”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

събота, април 28, 2012

Представи си...

14 Февруари 2012 г.

Представи си момиче под белия сняг...
Не, представи си преди това зима. Меки, студени парцали, които се сипят ден след ден над много страни - цял континент, затънал в големия снежен капан на лошото време.
Нека сега в ума ти изрисувам и един град, потънал в сивота. Тъмен асфалт, бледи еднотипни панели и изкаляни с киша коли. Ръмжене на мотори, нечути думи на някои изнервен шофьор. Все нищо ново - поредния нормален ден.
А представи си сега и сърца... червени, големи, малки, хартиени, плюшени, с мечета, на шоколади, балони. Един вторник, който за някои е просто следващия делник, за други най-романтичната дата, а за трети - повод за почерпка.
Сега се върни към момичето. Девойка, облечена в черно. За нея това е просто вторник, нищо по-особено от обикновено. Далеч от ума и са суетата, романтичния празник и алкохолното напрежение. Тя върви по заледените затрупани тротоари и както всички останали пази равновесие едва-едва. И също като тях бърза да се прибере на топло вкъщи.
Така, унесена в мисли, тя за малко да не забележи момчето, преминало пред нея с цигулка в ръка.
Цигулка, на чиито край виси завързано с червен конец хартиено сърце...
Времето спира, когато момчето влиза в книжарничката само на крачка в ляво и започва да свири. Мелодията е толкова нежна... толкова позната и едновременно с това толкова различна, изпълнена по нов начин, че светлокосото момиче спира пред стъклената витрина, през която сигурно десетки пъти е разглеждало новите заглавия на книги, когато е преминавало. Сега тя има ново очарование...
Жестът на момчето е толкова силен и неочакван, че продавачката се просълзява, а момичето отвън се усмихва. Студът го няма, значението на всичко останало е изчезнало и за няколко минути съществува единствено музиката...
После моментът отминава и всеки продължава по своя път - момичето към метрото и към заветния топъл апартамент. Момчето... кой знае накъде? Може би на път да зарадва още нечие работещо, самотно или разбито сърце на делника-празник...

Няма коментари:

Публикуване на коментар