”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, октомври 06, 2011

Когато всичко свърши...

Изобщо нямам намерение да пиша сълзливи постове. 
Така че хич и не ги чакайте. 
Най-малкото защото не съм такъв човек, а и не се чувствам точно така. 
Този пост... е като флаг, ознаменуващ началото на нещо ново на това мое съкровено място, което бях позарязала доста. Aбсолютно нов етап в живота ми като зрял човек и като доста по-изградена от преди личност.  Това е нещо като... сбогуване с миналото, но не съвсем, защото ще запазя част от него на едно много специално място - в сърцето си.
Вярвам, че каквото се случи е за добро. 
Вярвам, и че ще нещата ще се подобрят скоро. Най-малкото защото вярвам и съм силно момиче, което се изправя пред предизвикателствата и е готово за тях. А и да не е... е, всички се учим в движение в училището на живота.
Държа много да кажа, че не съжалявам за нищо. Вярна съм на принципа "Don't regret anything you do, 'cause in the end it makes you who you are" повече от всякога и за всичко. Може да не съм виждала и разбирала някои неща, вероятно са много, дребни и големи, но явно така е трябвало да бъде. Всичко ми е било от полза и е било опит. Във всяка насока и отношение. Помагало ми е и ще продължи да ми помага. Както и незаменимите ми приятели впрочем, тук е моментът да ги спомена си мисля, въпреки че те заслужават много много повече от просто няколко думи... Заслужават и имат много голяма част от сърцето ми, и те го знаят, въпреки че никога не бих могла да им го покажа достатъчно добре и да им се отплатя за всичките пъти, когато са били до мен по всякакви поводи... Обичам ви, наистина се надявам да го знаете.
И ще запомня само хубавите моменти - тези които е имало, и тези, които може би някога отново ще има, но по съвсем различен начин. Защото малко или повече предпочитам да се сещам за тях, вместо за проблемите. 
В настояще време мисля да се отдам на своите малко позабравени или пък точно обратното - горящи - страсти: музиката, пеенето, танците, фотографията, и писането. Е и ученето де, лекциите няма сами да се учат все пак... 
Така че... ще виждате честичко нещица тук. И ще го направя не защото не мога да направя нещо по-добро, а защото вярвам, че това ще е най-доброто за мен - да преследвам мечтите си и да намеря отново себе си и да продължа да се развивам. Малко или повече, когато някой си тръгне, той взима част от теб със себе си, нали. И макар нещата да не стоят точно по този начин... това е положението.
Винаги съм казвала, че планетата не спира да се върти заради никого, може би цитирайки леко Стивън Кинг. Лично аз не съм му от най-големите фенове, но за това съм съгласна. Събираш сили, ставаш и продължаваш. Не мисля така само заради него де. Би било малко глупаво да градя философията си на писател на хорър/фантастични романи все пак. Твърде лекомислено. Но аз се отплеснах... това, което исках да кажа дефакто, е следното, и с него ще завърша:
"You haven't seen the last of me" се пееше в една песен. 
Аз пък ще кажа "You haven't seen the best of me".
И последно вече наистина, точно в синхрон с предишният пост, по-точно снимката в него, заснета от един от най-скъпите ми хора, незаменимата ми приятелка Дали, без да е насочено към никого в частност, защото всеки, преминал през живота ни ни прави малко или повече бойци, Thanks for making me a fighter...

Няма коментари:

Публикуване на коментар