”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, февруари 16, 2012

Без име, без думи...

Без глас, без думи, сърцето ми говори,
шепне разкази никому познати,
иска нещо, търси нещо
невидими лъчи, надежда...


Мелодията вече няма смисъл
загубила очарованието старо
Очите ми изчитат думи,
но в сърцето нищо не остава...


Шоколадът сам дори вкусът си е загубил
А сърцата вече не блестят в червено
Снегът на лунна светлина не е красив
А вятърът в косите ми пронизва


Не е това, което беше
Няма и да бъде
Не търся заместители, надежда
Не търся и загадка нова


Не търся и не обещавам,
Не вярвам, че ще бъде
Стени за първи път издигам,
Който е отвън, там и ще остане.


Пътят, казват, няма да е вечно пуст,
Няма да е вечно труден
Но с веднъж умрели, мечти, лъчи, надежди
Смисълът се губи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар