”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

сряда, декември 31, 2014

Мисли на чернова

Не искам празните ти думи
Не искам в тишината да шептя
Да обяснявам аз излишно и да вярвам
Даже с пълно гърло да крещя

Мечтите ми не са за продан
Движещата сила на вселената ми са самите те
Осъзнайте го или пък си вървете
Не съм аз вече мъничко дете

Не виждам смисъл да живея
Без сънища, любов, мечти
Въздушните ми кули недопостроени
Не биха ме отказали дори

Страстта не е любов
А грешките не са непоправими
Не е лошо да си спомняме това
Във нощите безсънни с гневен шепот пълни

Where it belongs

The way you look at me is magic
The way it makes me feel is tragic
Life a hundred butterflies around me flutter
And as if there's noone else around

It scares me sometimes
I cannot lie
Because the person I am
you can see right through my eye

My soul has given you the grand permision
The golden key to all the rooms and hidden spots
You can enter, stay, and go just as you please
They say it's dangerous but somehow I'm at ease

The clocks are stopping
Their hands are twitching so uncharacteristically slow
On the contrary
My hand
In yours
Is warm and calm
Just where it belongs.

Unplayed love

There's this tune i play
in the nights i hardly sleep in
a melody of love that makes me feel you near
the notes are hardly music
but a feeling
a little light that only you and me can hear

The calmness when you sleep
It makes me tear up sometimes
And hope
For better or for worse
That you will always be my life

And when I need you
You're always there
With your open arms to catch me when I fall
When the dreams I'm reaching for decide to turn to dust
And put me back down on the ground

Day and night I play this tune
I only hope it overcomes the noise between us both
So you can hear all my love

The sound of down on my window pane romanticises all these words
But there's nothing like your kiss to send me peacefully between the space and earth.

понеделник, декември 15, 2014

Ще се изгубя

Денят минава бавно
Пак закъснявам
Автобуси, хаос, безкрайни приказки 
и думи, излети върху виртуални листи

Кафе или пък две
И хапване на крак
Накрая - път към вкъщи
Отчайващо звучи, нали?

Но там ще ме посрещнеш ти
В отворените ти прегръдки ще се сгуша
Топлите ти устни ще ме стопят
И ще се изгубя
В 
Теб

четвъртък, декември 04, 2014

Неозаглавено

Ще дойде вечер
Във която тихичко ще плача
За всичките загубени
Отхвърлени
Погубени 
Мечти

Неизживени дни и спомени безкрайни
За това, което можело е някога да бъде
За текстовете неизписани
За думите недоизказани
За книгите недопрочетени
За минутите, изтекли във безкрая

Ще ти призная малка тайна
Молекулите във мен горят
Не спират
Тичат постоянно
От кожата ми искат те да излетят

Усещам, че живота си пропускам
Че бавя се
Или пък бързам
Но ще дойде вечер

Ще дойде вечер, във която ще се чувствам жива
Ще живея без да мисля
И ще пея без да зная
Дали ще ме запомни някой или не в безкрая

сряда, декември 03, 2014

Говори ми

Говори ми,
Говори ми, колкото да не заспя
Или пък напротив, Приспи ме ти със нежни думи От душа ми говори Позволи сърцето думите да не спести
Говори ми Нека времето да спре Нека птиците да секнат песента си От звуци на речта проникновени заглушена Нека слънцето напук да спре да грее и залязва Нека сам светът да ни благослови
Защото ние носим в себе си едно едничко едно-едничко, а пък всъщност - всичко Кому е нужен раят на земята щом две души преплитат думите си в тъмнината Кому е нужна многословност Когато думи две извършват чудото на чудесата?