”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

четвъртък, август 01, 2013

Малко мисли в късна нощ



We choose to live in fantasy worlds because our reality is far too hard to handle at times, because in fantasy worlds we can be whoever we want to, we get the chance to save the people we love, to save ourselves and to have a silver linig. In the end of the day we’re all just ordinary people tired of trying to make a difference, desperately trying to be ourselves and do whatever’s best for us while everything else pushes up to taking descisions to barely survive, not to live life at it’s fullest. The boy on the cash register dreams of a better life, the girl, selling clothes that wishes she could get the opportunity to be a designer. The person who’s there because he has no other choise. All struggling, all trying to keep a straight face, trying to smile through though their souls hurt. So ask me again why I preffer reading and acting and singing. It saves me. 

Завръщане... със снимка


четвъртък, януари 31, 2013

Незабележимости

Най-новите фотографски постижения, правени за фотоесе за университета. 








сряда, януари 16, 2013

Яд, разочарование, потрес

Възмутително е поведението на някои политици от най-високите етажи на властта последните няколко дни.
Въз-му-ти-тел-но!!!

Просто не мога да не се ужася направо каква апатия трябва да е обхванала обществото ни, за да не сме накарали въпросната личност да си подаде оставката и да му се прииска да се крие някъде, за да не бъде изгонен от страната след всички изказвания, които направи в последно време. Да прави публично забележки на стачкуваща жена която не е получавала месеци наред заплатата си и едва преживява че има златни пръстени, докато той се вози в скъпи коли и охранители и живее царски, който само може да открива магистрали и обекти, но не и да реши истинските проблеми в държавата.

Никога в историята не е имало такова нещо и такова пренебрежително отношение към обществото и ценностите му и никога по-голямо нехайство към образование, наука, природа!

Страшно е, страшно е колко голяма е апатията…
Щеше да е хиляди по-добре да е омраза, тогава щеше да има недоволство… А така просто има примирение.

Знам, че блогът ми не е с такава насоченост, но просто не мога. Не виждам къде другаде бих могла да изразя публично чувствата и мислите си без да бъда засипана в клишета, които ме вбесяват все повече и повече с всеки изминал ден.

Извинете ме докато отида отново да си пиша курсовата работа с все по-нарастващото желание да завърша по-бързо и да се махна от тази държава. И не смейте да ме обвинявате за това, защото и вие го мислите. Мислите го и не смеете да кажете нищо за всичко случващо се, независимо на каква възраст сте. Ще кажете че ви е страх, но замислете се че всъщност изобщо вече не ви пука понеже като мен сте отгледани с клишетата колко сме зле и как никога нищо няма да се оправи или всичко у вас е убито от това отношение. Обичаме страната си и сме големи патриоти на хартия и в интернет обаче като стане нещо такова и си траем. Казват ни че сме прости и си траем. Осмиват ни и си траем. Подиграват се с нас - с историята, честта и достойнството ни и СИ ТРАЕМ.

Взимат ни всичко и пак си траем.

Да, бясна съм.

Да, разочарована съм.

Да, смешно е, че изливам гнева и разочарованието си в социална мрежа като всички останали, но къде другаде да го излея? В подкупните медии, притежавани от хора на хора от властта? Или сред хора, които ще ме погледнат съжалително и ще ме засипят отново с клишета?