulen Rouge" с участието на Никол Кидман и Еван Макгрегър. Героинята на Кристина Агилера носи името Али (Алис). Тя идва от малък град, където работи като сервитьорка в малко заведение. Момичето обаче иска да постигне нещо повече от това, тя иска да стане звезда. Така, при първия отдал и се случаи тя си тръгва от затънтеното градче и отива право в Лос Анджелис! Там Али се сблъсква със суровата действителност на големия космополитен град: огромните сгради, хотелите, както и изтощителното търсене на работа. Докато случайно не намира бара на Тес (Шер), в който са съчетани изкушения и талант...
Може да се каже, че "Burlesque" ще ви остави без дъх, най-малкото заради невероятния глас на Кристина Агилера. Допълвана от Шер, която макар и позастаряла и с неизвестен брой пластични операции, които си личат доста във филма, все още пее също толкова изумително, двете превръщат продукцията в поредния, не последен, но определено запомнящ се шедьовър за пътя към мечтите и любовта.

Free

Най-после имам малко свободно време, което да отделя на това местенце. Последните месеци и седмици бяха меко казано напрегнати поради някои събития от образователно естество, но поне за момента всичко мина. Не мога да кажа, че съм кой знае колко доволна от постигнатото, но поне мога да призная, че беше доста ползотворно да разбера с какво се сблъсквам. Вече поне знам, че трябва да положа доста повече усилия от досега, ако искам да си постигна мечтите, или ако не тях, то поне желанията си.
Точно заради това обмислям сериозно идеята да опитам да дискутирам различни проблеми и болни теми от ежедневието тук като своеобразна тренировка и помощ за изграждане на адекватно мнение по тях. Все още не съм решила дали ще развия блога в такава насока или ще си направя нов специално за целта, тъй като този е с предимно развлекателна насоченост, предполагам ще се разбере.
Е, това е засега от мен, ако имам муза, ще пусна още едно-две неща тази вечер, най-вероятно отново с развлекателна насоченост. Au revoar!

неделя, април 17, 2011

Just do it!



GO AHEAD, Take chances. 

Tell the truth.

Date someone totally wrong for you. 

Say no. 

Spend all your cash. 

Get to know some one random. 

Be random.

 Say I love you. 

Sing out loud. 

Laugh at stupid jokes. 

Cry.

Apologize. 

Tell someone how much they mean to you. 

Tell a jerk what you think. 

Laugh until your stomach hurts. 

Live life. 

Regret nothing!

петък, април 08, 2011

No time?

Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. -Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели....
 /"Малкият Принц" - Екзюпери/

понеделник, април 04, 2011

Sofia sightseeing

Поредният пост само снимки. Всички за заснети вчера, когато с приятеля ми и една негова съученичка обикаляхме из София да разглеждаме паметници на културата и такива неща след изпита по БЕЛ в СУ. Не че не сме кореняк софианци и тримата де :D Но трябва да си призная, че повечето неща не ги бях виждала и наистина беше невероятно! <3 И така, дръжте се, София идва в няколко кадъра.
 Паметникът на Незнайния воин
 Вечният огън
 Залез над София
 Спомен
 Паметникът на Стефан Стамболов, който всъщност беше първопричината за обиколката ни
 Статуята на София
 "Обич ли е отговорът?"
 Walking away

 "Аз чакам, чакам вече час..."


 Music matters

Спокойствие
Pray for Japan...