”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, април 16, 2014

Прости

(на баща ми)

Никога не съм те виняла за грешки допускани
не съм ги и виждала като такива дори
живота по начинът най-добър да живееш опитваш
не си ти виновен че съдбата друго крои
 
за вратите затръшнати - съжалявам
за думите груби - моля прости
дори и за миг във ума профучали
болезнени те си остават, уви

Прости за времето кратко
минута, пет, десет в деня - за прегръдка недостойни дори
и за времето малко в края на седмицата работна  
прости ми ти, моля, прости

За раздразнението - съжалявам
търпението не е благодетел за мене уви
за любовта рядко показана - съжалявам!
Нерядко приемам за даденост че си родител мой ти

Прости за вечерите, изядени тихо и бързо
на две три хапки, а после - довиждане - сън
не мога - все някой ме чака
домашно, приятел, писателски звън

През екрана сребърен повече изразявам 
отколкото в разговор с теб вечерта
сълзите, смеха, радостта си тъй рядко показвам
копнееш ти може би да ги видиш в очите на своята дъщеря

Не разбрах кога времето мина
сега пред екрана тихо и тъжно седя
сълзи текат от очите солено
но трудно е стъпките до теб да извървя

И всеки във своята стая
затворен във своите си грижи тъжи
сърцата се свиват, въздишките бродят
във коридорите тъмни и между тези така неми стени

Няма коментари:

Публикуване на коментар