”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

вторник, ноември 22, 2011

Я приду, мой Happy end


Сигурно има около милион начина някой да ти липсва. Може да не е бил никога до теб, но да имаш нужда от някой като него. Може и да е бил до теб за кратко, да ти е дал неща, които са оставили следи в теб и да си е тръгнал. Може и да е бил до теб за дълго време, но да е решил, че не му стигаш, че иска нещо повече от теб. Може да си е тръгнал по собствена воля или да си го отблъснал с нещо. А може да си е отишъл и да няма начин да се върне, дори и да иска по още милион причини...
Защо? Защо хората си тръгват по своя воля? Знаят ли изобщо какво искат, когато поемат по различен път от нашия? А ние знаем ли изобщо дали те са достойни да вървят с нас, да споделят бремето и радостите ни? Дали на нас не ни е по-добре без тях? А дали на тях не им е по-добре без нас? Болезнена мисъл, гадна и болезнена, егоистична до голяма степен. Хората сме си егоисти на моменти, искаме вечно някои да се интересува от нас, да имаме нечие внимание само за себе си. А когато го имаме, свикваме с него и изведнъж то, преди толкова бленувано, се оказва недостатъчно... Но пък заедно с това и не искаме да сме център на вниманието. Ето че пак не знаем какво искаме...
Май всичко се свежда до незнанието значи...
А не можем и да живеем нормално докато не спрем да искаме щастие и болка едновременно, които да ни карат да се чувстваме живи, двете неща са несъвместими. Имаме ли огромно щастие, искаме болка; имаме ли болка от някакъв вид искаме щастие...
А можем просто да се научим да се радваме на малките неща и да ценим хората до себе си докато са там, а не чак когато ги загубим.
Точно толкова простичко. Точно толкова.

неделя, ноември 20, 2011

В търсене на неуловимото...


Протягам ръка. Напред, някъде там. Очаквам да има нещо, около което пръстите ми да се затворят, нещо, което да ме издърпа или аз да издърпам. Да има нещо, което... Не знам.
Просто да го има. Да го имам може би. Да го имах... не бих го държала заключено, бих отпуснала пръсти и бих го гледала с усмивка и свито сърце как си отива, за да се върне. Евентуално. Да знам, че то ще се бои първо от мен, но после ще види, че може да ми има доверие, че няма да го нараня, че ще го пазя с цената на своето сърце.
Сърце...
Нечие сърце тупти някъде далеч... Дали е самотно? Дали е щастливо? Дали е нещастно, сломено, влюбено, свободно? Дали пък не тупти за мен? Или моето тупти за него? Вечната надежда... Чудно нещо е тя... Разумът твърди, че не бива да се вярва, но пустото сърце вместо него слуша нея... А тя, доверчивата, наивната, оптимистичната, го води към крах.
Удар, звук на стъкло и край. Вазата пада, думата-топка удря силно прозореца, живота излиза от равновесие и думите свършват. Остава само... нищо.
Едно голямо, празно нищо. И пак туптене. На парченцата - надежда и сърце; смесени в едно, за да се получи... нещо. Което да сплоти и да продължи. 
Напред. Нагоре. Към мечтите. Към новите надежди.
Да се протегне... Отново.
Да опита да хване отново това неуловимо нещо около което да сключи пръсти, да намери мастилото на живота в това така наречено, безумно, безкрайно бленувано щастие...

сряда, ноември 09, 2011

I only miss you when I'm breathing ♫


Ново постче с цитати, обединени от някаква тематика... 
Реших, че стария е твърде далече във времето, за да го търся всеки път, а и той е с по-различен смисъл... 
И така...:

"Нямам какво да кажа, защото когато няма любов, думите свършват. Страниците стават бели, мастилото на живота пресъхва...." ("Бяла като мляко, червена като кръв"; Алесандро д'Авеня)

"...Give you a kiss but I am dreamin'
These crazy thoughts are so deceivin'o/breathing.html ]
You are the drug I am feelin'
Paradise that I'm still seekin'
I'm still alive hope there's a reason'
Can't move my lips but my heart is screamin'I only miss you when I'm breathin'
Without your love, don't know how I survive
It's you, it's you just keepin' me alive..."
(Jason Deluro - Breathing)

"I'm a smart person; I just do stupid things" xD 

"I'm not a second option, you either choose me, or you lose me"

"Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш."
(Габриел Гарсия Маркес "Прощално писмо")

"I want to believe in it all again..music and art...fate and love, and I want to believe that I've made the right choices, and I'm still on the right path, and there's still time to fix some mistakes I've made....I guess I want hope..." (One Tree Hill)

"To be without you is like Facebook without friends, Myspace without bands, Youtube without music and Google with no results..."

"-Сещаш ли се, как чуваш песен и започваш да я слушаш отново и отново... и ти става нещо като саундтрак... докато не намериш някоя нова.
- Или докато не искаш да забравиш нещата, които ти напомня"
(Пейтън и Джейк, One Tree Hill)

"Да избягаш от любовта или сляпо да и се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?" ("Единадесет минути" Паолу Куелю)


*Великолепната картинка е правена от RoseRed*

вторник, ноември 08, 2011

И никой не разбра, отива си лятото, идва есента...

Отдавна си отиде лятото, за съжаление... не беше лошо лято всъщност. Не беше перфектно, но все пак се надявам на повече догодина. С идването на есента много неща се промениха, но това никога не ми е пречело да виждам красотата на нещата.... Enjoy... ♥