”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, януари 16, 2013

Яд, разочарование, потрес

Възмутително е поведението на някои политици от най-високите етажи на властта последните няколко дни.
Въз-му-ти-тел-но!!!

Просто не мога да не се ужася направо каква апатия трябва да е обхванала обществото ни, за да не сме накарали въпросната личност да си подаде оставката и да му се прииска да се крие някъде, за да не бъде изгонен от страната след всички изказвания, които направи в последно време. Да прави публично забележки на стачкуваща жена която не е получавала месеци наред заплатата си и едва преживява че има златни пръстени, докато той се вози в скъпи коли и охранители и живее царски, който само може да открива магистрали и обекти, но не и да реши истинските проблеми в държавата.

Никога в историята не е имало такова нещо и такова пренебрежително отношение към обществото и ценностите му и никога по-голямо нехайство към образование, наука, природа!

Страшно е, страшно е колко голяма е апатията…
Щеше да е хиляди по-добре да е омраза, тогава щеше да има недоволство… А така просто има примирение.

Знам, че блогът ми не е с такава насоченост, но просто не мога. Не виждам къде другаде бих могла да изразя публично чувствата и мислите си без да бъда засипана в клишета, които ме вбесяват все повече и повече с всеки изминал ден.

Извинете ме докато отида отново да си пиша курсовата работа с все по-нарастващото желание да завърша по-бързо и да се махна от тази държава. И не смейте да ме обвинявате за това, защото и вие го мислите. Мислите го и не смеете да кажете нищо за всичко случващо се, независимо на каква възраст сте. Ще кажете че ви е страх, но замислете се че всъщност изобщо вече не ви пука понеже като мен сте отгледани с клишетата колко сме зле и как никога нищо няма да се оправи или всичко у вас е убито от това отношение. Обичаме страната си и сме големи патриоти на хартия и в интернет обаче като стане нещо такова и си траем. Казват ни че сме прости и си траем. Осмиват ни и си траем. Подиграват се с нас - с историята, честта и достойнството ни и СИ ТРАЕМ.

Взимат ни всичко и пак си траем.

Да, бясна съм.

Да, разочарована съм.

Да, смешно е, че изливам гнева и разочарованието си в социална мрежа като всички останали, но къде другаде да го излея? В подкупните медии, притежавани от хора на хора от властта? Или сред хора, които ще ме погледнат съжалително и ще ме засипят отново с клишета?

Няма коментари:

Публикуване на коментар