The grеatest thing

Love?

2012-01-18T23:22:00.000+02:00

"Love?

Love, love, love...

What is it good for?

Absolutely nothing..."

Happy new year!

2012-01-02T23:26:00.000+02:00

Еми, това е, приятели... Честита нова година!
2012 официално дойде преди два дни без някакви минути. Няма вече конфети и шампанско, както пеят Abba, няма вече вълнение. В общи линии... дойде новата година, утре е първият работен ден за нея и всичко вече си тече както винаги, само където ще бъркаме пак като пишем датата xD...
Нека 2012 бъде много успешна - далеч по-добра от 2011, и то във всяко едно отношение. Да донесе само здраве, щастие, късмет и поводи единствено за усмивки - никакви сълзи! (освен ако не са от щастие, тогава са позволени :D ).
И нека късметите от питки и баници се изпълняват: в моя случаи стискам много палци за това, понеже съм доволна за първа година от него xD За първи път да не ми се падне ученето!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

И тази година отмина...

2011-12-29T00:56:00.000+02:00

...Както трябва, завършва със зима,

Много бързо навън побеля

Заваля, заваля, заваля

Може вън да е много студено,

Може вятър да свири в комина,

Щом сме двама със тебе сами

Да вали, да вали, да вали

Ако трябва да бъда пак сам

Ще ми бъде студено и тъжно

Но от блясъка в твоите очи

Всичко в мене гори... <3

Сладка песничка, нали <3 Направо великолепна! Може да е с известната мелодия на Let it snow, но финалистите от Music Idol 3 (което, честно казано, не съм гледала xD ) се справят доста добре с интерпретацията. Както и да е, не ми беше за това думата, просто исках да ви докарам хубаво празнично настроение. Коледа мина, но това не пречи изобщо да продължа да си слушам коледните песни, преди да мина на Abba и тяхното Happy new year. И тогава край на празниците отново... Цяла година ги чакаме, и те минават като един миг, къде е справедливостта, кажете ми?!

Но и за това не ми беше думата. Радвам да ви честитя с малко закъснение Коледата и да ви пожелая прекрасно посрещане на новата (няма да е последна пък) 2012 година. Нека бъде много по-хубава и ползотворна от 2011, да е изпълнена с повече здраве, щастие, усмивки и хубави моменти за всички!

Весели празници!

It's kind of a funny story

2011-12-28T23:26:00.001+02:00

Всъщност реших да гледам този филм след като засякох картинка в една група в световната клюкарка Facebook с главните герои с надписче: "-Do you like music?" "-Do you like breathing?". Естествено, за музикален маниак като мен, това беше напълно достатъчно, дори да ми беше пределно ясно, че във филма става дума за всичко друго, но не и музика.
Освен това се оказа, че в тази комедия/драма играе една страшно симпатична актриса, която аз много харесвам, но чието име никога не мога да запомня *гуугълвам го* Ема Робъртс. От там нататък... сюжета е малко странен, определено, но филма си заслужава. Не е от типа прожекции, които човек може да гледа, за да загуби времето, но не е и от най-екзистенциалните продукции, над които да си блъска главата цял ден. Примерно.
Главният герой е момче - тийнейджър, който е в депресия. След поредния сън, в който се самоубива, той отива и сам постъпва в психиатрична клиника, за да не нарани себе си и най-вече семейството си. Там той среща куп хора - много от които с реални лечими или нелечими състояния и научава много неща - за тях, себе си, и най-вече реалността извън стените на заведението.
В по-дълбок смисъл филма показва как в един момент, затворени в собствените си по-малки или по-големи проблеми, губим представа за общата картина на живота и за това, което имаме, и което най-често не оценяваме... Говори и за мечтите, и това, че сами трябва да ръководим живота си, но най-вече - да живеем, а не просто да съществуваме.

Let it snow, let it snow, let it snow!

2011-12-08T14:28:00.000+02:00

Най-после сняг тази година! <3 Колкото му се радвам, толкова и роптая, че след малко трябва да изляза де, но това е само между другото :D Дойде времето пак на коледните песни и коледното настроение, на подаръците, усмивките, гушките и всичко останало. Да, и мен вече ме обхвана то, няма как :D

Освен това, честит 8ми Декември колеги! Да си изкарате хубаво тази вечер и да ви/ни останат хубави спомени ^^

Я приду, мой Happy end

2011-11-22T01:00:00.003+02:00

Сигурно има около милион начина някой да ти липсва. Може да не е бил никога до теб, но да имаш нужда от някой като него. Може и да е бил до теб за кратко, да ти е дал неща, които са оставили следи в теб и да си е тръгнал. Може и да е бил до теб за дълго време, но да е решил, че не му стигаш, че иска нещо повече от теб. Може да си е тръгнал по собствена воля или да си го отблъснал с нещо. А може да си е отишъл и да няма начин да се върне, дори и да иска по още милион причини...
Защо? Защо хората си тръгват по своя воля? Знаят ли изобщо какво искат, когато поемат по различен път от нашия? А ние знаем ли изобщо дали те са достойни да вървят с нас, да споделят бремето и радостите ни? Дали на нас не ни е по-добре без тях? А дали на тях не им е по-добре без нас? Болезнена мисъл, гадна и болезнена, егоистична до голяма степен. Хората сме си егоисти на моменти, искаме вечно някои да се интересува от нас, да имаме нечие внимание само за себе си. А когато го имаме, свикваме с него и изведнъж то, преди толкова бленувано, се оказва недостатъчно... Но пък заедно с това и не искаме да сме център на вниманието. Ето че пак не знаем какво искаме...
Май всичко се свежда до незнанието значи...
А не можем и да живеем нормално докато не спрем да искаме щастие и болка едновременно, които да ни карат да се чувстваме живи, двете неща са несъвместими. Имаме ли огромно щастие, искаме болка; имаме ли болка от някакъв вид искаме щастие...
А можем просто да се научим да се радваме на малките неща и да ценим хората до себе си докато са там, а не чак когато ги загубим.
Точно толкова простичко. Точно толкова.

В търсене на неуловимото...

2011-11-20T00:18:00.002+02:00

Протягам ръка. Напред, някъде там. Очаквам да има нещо, около което пръстите ми да се затворят, нещо, което да ме издърпа или аз да издърпам. Да има нещо, което... ~~Не знам~~.
Просто да го има. Да го имам ~~може би~~. Да го имах... не бих го държала заключено, бих отпуснала пръсти и бих го гледала с усмивка и свито сърце как си отива, за да се върне. ~~Евентуално~~. Да знам, че то ще се бои първо от мен, но после ще види, че може да ми има доверие, че няма да го нараня, че ще го пазя с цената на своето сърце.
Сърце...
Нечие сърце тупти някъде далеч... Дали е самотно? Дали е щастливо? Дали е нещастно, сломено, влюбено, свободно? Дали пък не тупти за мен? Или моето тупти за него? Вечната надежда... Чудно нещо е тя... Разумът твърди, че не бива да се вярва, но пустото сърце вместо него слуша нея... А тя, доверчивата, наивната, оптимистичната, го води към крах.
Удар, звук на стъкло и край. Вазата пада, думата-топка удря силно прозореца, живота излиза от равновесие и думите свършват. Остава само... нищо.
Едно голямо, празно нищо. И пак туптене. На парченцата - надежда и сърце; смесени в едно, за да се получи... нещо. Което да сплоти и да продължи.
Напред. Нагоре. Към мечтите. Към новите надежди.
Да се протегне... Отново.
Да опита да хване отново това неуловимо нещо около което да сключи пръсти, да намери мастилото на живота в това така наречено, безумно, безкрайно бленувано щастие...

I only miss you when I'm breathing ♫

2011-11-09T00:10:00.003+02:00

Ново постче с цитати, обединени от някаква тематика...

Реших, че стария е твърде далече във времето, за да го търся всеки път, а и той е с по-различен смисъл...

И така...:

"Нямам какво да кажа, защото когато няма любов, думите свършват. Страниците стават бели, мастилото на живота пресъхва...." ("Бяла като мляко, червена като кръв"; Алесандро д'Авеня)

"...Give you a kiss but I am dreamin'

These crazy thoughts are so deceivin'o/breathing.html ]
You are the drug I am feelin'

Paradise that I'm still seekin'
I'm still alive hope there's a reason'
Can't move my lips but my heart is screamin'I only miss you when I'm breathin'

Without your love, don't know how I survive
It's you, it's you just keepin' me alive..."

(Jason Deluro - Breathing)

"I'm a smart person; I just do stupid things" xD

"I'm not a second option, you either choose me, or you lose me"

"Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш."

(Габриел Гарсия Маркес "Прощално писмо")

"I want to believe in it all again..music and art...fate and love, and I want to believe that I've made the right choices, and I'm still on the right path, and there's still time to fix some mistakes I've made....I guess I want hope..." (One Tree Hill)

"To be without you is like Facebook without friends, Myspace without bands, Youtube without music and Google with no results..."

