”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

петък, юли 22, 2011

Fast Five

And that's how we roll!
Ударна доза адреналин, безумна скорост, неповторим екшън! Това са думите, с които мога да опиша този касов хит.
По-бързи и яростни от всякога Вин Дизел и Пол Уокър под уникалната режисурата на Джъстин Лин се завръщат да вземат дъха ни в петата част от поредицата за Доминик Торедо и Браян О'Конър. Този път с участието на повечето звезди от предните части, както и на Дуейн Джонсън - Скалата. 
В четвърия филм оставихме Дом с присъда и пред спасяване от неговите хора. Е, петия започва точно от там - грандиозно бягство и нов, кротък живот в Бразилия, който обаче продължава кратко.
Бързи, безобразно скъпи коли, дързък план, влак и страхотни специални ефекти водят до завръзката на историята. А в един момент Доминик и О'Конър се оказват притиснати между два огъня - власт и корупция, в борба за оцеляване, в която вече не са замесени само двамата.
Каскади, завръзки и отмъщение и план по-дързък от всичко, с най-смелото изпълнение правено някога. Филм с неочакван край, който трябва да изчакате след изтичането на финалните надписи (доверете ми се, има нещо)!

четвъртък, юли 21, 2011

What dreams are made of





Sweet dreams are made of these...

Вчера ми зададоха няколко въпроса за мечтите. Всъщност не питаха мен като мен, ами героинята ми в един форум, в който сега след изпитите имах прекрасната възможност да се завърна. Но тъй като аз влагам невероятно много от себе си в повечето си герои отговорих повечето като реалното си "аз", а не виртуалното. 
Тези въпроси (и понеже изпитвам почти болезнена нужда да напиша нещо, каквото и да е) ме накараха да се замисля наистина за това какво искам. Оказа се малко по-объркано, отколкото съм очаквала, защото в един момент осъзнах как има неща, които желая, но които не вярвам, че ще се случат. Не става дума за непостижими неща, което е още по-фрапиращото. И това ако не е объркана дефиниция за мечти... не знам какво е просто. 
Може би просто ме е страх да се опитам да се протегна към тях, да достигна и докосна тези красиви звезди от страх да не ги загубя, знам ли. 
Въпреки това още по-странното е че обяснение има - просто балансирам между безнадежния оптимизъм и dreamer-ство и реализма. Което си е малко кофти, никога не се знае накъде ще се наклонят везните, right?
Странна история. Розови, прекрасни, въздушни и лесно разрушаващи се... май това са тези сънища. Обаче факт е че те ни крепят понякога. Дори и да падаме понякога, когато сме изградили цели предполагаеми реалности от тях... Затова и не трябва да спираме да мечтаем. Това ни амбицира, това ни кара да продължаваме напред. Simple as that.

сряда, юли 20, 2011

So little so late

Пак ме нямаше купчина време, знам. 
Не съм го правила съзнателно, но така или иначе... учебна дейност, какво да се прави. Сега всички изпити минаха, станаха някакви неща и с малко повече късмет след няколко дни ще съм вече горда студентка в СУ. Надявам се това да ме направи малко по-активна. 
Малко или повече съм горда с едното си постижение (поне с него) - като взема предвид глупостите които писах и субективността на оценяването на изпита... Май трябва да се радвам.





Ениуей. Това няма значение в случая. Мисълта ми е, че отново съм тук и по този повод ще пусна няколко снимчици от днес, един много хубав и свеж следобед ^^ Enjoy!