”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, декември 28, 2011

It's kind of a funny story

Всъщност реших да гледам този филм след като засякох картинка в една група в световната клюкарка Facebook с главните герои с надписче: "-Do you like music?" "-Do you like breathing?". Естествено, за музикален маниак като мен, това беше напълно достатъчно, дори да ми беше пределно ясно, че във филма става дума за всичко друго, но не и музика.
Освен това се оказа, че в тази комедия/драма играе една страшно симпатична актриса, която аз много харесвам, но чието име никога не мога да запомня *гуугълвам го* Ема Робъртс. От там нататък... сюжета е малко странен, определено, но филма си заслужава. Не е от типа прожекции, които човек може да гледа, за да загуби времето, но не е и от най-екзистенциалните продукции, над които да си блъска главата цял ден. Примерно.
Главният герой е момче - тийнейджър, който е в депресия. След поредния сън, в който се самоубива, той отива и сам постъпва в психиатрична клиника, за да не нарани себе си и най-вече семейството си. Там той среща куп хора - много от които с реални лечими или нелечими състояния и научава много неща - за тях, себе си, и най-вече реалността извън стените на заведението. 
В по-дълбок смисъл филма показва как в един момент, затворени в собствените си по-малки или по-големи проблеми, губим представа за общата картина на живота и за това, което имаме, и което най-често не оценяваме... Говори и за мечтите, и това, че сами трябва да ръководим живота си, но най-вече - да живеем, а не просто да съществуваме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар