”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, май 24, 2012

I will burn in hell for this :D

Просто нямаше как да не го направя, беше по-силно от мен :D
Чух песента на Maroon 5 от "The hunger games" и просто нямаше абсолютно никакъв начин да не си поиграя след като направих връзката...

неделя, май 13, 2012

Always...

Искам да напиша like... милион неща! Милион прекрасни малки безценни мисли за днешния невероятен ден, но понеже е почти един след полунощ, ще ми се наложи да се въздържа и да пусна само нещо, което е толкова безкрайно добре написано, от сериал, който толкова много обичам, че просто няма как да не го споделя с вас <3

There is a universal truth we all have to face weather we want to or not. Everything eventually ends. As much as I’ve looked forward to this day, I’ve always disliked endings. The last day of summer, the final chapter of a great book, parting ways with a close friend. But endings are inevitable. Leaves fall, we close the book, you say goodbye. Today is one of those days for us. Today we say goodbye to everything that was familiar everything that was comfortable. We’re moving on. But just because we are leaving, and that hurts, there are some people who are so much a part of us they’ll be with us no matter what. They are our solid ground, our north star. And the small clear voices in our hearts that will be with us. Always.

("Castle" 4х23 "Always")

вторник, май 08, 2012

Music = life!

Music is my inspiration, my life's background, my hope, my wish, my dream, the thing I can express all my little emotions and all my silly problems with... <3
Music is life. It's my life. <3
It will never judge me, never leave me, never betray me... 

петък, май 04, 2012

One Tree Hill


"You ever wondered how much time it takes to change your life? The measure of time's enough to be life altering? Is is four years like high school? One year or eight week rock tour? Can your life change in a month or week or a single day? We're always in a hurry: to grow up, to go places, to get ahead. But when you're young... one hour can change everything." Lucas Scott, "One Tree Hill"

Когато започнах сериала... бях повече от предубедена. Отне доста време на няколко мои близки приятели - всъщност им отне години, за да ме накарат дори да се замисля за идеята да започна да го гледам. Виждате ли, обикновено не гледам драми, поне не такива. Като човек, който е прекарал по-голямата част от времето, отделено за сериали, в гледане на криминалета, почти презирах драмите и без особена мисъл ги слагах в графата "сапуки = губене на време". Само че най-накрая успяха да ме убедят да го загледам...
Резултатът е тоталното ми пристрастяване, за което свидетелства и този пост, от който не знам какво точно ще се получи, защото опасността да го ударя на философски разсъждения е доста сериозна, и то не за друго, ами заради уникалните цитати, с които е изпълнен сериала. И да, вероятно не откриват топлата вода или Америка с тях, но потавени в определен контекст доста от тях придобиват дълбоки значения.
Така или иначе, характерите, изградени достатъчно сложно, че да ме грабнат и да искам да следя неуморно развитието им, доста ми влязоха под кожата. Това, комбинирано с добрите умения пред камера на всички участващи актьори, някои от които познавам и от други продукции (да, точно за Чад Майкъл Мъри говоря xd чиито характер въпреки спойлерите от някои хора, кхъм, не ме е разочаровал до момента) допринесе за пристрастяването ми. Отделно, поне за момента (до средата на четвърти сезон съм), сюжетът не е твърде разводнен или претрупан и съм доволна от темповете на развитие на нещата.
Разбира се, има още доста време...
Няма да ви разказвам подробно сюжета, и без това едва ли има особено много хора като мен, които да не са гледали сериала и да не са наясно за какво става дума. Действието се развива в градче в Америка (каква изненада :D ), с, както бихме казали ние, китното, име Трий Хил. В него живеят нормални хора с нормални интереси и също толкова безинтересен наглед живот. Ако човек надникне малко по-внимателно през някои прозорец обаче, или в нечии дневник или албум със снимки, ще разбере, че човешките отношения на това иначе толкова приветливо място далеч не са лесни или прости... Ако можеха да говорят, къщите в Трий Хил щяха да разказват легенди за баскетболни звезди, изгрели и залязли в градчето, нещастни и богати или не чак толкова заможни, но щастливи хора. И ключа в сериала е към развитието им - на всички тях. Братята Лукас и Нейтън Скот, изключително спорния характер Брук Дейвис, добрата и мила Хейли Джеймс и нещастната Пейтън Сойер - всички те претърпяват множество промени в живота си. Някои от тях идват внезапно, като буря над мирните керемидени покриви на къщите, кафето на Карън или любимия музикален магазин на Пейтън. Други, идват по-бавно, като доверието, любовта, промяната в гледната точка към някого...
Ако трябва да съм абсолютно честна, бях казала, че ще го гледам само до края на четвърти сезон. Сега обаче, когато съм до средата му, не знам дали ще съм способна да се откъсна от характерите, към които толкова много се привързах за всичките тези епизоди. Отделно, не ми се иска да пропускам други невероятни цитати, изпълнени с вдъхновение и предаващи силни емоции. Всики от нас сто процента са срещали поне по един от тях някъде. Някои са се превърнали в клишета, а други са покрити със слой прах, забравени в хилядите ефирни минути. Но всички заслужават внимание.
Един от тях е дори тук, в този блог, от самия ден на създаването му и ми дава вдъхновение да продължа да поддържам това така важно място за мен ден след ден... 
И може би то някой ден ще изчезне или няма да има кой да го следи. Но това няма значение, защото ще знам, че всяка частичка от него е съдържала частичка от сърцето ми...

