”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

петък, май 04, 2012

One Tree Hill


"You ever wondered how much time it takes to change your life? The measure of time's enough to be life altering? Is is four years like high school? One year or eight week rock tour? Can your life change in a month or week or a single day? We're always in a hurry: to grow up, to go places, to get ahead. But when you're young... one hour can change everything." Lucas Scott, "One Tree Hill"

Когато започнах сериала... бях повече от предубедена. Отне доста време на няколко мои близки приятели - всъщност им отне години, за да ме накарат дори да се замисля за идеята да започна да го гледам. Виждате ли, обикновено не гледам драми, поне не такива. Като човек, който е прекарал по-голямата част от времето, отделено за сериали, в гледане на криминалета, почти презирах драмите и без особена мисъл ги слагах в графата "сапуки = губене на време". Само че най-накрая успяха да ме убедят да го загледам...
Резултатът е тоталното ми пристрастяване, за което свидетелства и този пост, от който не знам какво точно ще се получи, защото опасността да го ударя на философски разсъждения е доста сериозна, и то не за друго, ами заради уникалните цитати, с които е изпълнен сериала. И да, вероятно не откриват топлата вода или Америка с тях, но потавени в определен контекст доста от тях придобиват дълбоки значения.
Така или иначе, характерите, изградени достатъчно сложно, че да ме грабнат и да искам да следя неуморно развитието им, доста ми влязоха под кожата. Това, комбинирано с добрите умения пред камера на всички участващи актьори, някои от които познавам и от други продукции (да, точно за Чад Майкъл Мъри говоря xd чиито характер въпреки спойлерите от някои хора, кхъм, не ме е разочаровал до момента) допринесе за пристрастяването ми. Отделно, поне за момента (до средата на четвърти сезон съм), сюжетът не е твърде разводнен или претрупан и съм доволна от темповете на развитие на нещата.
Разбира се, има още доста време...
Няма да ви разказвам подробно сюжета, и без това едва ли има особено много хора като мен, които да не са гледали сериала и да не са наясно за какво става дума. Действието се развива в градче в Америка (каква изненада :D ), с, както бихме казали ние, китното, име Трий Хил. В него живеят нормални хора с нормални интереси и също толкова безинтересен наглед живот. Ако човек надникне малко по-внимателно през някои прозорец обаче, или в нечии дневник или албум със снимки, ще разбере, че човешките отношения на това иначе толкова приветливо място далеч не са лесни или прости... Ако можеха да говорят, къщите в Трий Хил щяха да разказват легенди за баскетболни звезди, изгрели и залязли в градчето, нещастни и богати или не чак толкова заможни, но щастливи хора. И ключа в сериала е към развитието им - на всички тях. Братята Лукас и Нейтън Скот, изключително спорния характер Брук Дейвис, добрата и мила Хейли Джеймс и нещастната Пейтън Сойер - всички те претърпяват множество промени в живота си. Някои от тях идват внезапно, като буря над мирните керемидени покриви на къщите, кафето на Карън или любимия музикален магазин на Пейтън. Други, идват по-бавно, като доверието, любовта, промяната в гледната точка към някого...
Ако трябва да съм абсолютно честна, бях казала, че ще го гледам само до края на четвърти сезон. Сега обаче, когато съм до средата му, не знам дали ще съм способна да се откъсна от характерите, към които толкова много се привързах за всичките тези епизоди. Отделно, не ми се иска да пропускам други невероятни цитати, изпълнени с вдъхновение и предаващи силни емоции. Всики от нас сто процента са срещали поне по един от тях някъде. Някои са се превърнали в клишета, а други са покрити със слой прах, забравени в хилядите ефирни минути. Но всички заслужават внимание.
Един от тях е дори тук, в този блог, от самия ден на създаването му и ми дава вдъхновение да продължа да поддържам това така важно място за мен ден след ден... 
И може би то някой ден ще изчезне или няма да има кой да го следи. Но това няма значение, защото ще знам, че всяка частичка от него е съдържала частичка от сърцето ми...

"Добрите момичета имат дневници. Лошите нямат време. Аз искам да живея живот, който ще запомня, дори и да не го опиша...." 
One Tree Hill

1 коментар:

  1. Относно последните няколко реда. Не се притеснявай! Просто помисли за хората които са били винаги до теб. За всички частички от сърцето си които си им дала. Ако загубиш вдъхновение не един и двама ще се намерят да ти ги върнат и дори да дадат от своите. =) Просто си такава. Уникален човек оставящ дълбока следа в съзнанието на всеки който се докосне до твоя свят. Вече притежаваш частица от сърцето ми и знам че е на сигурно място! =)

    ОтговорИзтриване