”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, октомври 27, 2011

I just need you now

Ах толкова позитивен ден! ^^ Скоро нещо не ми се беше случвало :D 
Не знам, не знам... може да си има причина... ^^ 
Имах 15 минути преди лекциите (уау, бях подранила, да не повярва човек :D ) и реших да поснимам - който е казал, че София не е красив град е сбъркал жестоко (не че някога съм си го мислела това) и се отричам от такива личности :D ! <3
Ето няколко от по-сполучливите снимчици от сравнително топлия есенен ден :)







сряда, октомври 26, 2011

True story


"You love someone, you open yourself up to suffering. That's the sad truth. Maybe they'll break your heart; maybe you'll break their heart and never be able to look at yourself in the same way. Those are the risks. That's the burden.
Like wings, they have weight. We feel that weight on our backs, but they are a burden that lift us. Burdens that allow us to fly..."

неделя, октомври 16, 2011

Why? I'll tell you why ^^


"Booth: I lost my appetite because you made me think about all those people parading around pretending to be something they aren’t just so they could have crappy sex. 
Brennan: How do you know it’s crappy? 
Booth: Gotta be, Bones. Come on, it’s gotta be. 
Brennan: Why? 
Booth: Why? I’ll tell you why. Here we are, all of us, basically alone, separate creatures, just circling each other, all searching for that slightest hint of a real connection. Some look in the wrong places. Some — they just give up hope because, in their mind, they’re thinking, ‘Oh, there’s nobody out there for me,’ but all of us we keep trying over and over again. Why? Because every once in a while…every once in a while, two people meet and there’s that spark, and, yes, Bones, he’s handsome and she’s beautiful and maybe that’s all they see at first, but making love…making love…that’s when two people become one.
Brennan: It is scientifically impossible for two objects to occupy the same space.
Booth: Yeah, but what’s important is we try, and when we do it right, we get close.
Brennan: To what? Breaking the laws of physics?
Booth: Yeah, Bones — a miracle. Those people with their role-playing and their fetishes and their little sex games, it’s crappy sex, well, you know, at least compared to the real thing. 
Brennan: (staring at him, faintly smiling) You’re right. 
Booth: Yeah but... Hah... Wait a second, I just won the argument?"

събота, октомври 15, 2011

Only one

С една дума ме накара да се усмихна...
С една прегръдка ме успокои и ми върна щастието от студеното слънце в есенния ден...
С тях достигна като лъч светлина сърцето ми...


***

"А може ли някои път да си вземем тебешири и да рисуваме с тях?" - попита детето баба си на студената площадка. Сигурно не беше на повече от четири годинки. Погледнах го, спомняйки си с почуда как едно време всеки ден правехме това...

четвъртък, октомври 06, 2011

Когато всичко свърши...

Изобщо нямам намерение да пиша сълзливи постове. 
Така че хич и не ги чакайте. 
Най-малкото защото не съм такъв човек, а и не се чувствам точно така. 
Този пост... е като флаг, ознаменуващ началото на нещо ново на това мое съкровено място, което бях позарязала доста. Aбсолютно нов етап в живота ми като зрял човек и като доста по-изградена от преди личност.  Това е нещо като... сбогуване с миналото, но не съвсем, защото ще запазя част от него на едно много специално място - в сърцето си.
Вярвам, че каквото се случи е за добро. 
Вярвам, и че ще нещата ще се подобрят скоро. Най-малкото защото вярвам и съм силно момиче, което се изправя пред предизвикателствата и е готово за тях. А и да не е... е, всички се учим в движение в училището на живота.
Държа много да кажа, че не съжалявам за нищо. Вярна съм на принципа "Don't regret anything you do, 'cause in the end it makes you who you are" повече от всякога и за всичко. Може да не съм виждала и разбирала някои неща, вероятно са много, дребни и големи, но явно така е трябвало да бъде. Всичко ми е било от полза и е било опит. Във всяка насока и отношение. Помагало ми е и ще продължи да ми помага. Както и незаменимите ми приятели впрочем, тук е моментът да ги спомена си мисля, въпреки че те заслужават много много повече от просто няколко думи... Заслужават и имат много голяма част от сърцето ми, и те го знаят, въпреки че никога не бих могла да им го покажа достатъчно добре и да им се отплатя за всичките пъти, когато са били до мен по всякакви поводи... Обичам ви, наистина се надявам да го знаете.
И ще запомня само хубавите моменти - тези които е имало, и тези, които може би някога отново ще има, но по съвсем различен начин. Защото малко или повече предпочитам да се сещам за тях, вместо за проблемите. 
В настояще време мисля да се отдам на своите малко позабравени или пък точно обратното - горящи - страсти: музиката, пеенето, танците, фотографията, и писането. Е и ученето де, лекциите няма сами да се учат все пак... 
Така че... ще виждате честичко нещица тук. И ще го направя не защото не мога да направя нещо по-добро, а защото вярвам, че това ще е най-доброто за мен - да преследвам мечтите си и да намеря отново себе си и да продължа да се развивам. Малко или повече, когато някой си тръгне, той взима част от теб със себе си, нали. И макар нещата да не стоят точно по този начин... това е положението.
Винаги съм казвала, че планетата не спира да се върти заради никого, може би цитирайки леко Стивън Кинг. Лично аз не съм му от най-големите фенове, но за това съм съгласна. Събираш сили, ставаш и продължаваш. Не мисля така само заради него де. Би било малко глупаво да градя философията си на писател на хорър/фантастични романи все пак. Твърде лекомислено. Но аз се отплеснах... това, което исках да кажа дефакто, е следното, и с него ще завърша:
"You haven't seen the last of me" се пееше в една песен. 
Аз пък ще кажа "You haven't seen the best of me".
И последно вече наистина, точно в синхрон с предишният пост, по-точно снимката в него, заснета от един от най-скъпите ми хора, незаменимата ми приятелка Дали, без да е насочено към никого в частност, защото всеки, преминал през живота ни ни прави малко или повече бойци, Thanks for making me a fighter...

понеделник, октомври 03, 2011

Thanks for making me...

So thanks for making me a fighter!


Толкова много неща се случиха откакто за последно съм писала, че направо не е истина...
И ето ме, в навечерието на първия академичен ден... Принципно се моля да нямаме лекции още утре (по-точно днес, след полунощ е вече xD ). Не за друго, просто искам да се запиша на спорт още утре, а няма как да стане ако целия ден съм на лекции...
Както и да е де, ще навържа някак нещата, не е това важното. Важното е, че в последния един месец преодолях страха си и се пресегнах за една мечта. А досегът с нея ме направи безкрайно щастлива. И сега съм се вкопчила в нея и няма да я пусна <3

So thanks for making me a fighter... <3