"-Сещаш ли се, как чуваш песен и започваш да я слушаш отново и отново... и ти става нещо като саундтрак... докато не намериш някоя нова.

- Или докато не искаш да забравиш нещата, които ти напомня"

(Пейтън и Джейк, One Tree Hill)

"Да избягаш от любовта или сляпо да и се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?" ("Единадесет минути" Паолу Куелю)

*Великолепната картинка е правена от RoseRed*

И никой не разбра, отива си лятото, идва есента...

2011-11-08T23:22:00.000+02:00

Отдавна си отиде лятото, за съжаление... не беше лошо лято всъщност. Не беше перфектно, но все пак се надявам на повече догодина. С идването на есента много неща се промениха, но това никога не ми е пречело да виждам красотата на нещата.... Enjoy... ♥

I just need you now

2011-10-27T21:44:00.001+03:00

Ах толкова позитивен ден! ^^ Скоро нещо не ми се беше случвало :D
Не знам, не знам... може да си има причина... ^^
Имах 15 минути преди лекциите (уау, бях подранила, да не повярва човек :D ) и реших да поснимам - който е казал, че София не е красив град е сбъркал жестоко (не че някога съм си го мислела това) и се отричам от такива личности :D ! <3
Ето няколко от по-сполучливите снимчици от сравнително топлия есенен ден :)

True story

2011-10-26T18:57:00.000+03:00

"You love someone, you open yourself up to suffering. That's the sad truth. Maybe they'll break your heart; maybe you'll break their heart and never be able to look at yourself in the same way. Those are the risks. That's the burden.

Like wings, they have weight. We feel that weight on our backs, but they are a burden that lift us. Burdens that allow us to fly..."

Why? I'll tell you why ^^

2011-10-16T01:35:00.000+03:00

"Booth: I lost my appetite because you made me think about all those people parading around pretending to be something they aren’t just so they could have crappy sex.
Brennan: How do you know it’s crappy?
Booth: Gotta be, Bones. Come on, it’s gotta be.
Brennan: Why?
Booth: Why? I’ll tell you why. Here we are, all of us, basically alone, separate creatures, just circling each other, all searching for that slightest hint of a real connection. Some look in the wrong places. Some — they just give up hope because, in their mind, they’re thinking, ‘Oh, there’s nobody out there for me,’ but all of us we keep trying over and over again. Why? Because every once in a while…every once in a while, two people meet and there’s that spark, and, yes, Bones, he’s handsome and she’s beautiful and maybe that’s all they see at first, but making love…making love…that’s when two people become one.
Brennan: It is scientifically impossible for two objects to occupy the same space.
Booth: Yeah, but what’s important is we try, and when we do it right, we get close.
Brennan: To what? Breaking the laws of physics?
Booth: Yeah, Bones — a miracle. Those people with their role-playing and their fetishes and their little sex games, it’s crappy sex, well, you know, at least compared to the real thing.
Brennan: (staring at him, faintly smiling) You’re right.
Booth: Yeah but... Hah... Wait a second, I just won the argument?"

Only one

2011-10-15T00:47:00.001+03:00

С една дума ме накара да се усмихна...
С една прегръдка ме успокои и ми върна щастието от студеното слънце в есенния ден...
С тях достигна като лъч светлина сърцето ми...

***

"А може ли някои път да си вземем тебешири и да рисуваме с тях?" - попита детето баба си на студената площадка. Сигурно не беше на повече от четири годинки. Погледнах го, спомняйки си с почуда как едно време всеки ден правехме това...

Когато всичко свърши...

2011-10-06T23:21:00.001+03:00

Изобщо нямам намерение да пиша сълзливи постове.
Така че хич и не ги чакайте.

Най-малкото защото не съм такъв човек, а и не се чувствам точно така.

Този пост... е като флаг, ознаменуващ началото на нещо ново на това мое съкровено място, което бях позарязала доста. Aбсолютно нов етап в живота ми като зрял човек и като доста по-изградена от преди личност. Това е нещо като... сбогуване с миналото, но не съвсем, защото ще запазя част от него на едно много специално място - в сърцето си.

Вярвам, че каквото се случи е за добро.

Вярвам, и че ще нещата ще се подобрят скоро. Най-малкото защото вярвам и съм силно момиче, което се изправя пред предизвикателствата и е готово за тях. А и да не е... е, всички се учим в движение в училището на живота.

