”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

събота, февруари 25, 2012

One day...

‎"I love you... so much! 
I just don't like you anymore..."
("One day")

сряда, февруари 22, 2012

Midnight in Paris

Midnight in Paris

Като всяко уважаващо себе си момиче и аз не пропуснах през този така любовен месец да изгледам нещо романтично. Въпреки, че филмът определено не е от типичните продукции, характерни както за това време на годината, така и за своеобразния празник, който мина преди седмица. Освен това, поводът да го изгледам изобщо не беше 14ти февруари. Всъщност, разбрах за него от приятел, когото бях загубила отдавна и който ме намери след много години. Което е едно от наистина хубавите неща, които ми се случиха напоследък. Всъщност, най-хубавото :) Тук е мястото да му благодаря за това, за упоритостта да ме намери и до голяма степен смелостта за решението да ме опознае отново след толкова много време :)

"Полунощ в Париж" до голяма степен е история за постиженията и преследването на целите, мечтите и щастието, както и за индвидуалността, уникалността. Относително нов филм (от 2011), някак си беше преминал между капките на филмовия ми списък за гледане. Критиците го определят като романтична комедия, но аз съм на мнение, че не е традиционната продукция от този жанр. 
Гил Пендър (Gil Pender, в ролята Оуен Уилсън) е сгоден писател-сценарист, който отива на почивка в Париж заедно с годеницата си и родителите и. Той работи по първият си самостоятелен роман: за човек, работещ в антикварен магазин. Гил остава запленен от Париж: историята на града, малките улички, колоритните кафенета и би искал да остане там. За разлика от него обаче, годеницата му, Инес, не обича френската столица за сметка на слънчевите плажове на Малибу. Тя е изключително красива, аристократична и... задушаваща. Затова една вечер Гил я оставя да се забавлява с приятелска двойка и тръгва на разходка из града. Тогава се качва и в старомодна кола точно в полунощ. Това решение го запознава с невероятни личности и му помага да намери себе си, вдъхновението си и да завърши романа си.
"Полунощ в Париж" е един от тези проекти, които определено не влизат в графата загуба на време, точно напротив. Изпълнен е с изключително много смисъл и води до сериозно замисляне за живота и начина, по който го живеем, както и за миналото: хубавите, но и лошите му черти; и настоящето, което сами градим...

Castle Quotes


Предишната публикация оригинално беше започната като пост с цитатчета от сериалчето, обаче нещо така и не се стигна до тях. А и мисля, че те заслужават собствен живот в отделна част от второто ми сърце (a.k.a. блогът ми). На вашето внимание, няколко цитата, които ме впечатлиха и мисля, че има смисъл да им отделите по няколко секунди <3

"Beckett: Why is it so important to you that I believe all this stuff about fates, psychics, and Santa Claus?
Castle: Because, if you don't even believe in the possibility of magic, you will never ever find it."
(Season 3, episode 2)

"Alexis: How do you know when you're in love?
....
Castle: How do you know when you're in love?
Beckett: All the songs make sense.
(Season 3, episode 4)

Castle: You think I should quit?
Martha: I think you should be honest with yourself about why you're doing this. You had written 22 novels before you met her and you didn't need to spend every day at the police station in order to finish them.
Castle: It's not about the books anymore.
...
Rick: The hell it isn't. I don't run around you just to annoy you, I don't write up murder scenes in the middle of the night to satisfy some morbid curiosity. If that's all this was I would have quit a long time ago. 
Kate: Then why do you keep coming back Rick?


(Season 3, episode 13)

Castle: Money doesn't change who you are, it just magnifies your personality.
(Season 3, episode 14)

Beckett: I wish that I had someone who could be there for me and I could be there for him and we could do it together.

