”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

петък, декември 21, 2012

Постапокалиптична публикация

Бас ловя, че очаквате да си започна поста с нещо от рода на "Гледам през прозореца си. Атмосферата изгаря в пламъци, чакам кротичко с телефон в ръка заветните съобщения в социалните мрежи и смс-ите и пиша тези последни редове като наследство от последния миг на Земята и човечеството ако някой случайно някога открие начин да ги възстанови..." и т.н. и т.н. Ама няма. Не сме в епизод на Doctor Who (тъжничко като се замисли човек, но само ако си Доктора. Или настоящия му спътник.).

Да бе, знам, че света не свърши, най-малкото можех да се обзаложа на каквото искате, че независимо дали щяхме да поемем по Stairway to Heaven или Highway to Hell (което май е по-привлекателно, huh?), в крайната дестинация нямаше да има ток, а какво остава за wi-fi. Кастиел така и не каза дали в Рая са технологично в крак. Ето, Крипке може да вкара това в следващия си епизод на Свръхестествено.

НО все пак който има достатъчно сатименталност и ум в главата си щеше да се замисли за стойностните неща в живота, а не какви от тъпи-по-тъпи шеги да измисля днес. Съжалявам, ще се опитам да си нормализирам поведението и да продължа по по-цивилизован начин нататък, просто се надявам да ме разберете че ми е трудно да овладея сарказма и пренебрежението си. И така, спирам със сериалите и пристъпвам към истинската цел на писанията си....

Аз специално гледах с огромно пренебрежение на така наречените "предсказания" за Апокалипсиса тази година, а и всяка друга. Няма такова нещо като предвиждане на бъдещето. Има логика и причинно-следствени връзки, чрез които се стига до определени изводи или предположения в най-добрия случаи, но доколкото ми е известно няма начин за абсолютно сигурно предвиждане какво ще се случи утре, след пет или десет години. А и по-добре. Няма да ми е приятно да знам ако някой ден ще се разболея от смъртоносна нелечима болест (да чукам на дърво да не се случи разбира се), повярвайте ми. Нито (ще) имам способностите да намеря лек, нито ще си живея живота като хората знаейки нещо такова.

Днес в работата реално за първи път някъде преди 13 се замислих ако днес наистина беше последния ден на света какво щях да правя. На кого щях да се обадя. За какво щях да съжалявам. Такива неща, разбирате ли. И се замислих не защото щях да изпадна в паника "леле има още малко повече от 11 минути до предречения край на света, какво ще правя" ами просто чисто логически. Припявайки си Last night on Earth на Green Day във версия от мюзикъла American Idiot и между обажданията насам-натам в края на краищата реших, че такива слухове и апокалипсиси в голята си част имат за задача да ни накарат да преоценим живота си без да ни се случва задължително нещо лошо. Да кажем на хората около нас, дори и на шега, че ги ценим и обичаме и че оценяваме всичко, което са направили за нас. И може би да бъдем по-смели занапред и да намираме време за важните неща и любимите си занимания, повече време за себе си.

(Сега е моментът нещо някъде наистина да се случи и света да свърши просто за да ме опровергае и потвърди думите ми с еднаква сила. Но няма. Защото 21.12.2012 година колкото и да ни се искаше или да се надявахме да е нещо необичайно е просто последния работен петък преди празниците. Това го прави достатъчно необикновен. Весело изкарване на почивните дни от мен. Сега идва и Коледа, направете си равносметките, резолюциите и си живейте по-пълноценно живота. Мечтайте. Обичайте. Пишете. Пейте. Танцувайте. Живейте без да има слухове за Апокалипсиси, които да ви карат да го правите.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар