”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

неделя, декември 30, 2012

Разни равносметки, спомени, надежди

Дойде краят и на тази година и няма как да се мине без нещо написано, с което да я изпратя. И поне утре няма да имам време, а вероятно и желание да пиша, сега ще да е.

Точно преди година мисля с една приятелка седнахме в едно КФС и си направихме списък с новогодишни резолюции, които да се опитаме да изпълним пред идващата (тогава) 2012 година. Сега седя пред него и гледам какво точно съм направила и какво не и според него и си изготвям равносметката за тази година.

Цялостно 2012 беше прекрасна година. Не липсваха проблеми, но имаше и наистина разкошни, незабравими моменти. Ето един параграф за набелязаните тогава цели и успеха или неуспеха с тях:

Успях да изкарам успешно изпитите и на двете си изпитни сесии, въпреки че не успях да се  накарам да уча редовно нито втория, нито третия семестър. За сметка на това наистина пях много и постигнах много прогрес в това отношение, макар че съм далеч от истинската цел и това отново ще присъства в списъка за 2013та. Спрях да се влияя толкова много от мненията на останалите хора, дори и все още да не съм напълно независима от това. Мислех по-позитивно и по този начин помагах както на себе си, така и на хората около мен (поне така мисля и се надявам). Влюбих се отново и съм с човека, когото обичам. Не знам до каква степен съм поемала повече рискове, но знам, че най-важните в лично отношение са поети и страховете са преодолени. За сметка на това обаче не снимах достатъчно тази година, да не кажа никак, и не успях да променя хранителните си навици към по-здравословни, дори и да мислех за нещата, които ям понякога и затова тези цели остават за догодина. Намерих си стаж по специалността, който се разви много добре по мое мнение, но не достигна до сериозна работа (за която така или иначе не бях готова напълно, а и си беше нереалистична цел). Позволявах си да мечтая повече и да гоня мечтите си без значение колко далечни ми се струваха на моменти обаче, което някак си ми се струва доста важно. Пропусках желания в 00:00, 11:11 и 22:22, но бях по-упорита. Спрях да си губя времето толкова много във Фейсбук, но за сметка на това открих Тъмблър. Изглдах ОТХ до края на 4ти сезон, но се загубих напълно по Доктор Ху. Спрях да бъда толкова стеснителна, но не пишех толкова често и толкова качествени неща. Опитах се да бъда по-търпелива и да обръщам повече внимание на членовете на семейството си, но не знам до колко успях. Ходих повече на кино и театър, но все още не съм посетила нито една изложба. Отидох на море с компанията си, но се отчуждих от други хора, които ми бяха важни. Спортувах малко повече, но има много което да се желае. Пих повече чай, но спрях да сподям толкова много. Но четох и много книги и научих много от тях.

Не знам, в общ план 2012 беше добра година и силно се надявам 2013 да е още по-добра.
Загубихме велики актьори и изобщо творци. Имаше атентат. Земетресение. Кризи. Войни. Обама спечели още един мандат - надяваме се за добро. Открихме магистрали и закривахме предприятия. Хора гладуваха, а други забогатяваха. А някои останаха без домове за зимата. Имаше оставки, но имаше и своеволия. Горяха скандали, но и гори.
Иска ми се да си пожелая главно хората да се усмихват повече, да виждат повече красивите, малките и стойностни неща около себе си. Аз знам сама за себе си, че се старая. Иска ми се да имаме здраве, да не си усложняваме само живота си и да не оценяваме нещо чак когато сме на прага да го загубим или когато вече си е отишло безвъзвратно от нас. Иска ми се в още по-голям мащаб нещата да се оправят до толкова, че да не мисля за заминаване при първа възможност, но знам, че причините за всичко са комплексни и често са в омагьосан кръг.
Сега ще седна и ще напиша сама новогодишните си желания. Догодина ще кажа колко от тях са се осъществили, а до тогава... ще се чуваме/виждаме!

петък, декември 21, 2012

Постапокалиптична публикация

Бас ловя, че очаквате да си започна поста с нещо от рода на "Гледам през прозореца си. Атмосферата изгаря в пламъци, чакам кротичко с телефон в ръка заветните съобщения в социалните мрежи и смс-ите и пиша тези последни редове като наследство от последния миг на Земята и човечеството ако някой случайно някога открие начин да ги възстанови..." и т.н. и т.н. Ама няма. Не сме в епизод на Doctor Who (тъжничко като се замисли човек, но само ако си Доктора. Или настоящия му спътник.).

Да бе, знам, че света не свърши, най-малкото можех да се обзаложа на каквото искате, че независимо дали щяхме да поемем по Stairway to Heaven или Highway to Hell (което май е по-привлекателно, huh?), в крайната дестинация нямаше да има ток, а какво остава за wi-fi. Кастиел така и не каза дали в Рая са технологично в крак. Ето, Крипке може да вкара това в следващия си епизод на Свръхестествено.

НО все пак който има достатъчно сатименталност и ум в главата си щеше да се замисли за стойностните неща в живота, а не какви от тъпи-по-тъпи шеги да измисля днес. Съжалявам, ще се опитам да си нормализирам поведението и да продължа по по-цивилизован начин нататък, просто се надявам да ме разберете че ми е трудно да овладея сарказма и пренебрежението си. И така, спирам със сериалите и пристъпвам към истинската цел на писанията си....

Аз специално гледах с огромно пренебрежение на така наречените "предсказания" за Апокалипсиса тази година, а и всяка друга. Няма такова нещо като предвиждане на бъдещето. Има логика и причинно-следствени връзки, чрез които се стига до определени изводи или предположения в най-добрия случаи, но доколкото ми е известно няма начин за абсолютно сигурно предвиждане какво ще се случи утре, след пет или десет години. А и по-добре. Няма да ми е приятно да знам ако някой ден ще се разболея от смъртоносна нелечима болест (да чукам на дърво да не се случи разбира се), повярвайте ми. Нито (ще) имам способностите да намеря лек, нито ще си живея живота като хората знаейки нещо такова.

Днес в работата реално за първи път някъде преди 13 се замислих ако днес наистина беше последния ден на света какво щях да правя. На кого щях да се обадя. За какво щях да съжалявам. Такива неща, разбирате ли. И се замислих не защото щях да изпадна в паника "леле има още малко повече от 11 минути до предречения край на света, какво ще правя" ами просто чисто логически. Припявайки си Last night on Earth на Green Day във версия от мюзикъла American Idiot и между обажданията насам-натам в края на краищата реших, че такива слухове и апокалипсиси в голята си част имат за задача да ни накарат да преоценим живота си без да ни се случва задължително нещо лошо. Да кажем на хората около нас, дори и на шега, че ги ценим и обичаме и че оценяваме всичко, което са направили за нас. И може би да бъдем по-смели занапред и да намираме време за важните неща и любимите си занимания, повече време за себе си.

(Сега е моментът нещо някъде наистина да се случи и света да свърши просто за да ме опровергае и потвърди думите ми с еднаква сила. Но няма. Защото 21.12.2012 година колкото и да ни се искаше или да се надявахме да е нещо необичайно е просто последния работен петък преди празниците. Това го прави достатъчно необикновен. Весело изкарване на почивните дни от мен. Сега идва и Коледа, направете си равносметките, резолюциите и си живейте по-пълноценно живота. Мечтайте. Обичайте. Пишете. Пейте. Танцувайте. Живейте без да има слухове за Апокалипсиси, които да ви карат да го правите.)

сряда, декември 12, 2012

Поредно завръщане

Бих могла да пиша за книгите, изчетени през месеците ми на литературно затишие.
Бих могла да пиша за продукциите, изгледани през периода на липса на вдъхновение.
Бих могла да пиша и за десетките прекрасни песни, намерени и наизустени.

Само че не ми се пише за тези неща.
Дори не знам за какво точно ми се пише, просто че имам нужда да пиша - физическа, психическа, емоционална, всякаква.
Дори само тези простички редове ме отвличат от негативните ми мисли...

Само пеенето ме спасява и то когато не мисля.

А не е като нещо да не е наред. Напротив, дори по всички критерии нещата са повече от добре (да чукам на дърво) - прекрасен приятел, университета ми върви добре, пея, не на последно място току-що направих прекрасен кекс, който в комбинация с нутела е най-прекрасното нещо!

Този пост е абсолютно рандъм, но не мога да подредя мислите си тази вечер... затова ето няколко абстрактни фрази и признания:

Правиш ме щастлива
Не съм идеална
Най-невероятният добър човек
Най-добрата приятелка
Моята най-близка противоположност
Близост и дистанцираност едновременно
Пазаруването като ад
Празниците като носители на нерви и напрежение
Концерт - противоречие
Объркани мисли
Силно желание за писане, по-силно от самото ми същество
Музика и тесктове, сила в думи, сила в ноти, сила в страници, сила в мен
Сняг - единствено нещо на света способно да събуди
Следобед пълен с нежност
Вечер с кратка страст и твърде малко време за всичко, нужно да бъде изречено
Умора... неизвестно от какво
Страх от умората
Палитра от чувства или как ми отнема около 5 секунди да стигна от еуфория до апатия.