”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

вторник, април 26, 2011

Колко струва човешкият живот?

Гледам,  слушам и не вярвам.

Не, че имам думата и не, че някой би чул мнението ми изобщо, но някак си ми се струва недопустимо един човешки живот да се отъждествява с хиляда лева. Хиляда лева за завинаги погубеното бъдеще. Хиляда лева за неизречените думи, неизпълнените мечти. Хиляда лева за безкрайната мъка. По хиляда лева за всяко от шестте млади същества, погубени отново по непредпазливост и както се спекулира, 12 години. Май пак сме държавата на абсурдите, нали…?

И не, не съм наивна, не нося розови очила, виждам реалността. Просто понякога има неща, които преливат чашата на търпението ми и ме възмущават дълбоко. Ще оставя настрана мнението си относно шофьора, карал без книжка години наред, пийнал преди да кара. Ще пренебрегна дори факта, че този, който му е дал колата е бил до него и все пак му е дал да кара в това състояние. Ще пренебрегна даже и факта, че не го е накарал да намали. Трудно, защото в това се състои всичко, нали? Всичко това, плюс някакво си дребно съвпадение от неравност на пътя или канавка или каквото и да е било на улицата обаче за секунди прекратяват няколко живота и съсипват още поне двойно толкова…

Всички кампании за безопасно шофиране, за трезво и отговорно поведение на пътя… като гледам май нямат особен резултат. Което е адски жалко, защото всеки се мисли за герой на масата с чашката и вдига революции. Обаче реалността е малко по-различна, не е ли така…?

Няма коментари:

Публикуване на коментар