”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

вторник, май 01, 2012

Happy hunger games and may the odds be ever in your favor!


Нappy hunger games and may the odds be ever in your favor!


Oкей, трябва да призная, че актрисата, която казваше тези така емблематични за книагата думи във филма, беше адски дразнеща. Е, трябва да призная също, и че в продукцията, режисирана от Гари Рос (Garry Ross), всичко беше изключително изпипано. Също толкова реално, имах доста съмнения за филма, идващи предимно от факта, че доста рядко напоследък успявам да си харесам нещо от програмата в кината, а още по-рядко се случва и да ме остави с хубави впечатления. Същото за съжаление важи и за книгите, които четях напоследък. Със съвсем малки изключения (тези на Ричард Касъл в частност) все не можех да си намеря нещо, което да ме хване и просто да не ме пусне до последната буква на последната дума на заветната страница.
С "Игрите на глада" обаче, нещата се развиха доста различно. Останах силно впечатлена както от лентата - включително актьорите и изпълнението на сцените, така и от книгата. Не разбирах какво толкова им харесва на хората в привидно поредната тийн-фантастика от типа на... не знам, не бих казала "Здрач", но някои от всички литературни "хитове" и "бестселъри" за възрастовата граница 13-20 (в която още влизам държа да подчертая :D ). Това продължи докато не се настаних на мекия стол в киното на мола един хубав четвъртък преди няколко седмици.
Лентата моментално ме пренесе в един бъдещ донякъде възможен свят. Действието се развива в държавата Панем - огромна територия разделена на дванадесет окръга разположени на територията на сегашната Северна Америка. Първите окръзи, разполобени най-близо до столицата - Капитол - са проспериращи и се радват на благоденствие през цялата година, докато по-отдалечените тънат в мизерия и хората ежедневно се борят със зъби и нокти за залъка хляб.
До тук добре. Но ето и драмата: в Панем веднъж годишно се провеждат така наречените Игри на глада. Въведени след ужасен бунт, възникнал преди години в Окръг 13 (вече отдавна изтрит от картата), тези "игри" с течение на времето са се превърнали в извратено риалити шоу, което богатите гледат за забавление, а бедните по принуда. Всяка година представители от Капитола обикалят и изтеглят по две имена, на едно момиче и на едно момче, които участват в игрите, биейки се до смърт с още двадесет и двама участника от останалите окръзи. Победителят взима всичко: слава, пари, името си в историята и най-вече, живота си. От момента, в който навършат определена възраст, децата пускат по веднъж годишно имената си за Игрите, а тези, които взимат допълнителни дажби и по повече.
Катнис Евърдийн е момиче като всички останали. Живее в Окръг 12 с майка си и малката си сестра Примроуз, където основно препитание е добирът на въглища от дълбоките мини. Ходи на училище, има най-добър приятел и... нарушава правилата, ловувайки, за да оцелява. Името и е пускано за Игрите повече от двадесет пъти, а за Прим това е едва първа година. Представете си ужасът им, когато изтеглят името на малкото момиче...
От там по-голямата част на книгата е изпълнена с изключително много динамика. Сюзън Колинс успява да създаде един изцяло нов свят в рамките на нашия собствен с независими, различни правила и човешки манталитет, в основата на който е оцеляването на всяка цена. Законите на природата са единствените правила в "Игрите на глада". Борба за собствения живот, хуманност и любовна история, препрелетени в уникално литературно изживяване, което ще ви накара да не пускате книгата до самия край и ще ви кара да тръпнете в очакване на втората книга от поредицата - "Възпламеняване"!

Няма коментари:

Публикуване на коментар