Държа много да кажа, че не съжалявам за нищо. Вярна съм на принципа "Don't regret anything you do, 'cause in the end it makes you who you are" повече от всякога и за всичко. Може да не съм виждала и разбирала някои неща, вероятно са много, дребни и големи, но явно така е трябвало да бъде. Всичко ми е било от полза и е било опит. Във всяка насока и отношение. Помагало ми е и ще продължи да ми помага. Както и незаменимите ми приятели впрочем, тук е моментът да ги спомена си мисля, въпреки че те заслужават много много повече от просто няколко думи... Заслужават и имат много голяма част от сърцето ми, и те го знаят, въпреки че никога не бих могла да им го покажа достатъчно добре и да им се отплатя за всичките пъти, когато са били до мен по всякакви поводи... Обичам ви, наистина се надявам да го знаете.
И ще запомня само хубавите моменти - тези които е имало, и тези, които може би някога отново ще има, но по съвсем различен начин. Защото малко или повече предпочитам да се сещам за тях, вместо за проблемите.

В настояще време мисля да се отдам на своите малко позабравени или пък точно обратното - горящи - страсти: музиката, пеенето, танците, фотографията, и писането. Е и ученето де, лекциите няма сами да се учат все пак...
Така че... ще виждате честичко нещица тук. И ще го направя не защото не мога да направя нещо по-добро, а защото вярвам, че това ще е най-доброто за мен - да преследвам мечтите си и да намеря отново себе си и да продължа да се развивам. Малко или повече, когато някой си тръгне, той взима част от теб със себе си, нали. И макар нещата да не стоят точно по този начин... това е положението.
Винаги съм казвала, че планетата не спира да се върти заради никого, може би цитирайки леко Стивън Кинг. Лично аз не съм му от най-големите фенове, но за това съм съгласна. Събираш сили, ставаш и продължаваш. Не мисля така само заради него де. Би било малко глупаво да градя философията си на писател на хорър/фантастични романи все пак. Твърде лекомислено. Но аз се отплеснах... това, което исках да кажа дефакто, е следното, и с него ще завърша:

"You haven't seen the last of me" се пееше в една песен.

Аз пък ще кажа "You haven't seen the best of me".
И последно вече наистина, точно в синхрон с предишният пост, по-точно снимката в него, заснета от един от най-скъпите ми хора, незаменимата ми приятелка Дали, без да е насочено към никого в частност, защото всеки, преминал през живота ни ни прави малко или повече бойци, Thanks for making me a fighter...

Thanks for making me...

2011-10-03T00:10:00.000+03:00

So thanks for making me a fighter!

Толкова много неща се случиха откакто за последно съм писала, че направо не е истина...
И ето ме, в навечерието на първия академичен ден... Принципно се моля да нямаме лекции още утре (по-точно днес, след полунощ е вече xD ). Не за друго, просто искам да се запиша на спорт още утре, а няма как да стане ако целия ден съм на лекции...
Както и да е де, ще навържа някак нещата, не е това важното. Важното е, че в последния един месец преодолях страха си и се пресегнах за една мечта. А досегът с нея ме направи безкрайно щастлива. И сега съм се вкопчила в нея и няма да я пусна <3

So thanks for making me a fighter... <3

Fast Five

2011-07-22T01:32:00.004+03:00

And that's how we roll!
Ударна доза адреналин, безумна скорост, неповторим екшън! Това са думите, с които мога да опиша този касов хит.
По-бързи и яростни от всякога Вин Дизел и Пол Уокър под уникалната режисурата на Джъстин Лин се завръщат да вземат дъха ни в петата част от поредицата за Доминик Торедо и Браян О'Конър. Този път с участието на повечето звезди от предните части, както и на Дуейн Джонсън - Скалата.
В четвърия филм оставихме Дом с присъда и пред спасяване от неговите хора. Е, петия започва точно от там - грандиозно бягство и нов, кротък живот в Бразилия, който обаче продължава кратко.
Бързи, безобразно скъпи коли, дързък план, влак и страхотни специални ефекти водят до завръзката на историята. А в един момент Доминик и О'Конър се оказват притиснати между два огъня - власт и корупция, в борба за оцеляване, в която вече не са замесени само двамата.
Каскади, завръзки и отмъщение и план по-дързък от всичко, с най-смелото изпълнение правено някога. Филм с неочакван край, който трябва да изчакате след изтичането на финалните надписи (доверете ми се, има нещо)!

