What dreams are made of

Sweet dreams are made of these...

Вчера ми зададоха няколко въпроса за мечтите. Всъщност не питаха мен като мен, ами героинята ми в един форум, в който сега след изпитите имах прекрасната възможност да се завърна. Но тъй като аз влагам невероятно много от себе си в повечето си герои отговорих повечето като реалното си "аз", а не виртуалното. 
Тези въпроси (и понеже изпитвам почти болезнена нужда да напиша нещо, каквото и да е) ме накараха да се замисля наистина за това какво искам. Оказа се малко по-объркано, отколкото съм очаквала, защото в един момент осъзнах как има неща, които желая, но които не вярвам, че ще се случат. Не става дума за непостижими неща, което е още по-фрапиращото. И това ако не е объркана дефиниция за мечти... не знам какво е просто. 
Може би просто ме е страх да се опитам да се протегна към тях, да достигна и докосна тези красиви звезди от страх да не ги загубя, знам ли. 
Въпреки това още по-странното е че обяснение има - просто балансирам между безнадежния оптимизъм и dreamer-ство и реализма. Което си е малко кофти, никога не се знае накъде ще се наклонят везните, right?
Странна история. Розови, прекрасни, въздушни и лесно разрушаващи се... май това са тези сънища. Обаче факт е че те ни крепят понякога. Дори и да падаме понякога, когато сме изградили цели предполагаеми реалности от тях... Затова и не трябва да спираме да мечтаем. Това ни амбицира, това ни кара да продължаваме напред. Simple as that.