”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, февруари 22, 2012

Midnight in Paris

Midnight in Paris

Като всяко уважаващо себе си момиче и аз не пропуснах през този така любовен месец да изгледам нещо романтично. Въпреки, че филмът определено не е от типичните продукции, характерни както за това време на годината, така и за своеобразния празник, който мина преди седмица. Освен това, поводът да го изгледам изобщо не беше 14ти февруари. Всъщност, разбрах за него от приятел, когото бях загубила отдавна и който ме намери след много години. Което е едно от наистина хубавите неща, които ми се случиха напоследък. Всъщност, най-хубавото :) Тук е мястото да му благодаря за това, за упоритостта да ме намери и до голяма степен смелостта за решението да ме опознае отново след толкова много време :)

"Полунощ в Париж" до голяма степен е история за постиженията и преследването на целите, мечтите и щастието, както и за индвидуалността, уникалността. Относително нов филм (от 2011), някак си беше преминал между капките на филмовия ми списък за гледане. Критиците го определят като романтична комедия, но аз съм на мнение, че не е традиционната продукция от този жанр. 
Гил Пендър (Gil Pender, в ролята Оуен Уилсън) е сгоден писател-сценарист, който отива на почивка в Париж заедно с годеницата си и родителите и. Той работи по първият си самостоятелен роман: за човек, работещ в антикварен магазин. Гил остава запленен от Париж: историята на града, малките улички, колоритните кафенета и би искал да остане там. За разлика от него обаче, годеницата му, Инес, не обича френската столица за сметка на слънчевите плажове на Малибу. Тя е изключително красива, аристократична и... задушаваща. Затова една вечер Гил я оставя да се забавлява с приятелска двойка и тръгва на разходка из града. Тогава се качва и в старомодна кола точно в полунощ. Това решение го запознава с невероятни личности и му помага да намери себе си, вдъхновението си и да завърши романа си.
"Полунощ в Париж" е един от тези проекти, които определено не влизат в графата загуба на време, точно напротив. Изпълнен е с изключително много смисъл и води до сериозно замисляне за живота и начина, по който го живеем, както и за миналото: хубавите, но и лошите му черти; и настоящето, което сами градим...

Няма коментари:

Публикуване на коментар