What dreams are made of

2011-07-21T00:34:00.000+03:00

Sweet dreams are made of these...

Вчера ми зададоха няколко въпроса за мечтите. Всъщност не питаха мен като мен, ами героинята ми в един форум, в който сега след изпитите имах прекрасната възможност да се завърна. Но тъй като аз влагам невероятно много от себе си в повечето си герои отговорих повечето като реалното си "аз", а не виртуалното.
Тези въпроси (и понеже изпитвам почти болезнена нужда да напиша нещо, каквото и да е) ме накараха да се замисля наистина за това какво искам. Оказа се малко по-объркано, отколкото съм очаквала, защото в един момент осъзнах как има неща, които желая, но които не вярвам, че ще се случат. Не става дума за непостижими неща, което е още по-фрапиращото. И това ако не е объркана дефиниция за мечти... не знам какво е просто.
Може би просто ме е страх да се опитам да се протегна към тях, да достигна и докосна тези красиви звезди от страх да не ги загубя, знам ли.
Въпреки това още по-странното е че обяснение има - просто балансирам между безнадежния оптимизъм и dreamer-ство и реализма. Което си е малко кофти, никога не се знае накъде ще се наклонят везните, right?
Странна история. Розови, прекрасни, въздушни и лесно разрушаващи се... май това са тези сънища. Обаче факт е че те ни крепят понякога. Дори и да падаме понякога, когато сме изградили цели предполагаеми реалности от тях... Затова и не трябва да спираме да мечтаем. Това ни амбицира, това ни кара да продължаваме напред. Simple as that.

So little so late

2011-07-20T23:23:00.000+03:00

Пак ме нямаше купчина време, знам.
Не съм го правила съзнателно, но така или иначе... учебна дейност, какво да се прави. Сега всички изпити минаха, станаха някакви неща и с малко повече късмет след няколко дни ще съм вече горда студентка в СУ. Надявам се това да ме направи малко по-активна.
Малко или повече съм горда с едното си постижение (поне с него) - като взема предвид глупостите които писах и субективността на оценяването на изпита... Май трябва да се радвам.

Ениуей. Това няма значение в случая. Мисълта ми е, че отново съм тук и по този повод ще пусна няколко снимчици от днес, един много хубав и свеж следобед ^^ Enjoy!

Ммм

2011-06-16T18:26:00.000+03:00

Love.net

2011-05-30T00:03:00.001+03:00

Ставаш. Включваш компютъра. Пощата, новините, фейсбук. И отново още поне няколко пъти през целия ден. Пристрастеност нали? Да си в крак с новостите, с приятелите си, с клюките. А има хора, за които това е начин на социален живот. Това творение на българското кино навлиза дълбоко точно в това измерение на нещата.
Love.net е една от най-новите български продукции, която засяга една доста наболяла и може би твърде омаловажавана тема за обществото - социалните мрежи. Режисиран от Илиян Джевелеков и с участието на предимно младото поколение актьори в киното ни, филма предоставя в сюжетната си линия възможност зрителя да се постави на мястото на героите на историята му. Като формат малко може би напомня на един небезизвестен коледен филм - всеки има връзка с някого и всички са свързани. В един момент се оказва и с нещо повече от просто роднински връзки, брак или приятелства.
Няма отделен главен персонаж, много са, като всеки един от тях е важен сам по себе си за историята чрез възприятията си за реалността и илюзията в мрежата. И за любовта. В абсолютно всичките и възможни измерения - сексуалната любов, братската любов, любовта от разстояние, любовта, погубена в разпадащ се брак, майчината любов...
Един филм за сайтовете за запознанства, чувството за загуба, огорчението и сближаването, реалното и илюзията. Филм за любовта и начините да намериш другия до голяма степен без да загубиш себе си.

Just for a little...

2011-05-27T23:30:00.001+03:00

You say, ‘keep my head from going down’

Just for a little, just for a little

Watch my feet float off the ground
Just for a little, just for a little
A little love if you can hear this sound
Oh just give me something
Something to believe in.

Parachute - Something to believe in <3

Will you make my dreams come true?

2011-05-11T00:13:00.000+03:00

Will you make my dreams come true?

Watch me!

