”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, юли 21, 2011

What dreams are made of





Sweet dreams are made of these...

Вчера ми зададоха няколко въпроса за мечтите. Всъщност не питаха мен като мен, ами героинята ми в един форум, в който сега след изпитите имах прекрасната възможност да се завърна. Но тъй като аз влагам невероятно много от себе си в повечето си герои отговорих повечето като реалното си "аз", а не виртуалното. 
Тези въпроси (и понеже изпитвам почти болезнена нужда да напиша нещо, каквото и да е) ме накараха да се замисля наистина за това какво искам. Оказа се малко по-объркано, отколкото съм очаквала, защото в един момент осъзнах как има неща, които желая, но които не вярвам, че ще се случат. Не става дума за непостижими неща, което е още по-фрапиращото. И това ако не е объркана дефиниция за мечти... не знам какво е просто. 
Може би просто ме е страх да се опитам да се протегна към тях, да достигна и докосна тези красиви звезди от страх да не ги загубя, знам ли. 
Въпреки това още по-странното е че обяснение има - просто балансирам между безнадежния оптимизъм и dreamer-ство и реализма. Което си е малко кофти, никога не се знае накъде ще се наклонят везните, right?
Странна история. Розови, прекрасни, въздушни и лесно разрушаващи се... май това са тези сънища. Обаче факт е че те ни крепят понякога. Дори и да падаме понякога, когато сме изградили цели предполагаеми реалности от тях... Затова и не трябва да спираме да мечтаем. Това ни амбицира, това ни кара да продължаваме напред. Simple as that.

Няма коментари:

Публикуване на коментар