”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, декември 29, 2011

И тази година отмина...

...Както трябва, завършва със зима,
Много бързо навън побеля
Заваля, заваля, заваля

Може вън да е много студено,
Може вятър да свири в комина,
Щом сме двама със тебе сами
Да вали, да вали, да вали

Ако трябва да бъда пак сам
Ще ми бъде студено и тъжно
Но от блясъка в твоите очи
Всичко в мене гори... <3

Сладка песничка, нали <3 Направо великолепна! Може да е с известната мелодия на Let it snow, но финалистите от Music Idol 3 (което, честно казано, не съм гледала xD ) се справят доста добре с интерпретацията. Както и да е, не ми беше за това думата, просто исках да ви докарам хубаво празнично настроение. Коледа мина, но това не пречи изобщо да продължа да си слушам коледните песни, преди да мина на Abba и тяхното Happy new year. И тогава край на празниците отново... Цяла година ги чакаме, и те минават като един миг, къде е справедливостта, кажете ми?!
Но и за това не ми беше думата. Радвам да ви честитя с малко закъснение Коледата и да ви пожелая прекрасно посрещане на новата (няма да е последна пък) 2012 година. Нека бъде много по-хубава и ползотворна от 2011, да е изпълнена с повече здраве, щастие, усмивки и  хубави моменти за всички! 
Весели празници!

сряда, декември 28, 2011

It's kind of a funny story

Всъщност реших да гледам този филм след като засякох картинка в една група в световната клюкарка Facebook с главните герои с надписче: "-Do you like music?" "-Do you like breathing?". Естествено, за музикален маниак като мен, това беше напълно достатъчно, дори да ми беше пределно ясно, че във филма става дума за всичко друго, но не и музика.
Освен това се оказа, че в тази комедия/драма играе една страшно симпатична актриса, която аз много харесвам, но чието име никога не мога да запомня *гуугълвам го* Ема Робъртс. От там нататък... сюжета е малко странен, определено, но филма си заслужава. Не е от типа прожекции, които човек може да гледа, за да загуби времето, но не е и от най-екзистенциалните продукции, над които да си блъска главата цял ден. Примерно.
Главният герой е момче - тийнейджър, който е в депресия. След поредния сън, в който се самоубива, той отива и сам постъпва в психиатрична клиника, за да не нарани себе си и най-вече семейството си. Там той среща куп хора - много от които с реални лечими или нелечими състояния и научава много неща - за тях, себе си, и най-вече реалността извън стените на заведението. 
В по-дълбок смисъл филма показва как в един момент, затворени в собствените си по-малки или по-големи проблеми, губим представа за общата картина на живота и за това, което имаме, и което най-често не оценяваме... Говори и за мечтите, и това, че сами трябва да ръководим живота си, но най-вече - да живеем, а не просто да съществуваме.

четвъртък, декември 08, 2011

Let it snow, let it snow, let it snow!


Най-после сняг тази година! <3 Колкото му се радвам, толкова и роптая, че след малко трябва да изляза де, но това е само между другото :D Дойде времето пак на коледните песни и коледното настроение, на подаръците, усмивките, гушките и всичко останало. Да, и мен вече ме обхвана то, няма как :D
Освен това, честит 8ми Декември колеги! Да си изкарате хубаво тази вечер и да ви/ни останат хубави спомени ^^