"Добрите момичета имат дневници. Лошите нямат време. Аз искам да живея живот, който ще запомня, дори и да не го опиша...." 
One Tree Hill

вторник, май 01, 2012

Happy hunger games and may the odds be ever in your favor!


Нappy hunger games and may the odds be ever in your favor!


Oкей, трябва да призная, че актрисата, която казваше тези така емблематични за книагата думи във филма, беше адски дразнеща. Е, трябва да призная също, и че в продукцията, режисирана от Гари Рос (Garry Ross), всичко беше изключително изпипано. Също толкова реално, имах доста съмнения за филма, идващи предимно от факта, че доста рядко напоследък успявам да си харесам нещо от програмата в кината, а още по-рядко се случва и да ме остави с хубави впечатления. Същото за съжаление важи и за книгите, които четях напоследък. Със съвсем малки изключения (тези на Ричард Касъл в частност) все не можех да си намеря нещо, което да ме хване и просто да не ме пусне до последната буква на последната дума на заветната страница.
С "Игрите на глада" обаче, нещата се развиха доста различно. Останах силно впечатлена както от лентата - включително актьорите и изпълнението на сцените, така и от книгата. Не разбирах какво толкова им харесва на хората в привидно поредната тийн-фантастика от типа на... не знам, не бих казала "Здрач", но някои от всички литературни "хитове" и "бестселъри" за възрастовата граница 13-20 (в която още влизам държа да подчертая :D ). Това продължи докато не се настаних на мекия стол в киното на мола един хубав четвъртък преди няколко седмици.
Лентата моментално ме пренесе в един бъдещ донякъде възможен свят. Действието се развива в държавата Панем - огромна територия разделена на дванадесет окръга разположени на територията на сегашната Северна Америка. Първите окръзи, разполобени най-близо до столицата - Капитол - са проспериращи и се радват на благоденствие през цялата година, докато по-отдалечените тънат в мизерия и хората ежедневно се борят със зъби и нокти за залъка хляб.
До тук добре. Но ето и драмата: в Панем веднъж годишно се провеждат така наречените Игри на глада. Въведени след ужасен бунт, възникнал преди години в Окръг 13 (вече отдавна изтрит от картата), тези "игри" с течение на времето са се превърнали в извратено риалити шоу, което богатите гледат за забавление, а бедните по принуда. Всяка година представители от Капитола обикалят и изтеглят по две имена, на едно момиче и на едно момче, които участват в игрите, биейки се до смърт с още двадесет и двама участника от останалите окръзи. Победителят взима всичко: слава, пари, името си в историята и най-вече, живота си. От момента, в който навършат определена възраст, децата пускат по веднъж годишно имената си за Игрите, а тези, които взимат допълнителни дажби и по повече.
Катнис Евърдийн е момиче като всички останали. Живее в Окръг 12 с майка си и малката си сестра Примроуз, където основно препитание е добирът на въглища от дълбоките мини. Ходи на училище, има най-добър приятел и... нарушава правилата, ловувайки, за да оцелява. Името и е пускано за Игрите повече от двадесет пъти, а за Прим това е едва първа година. Представете си ужасът им, когато изтеглят името на малкото момиче...
От там по-голямата част на книгата е изпълнена с изключително много динамика. Сюзън Колинс успява да създаде един изцяло нов свят в рамките на нашия собствен с независими, различни правила и човешки манталитет, в основата на който е оцеляването на всяка цена. Законите на природата са единствените правила в "Игрите на глада". Борба за собствения живот, хуманност и любовна история, препрелетени в уникално литературно изживяване, което ще ви накара да не пускате книгата до самия край и ще ви кара да тръпнете в очакване на втората книга от поредицата - "Възпламеняване"!