С много, много специални благодарности на Дали, без която крайният резултат на идеята ми нямаше да се получи и наполовина толкова добре :* <3

Стъкларят от Мурано

2011-05-06T23:24:00.001+03:00

Мисля, че началото е подходящо да изкажа малко благодарности: на Рали, че откри пред мен тази невероятна и запленяваща книжка, и на Георги, който дойде с мен и изтърпя еуфорията ми около нея от момента, в който реших да си я взема.
В "Стъкларят от Мурано", писателката Марина Фиорато ни въвежда в един колкото познат, толкова и непознат свят. Две времена, две истории, преплетени в една.
Венеция, 1681 година. Времена на разкош сред венецианските първенци, времена, в които стъклото е по-скъпо от злато, а тайната е пазена с неподозирана жестокост. Тя е толкова важна, че майсторите стъклари са "заточени" на отделен остров от плаващия град на любовта с името Мурано, контролирани строго от Съвета на десетимата. Един от малкото, ползващи се с привилегии, е Корадо Манин. Но той има тайна, заради която е готов да пожертва огледалата и дори собствения си живот...
Нора Манин е модерна англичанка с доскоро хубав живот. Когато обаче той се срива с неподозирани темпове, тя се оказва насред останките от разбит брак и неизвестността. Тръгвайки по следите на миналото си, към Венеция, тя дори не подозира пред какво ще се изправи...
Роман, написан като изработката на най-финото стъкло, с описания, които пленяват читателя и го карат да препуска неусетно по страниците в търсене на истината зад тайните и бъдещето зад настоящето...!

Oh, it feels so right...

2011-05-06T23:12:00.001+03:00

Knowin' I could love you for the rest of my life! ♥

Simple kind of magic... the once kids easy see and adults ignore

2011-05-06T23:11:00.000+03:00

Откраднати моменти

2011-04-26T23:31:00.001+03:00

Колко струва човешкият живот?

2011-04-26T22:33:00.000+03:00

Гледам, слушам и не вярвам.

Не, че имам думата и не, че някой би чул мнението ми изобщо, но някак си ми се струва недопустимо един човешки живот да се отъждествява с хиляда лева. Хиляда лева за завинаги погубеното бъдеще. Хиляда лева за неизречените думи, неизпълнените мечти. Хиляда лева за безкрайната мъка. По хиляда лева за всяко от шестте млади същества, погубени отново по непредпазливост и както се спекулира, 12 години. Май пак сме държавата на абсурдите, нали…?

И не, не съм наивна, не нося розови очила, виждам реалността. Просто понякога има неща, които преливат чашата на търпението ми и ме възмущават дълбоко. Ще оставя настрана мнението си относно шофьора, карал без книжка години наред, пийнал преди да кара. Ще пренебрегна дори факта, че този, който му е дал колата е бил до него и все пак му е дал да кара в това състояние. Ще пренебрегна даже и факта, че не го е накарал да намали. Трудно, защото в това се състои всичко, нали? Всичко това, плюс някакво си дребно съвпадение от неравност на пътя или канавка или каквото и да е било на улицата обаче за секунди прекратяват няколко живота и съсипват още поне двойно толкова…

Всички кампании за безопасно шофиране, за трезво и отговорно поведение на пътя… като гледам май нямат особен резултат. Което е адски жалко, защото всеки се мисли за герой на масата с чашката и вдига революции. Обаче реалността е малко по-различна, не е ли така…?

Стъпки в пясъка...

2011-04-19T22:12:00.004+03:00

Или Never lose hope...

"Господи, погледни самотните ми стъпки в пясъка и кажи защо винаги ме изоставяш в най-трудните моменти?" Господ отвърнал: "Не. Това са моите стъпки, защото в най-трудните ти моменти аз те носех на ръце."

Цитат от великолепната продукция "Стъпки в пясъка" на режисьора Ивайло Христов с участието на Асен Блатечки, Иван Бърнев и Яна Титова в главните роли.
Простичък, но пълен с безкрайно много смисъл, нали? Няма да се впускам в разкази за филма или в дълбоки разсъждения за смисъла му. Той трябва да се види, за да бъде почувстван и почувстван, за да бъде разбран.
Всички бягаме или сме бягали от нещо. Непрекъснато. От думите, от болката, от пороците, от миналото. Но те са там, винаги ни застигат, особено миналото. Тогава идва моментът, в който трябва да се изправиш срещу него и да се върнеш назад в спомените, да намериш смисъл в случилото се и цел за бъдещето си...
Един прекрасен български филм, показващ съдба на човек, който може да сме ние. Създаден по действителен случай, той е безкрайно истински, безкрайно прям и също толкова запленяващ. И когато осветлението в салона отново те озари с изкуствената си светлина, в главата ти дълго време остава да звучи мелодията от филма. Простичка, естествена, красива, но и сложна и тъжна, може би като самия живот...

