”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

неделя, март 22, 2015

Водопад от думи

В измислен свят живеем
В който сякаш няма място за сълзи
Я се стягай
Чакай малко
Кой си ти, че да рушиш моите мечти?

Вървиш по сиви улици
Изпълнени с усмивки и сълзи
Объркваме любезност с флирт
И смеем се през сълзи от векове почти

От колко време е така
Дори не знам какво е вече всичкото това
Един до друг вървим но дали пътят е един
Дали един от друг не бягаме навместо тва

От колко време е така,
От колко много време живеем в тази крехка суета
Крачим по стъкло от чувства и преплетена, измислена съдба

Защо бе, Боже, шепнат вече даже мънички деца
И никой не ни вижда
И всекиго нехае
Кога превърнахме се в скотове с окови молове железни
Бетонно ежедневие и думи тъй нечестни

Понякога съм бясна аз на всичкото това
На ръба, до който сме докарани
И тази светска глупост и безкрайна суета

Но ето ни отново във началото на стиха
Надежда има пак
Но пак се питам, неуморно, всеки ден и всеки час...

От колко време е така,
От колко време ний живеем във такава суета
Ще я преборим ли? Ще я надвием ли?
Изглежда няма да съм тук да разбера.


Няма коментари:

Публикуване на коментар