(Season 3, episode 16)

Fallon: What I do is not who I am, it's just who I have to be.
...
Beckett: We are so programmed by fear.
(Season 3, episode 17)

Castle: Hurts like these take time to heal.
(Season 3, episode 20)

Castle: You know what I thought when I first met you? You were a mystery I was never going to solve.
(Season 3, episode 22)


Mike Royce: Putting the job ahead of your heart is a mistake.
(Season 3, episode 22)

Beckett: Poke you? I want to kiss you!
(Season 3, episode 22)

Mike Royce: Risking our hearts is why we're alive. The last thing you want to do is look back on your life and wonder, if only.
(Season 3, episode 22)



Castle:  Nothing is certain  and you could end something that might have worked, if you would only have given it a little more time. Life is a journey and there is no predicting the outcome. The things you can control are your choices and they'll define who you are. Focusing on the problem in front of you makes you miss the whole picture...
(Season 3, episode 22)

Castle: Relationships aren't math problems. You don't solve them by being practical.
(Season 3, episode 23)


Martha: For a man who makes his living working with words, you sure have a hard time finding them when they count.
(Season 3, episode 24)

Castle: They're going to kill you Kate, and if you don't care about that, please think about how that's going to affect the people who love you. You really want to put your dad through that? What about Josh?
Beckett: And what about you Rick?
Castle: Well of course I don't want anything to happen to you. I'm your partner, I'm your friend. 
Beckett: Is that what we are?
Castle: You know what? I don't know what we are. We kiss and then we never talk about it. We nearly die frozen in each others arms, but we never talk about it. So no, I got no clue what we are. I know I don't want to see you throw your life away.

(Season 3, episode 24)

Castle: Don't leave me, please. Stay with me. Ok. Kate, I love you. I Love you Kate.

(Season 3, episode 24)

Castle: I'm not going to lose her again...
(Season 4, episode 1)

To be continued... 

Castle

Имам си нова манийка :D Казва се "Castle" и... е сериал (естествено за мен :D ).


Няма да разказвам много от сюжета, поне не в момента, но е точно мой стил: криминале с невероятни актьори и нестандартна линия на развитие.


Ричард Касъл (Richard Castle), в кожата на когото влиза актьорът Нейтън Филън (Nathan Fillion), е известен писател на криминални романи. Историята в продукцията се заплита, когато в Ню Йорк започва поредица убийства, извършени по неговите описани местопресъпления. По случаите работи чаровната половинка от екипа на сериала: актрисата Стана Катич (Stana Katic) в ролята на детектив Кейтлин Бекет. Изключително умна, проницателна и настоятелна ( и не на последно място: невероятен фен на книгите на Касъл) разрешавайки случая, младата полицайка се оказва новата муза на писателя. "И благодарение на приятелството си с кмета", Касъл получава възможността да ходи по петите и и да разкрива убийствата в Ню Йорк с нея! Двамата изглеждат абсолютно несъвместими, но за голяма изненада както на Кейт, така и на останалата част от екипа, въпреки липсата на обучение, Рик се оказва доста полезен с на вид откачените си теории... 


И повече няма да ви кажа :D Способна съм да пиша още много, описвайки с безкрай суперлативи продукцията, но няма. Единствено ще кажа, че е една от най-добрите криминални поредици, които съм гледала - а това е наистина много, когато го казвам. 
С добре изградените си многопластови характери Кейт и Касъл са герои, които биха ви накарали да тръпнете от нетърпение за следващия епизод!

четвъртък, февруари 16, 2012

Без име, без думи...

Без глас, без думи, сърцето ми говори,
шепне разкази никому познати,
иска нещо, търси нещо
невидими лъчи, надежда...


Мелодията вече няма смисъл
загубила очарованието старо
Очите ми изчитат думи,
но в сърцето нищо не остава...


Шоколадът сам дори вкусът си е загубил
А сърцата вече не блестят в червено
Снегът на лунна светлина не е красив
А вятърът в косите ми пронизва


Не е това, което беше
Няма и да бъде
Не търся заместители, надежда
Не търся и загадка нова


Не търся и не обещавам,
Не вярвам, че ще бъде
Стени за първи път издигам,
Който е отвън, там и ще остане.


Пътят, казват, няма да е вечно пуст,
Няма да е вечно труден
Но с веднъж умрели, мечти, лъчи, надежди
Смисълът се губи...