Goodbye lullaby

2011-04-19T21:56:00.000+03:00

"Goodbye", "Black Star", "What the hell", "Push", "Wish you were here", "Smile", "Stop standing there", "I love you", "Everybody hurts", "Not enough", "4 real", "Darlin", "Remember when", "Alice".
Не, това не са просто рандъм песни, а пълният списък от новия, четвърти студиен албум, на канадската поп-рок изпълнителна Аврил Лавин (Avril Lavigne). Той излезе само преди месец и няколко дни, но стана абсолютен хит, може би заради единствената по-енергична и раздвижена песен в него "What the hell". Видеото към нея се завъртя по всички музикални телевизии и изпълни радио пространството. Точно тя реално направи албума известен. Истината всъщност е, че останалите четиринадесет песни нямат абсолютно нищо общо с "What the hell". Докато тя показва по-скоро новият, до голяма степен комерсиален стил на изпълнителката, те са повик от миналото и първите години на творчеството на младата, едва двадесет и шест годишна изпълнителка. Личните ми фаворити от тях са "Wish you were here", "Smile" и "Everybody hurts", но албума си заслужава да се чуе и оцени като цяло. Като почитателка на тези изпълнителка от години бях наистина приятно изненадана от повечето текстове и мелодии и се надявам скоро отново да има нещо ново от нея.

Show me how you "Burlesque"!

2011-04-19T21:24:00.002+03:00

"It takes a legend... to make a star!"

С това послание ни посреща флайъра за филма на режисьора, актьор и продуцент Стивън Артин (Steven Artin) с участието на звездите от музикалната сцена Шер (Sher) и Кристина Агилера (Christina Aguilera).
"Burlesque" е запленявщ мюзикъл от 2010, подобен на известния "Moulen Rouge" с участието на Никол Кидман и Еван Макгрегър. Героинята на Кристина Агилера носи името Али (Алис). Тя идва от малък град, където работи като сервитьорка в малко заведение. Момичето обаче иска да постигне нещо повече от това, тя иска да стане звезда. Така, при първия отдал и се случаи тя си тръгва от затънтеното градче и отива право в Лос Анджелис! Там Али се сблъсква със суровата действителност на големия космополитен град: огромните сгради, хотелите, както и изтощителното търсене на работа. Докато случайно не намира бара на Тес (Шер), в който са съчетани изкушения и талант...
Може да се каже, че "Burlesque" ще ви остави без дъх, най-малкото заради невероятния глас на Кристина Агилера. Допълвана от Шер, която макар и позастаряла и с неизвестен брой пластични операции, които си личат доста във филма, все още пее също толкова изумително, двете превръщат продукцията в поредния, не последен, но определено запомнящ се шедьовър за пътя към мечтите и любовта.

Free

2011-04-19T20:15:00.000+03:00

Най-после имам малко свободно време, което да отделя на това местенце. Последните месеци и седмици бяха меко казано напрегнати поради някои събития от образователно естество, но поне за момента всичко мина. Не мога да кажа, че съм кой знае колко доволна от постигнатото, но поне мога да призная, че беше доста ползотворно да разбера с какво се сблъсквам. Вече поне знам, че трябва да положа доста повече усилия от досега, ако искам да си постигна мечтите, или ако не тях, то поне желанията си.
Точно заради това обмислям сериозно идеята да опитам да дискутирам различни проблеми и болни теми от ежедневието тук като своеобразна тренировка и помощ за изграждане на адекватно мнение по тях. Все още не съм решила дали ще развия блога в такава насока или ще си направя нов специално за целта, тъй като този е с предимно развлекателна насоченост, предполагам ще се разбере.
Е, това е засега от мен, ако имам муза, ще пусна още едно-две неща тази вечер, най-вероятно отново с развлекателна насоченост. Au revoar!

Just do it!

2011-04-17T23:48:00.003+03:00

GO AHEAD, Take chances.

Tell the truth.

Date someone totally wrong for you.

Say no.

Spend all your cash.

Get to know some one random.

Be random.

Say I love you.

Sing out loud.

Laugh at stupid jokes.

Cry.

Apologize.

Tell someone how much they mean to you.

Tell a jerk what you think.

Laugh until your stomach hurts.

Live life.

Regret nothing!

No time?

