”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

събота, април 28, 2012

Когато отново ще бъда малък


...бях сред тълпата хора, с които бях изкарала час и нещо в една зала и хем се чувствах сама сред непознатите, хем бях заедно с тях и знаех, че по един хубав начин не съм сама понеже бях споделила с тях един вече отишъл си момент на чисти откровения, прекрасни мисли и неподправени нескрити емоции от историята, която пиесата ни разказа и която съпреживяхме с актьорите... и светлините на уличните лампи замениха прожекторите, а въздухът на София замени задушната атмосфера в залата и моментът беше отминал, но... по един начин той остана да живее свои собствен живот във всеки от нас...


Много малко неща наистина могат да ме накарат да се почувствам по този начин, да ме докоснат толкова дълбоко и да ме карат да се смея и да плача едновременно, да ми е хубаво и тъжно без да мога да обясня бурята от чувства в сърцето си. Пиесата е "Когато отново ще бъда малък" представена от университетския театър Алма Алтер на Софийски университет "Св. Климент Охридски" - уникално талантливи хора, които страшно много уважавам по редица причини. Винаги ме завладяват, винаги си тръгвам от малката зала в Ректората с неподправена усмивка и позитивизъм и винаги научила по нещо ново за останалите, себе си и нечие творчество.


Няма да ви разказвам за пиесата. По-подробна информация и програма можете да намерите на сайта на @lma @lter theater laboratory.

Няма коментари:

Публикуване на коментар