2011-04-08T11:59:00.004+03:00

Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. -Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели....

/"Малкият Принц" - Екзюпери/

Sofia sightseeing

2011-04-04T23:38:00.002+03:00

Поредният пост само снимки. Всички за заснети вчера, когато с приятеля ми и една негова съученичка обикаляхме из София да разглеждаме паметници на културата и такива неща след изпита по БЕЛ в СУ. Не че не сме кореняк софианци и тримата де :D Но трябва да си призная, че повечето неща не ги бях виждала и наистина беше невероятно! <3 И така, дръжте се, София идва в няколко кадъра.

Паметникът на Незнайния воин

Вечният огън

Залез над София

Спомен

Паметникът на Стефан Стамболов, който всъщност беше първопричината за обиколката ни

Статуята на София

"Обич ли е отговорът?"

Walking away

"Аз чакам, чакам вече час..."

Music matters

Спокойствие

Pray for Japan...

The call

2011-03-26T20:45:00.000+02:00

"It started out as a feeling

Which then grew into a hope
Which then turned into a quiet thought
Which then turned into a quiet word
And then that word grew louder and louder
'Til it was a battle cry
I'll come back when you call me
No need to say goodbye..."

P.S.: Regina Sprektor - The call ("The Chronicles of Narnia: Prince Caspian" ending)

Няколко думи

2011-03-22T18:32:00.003+02:00

Доста време мина откакто съм писала тук. Имам предвид откато реално съм написала нещо по-различно от заглавия на снимки и две крилати фрази. Три месеца и нещо, почти четири.
Не е като да съм нямала какво да кажа, доста неща имаше за описване: случки, рецензии за книги, за филми, даже за музикален албум. В края на краищата обаче, все не стигах по една или друга причина до там да седна, и спокойно да напиша очерците, както бях решила. В крайна сметка сега седя и не мога да се сетя за всичко, което е жалко, понеже всичко си заслужаваше.
Предполагам още известно време няма да съм кой знае колко активна. Какво да се прави, имам доста по-важни приоритети - такива, които ще очертаят в голяма степен живота ми за напред. Така че, каквото напиша днес, това ще е най-вероятно и за следващите няколко месеца.
А до тогава, търсете хубавото и усмивките в живота, не се страхувайте да рискувате, обичате и мечтаете въпреки спънките на съдбата <3

Pray for Japan

2011-03-21T17:50:00.000+02:00

Животът...

2011-03-17T21:33:00.002+02:00

... не се измерва с броя вдишвания които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

... не се свежда до това да изчакаш бурята да премине. Трябва да се научиш да излизаш да танцуваш в дъжда!

Снимки Януари - Март 2011

2011-03-16T22:59:00.000+02:00

Can we pretend...

Снежинка

Един студен следобед

Музиката е любов

Creepy

Проход (Банско)

Огняново

П.К.Яворов (паметник в Банско)

Кула (Банско)

Seconds gone away...

2010-12-30T22:18:00.003+02:00

Ето, че текат последните часове от 2010 година... Колко бързо мина само! Направо не мога да повярвам, че първото десетилетие на 21 век вече изтича и ще навлизаме във второто. А кога посрещахме новият век, а? :) Много време мина, много вода изтече, както се казва. И тъй като утре няма да имам възможност да напиша този пост, реших, че сега му е времето. За много от нас годината, която идва след малко повече от денонощие, ще е съдбоносна. Ще избираме университети, ще правим тестове, изпити, с малко късмет и много усилия ще влезем, където искаме и мечтаем! Може би ще е тежко, но със сигурност ще си заслужава. Може би ще има напрежение и нерви, но и облекчението и радостта ще са важните накрая, успеха ще ни води. Все си мисля, че ще се справим, нали? :)

Каква е равносметката от изминалата година?

Много хора се променихме по много начини. Приятелства бяха създадени, но и бяха разрушени. Беше година на много любов от любимия човек и приятелите, родителите, незабравими моменти със всички тях, моменти, които не искам да забравям. Година, в която почти всички станахме пълнолетни и вече правим стъпките си в зрелия живот, но без да губим детското в себе си. Година на израстване, на промени.

А какво очаквам от 2011?

За момента още не знам, иска ми се просто да осъществя амбициите си и да не губя приятелите и любовта си. Както и може би здраве. Останалото би трябвало да е наред ако тези неща са :)

Искам да пожелая на всички весело посрещане на новата година, разумно най-вече, внимавайте с разните пиротехники и се забавлявайте :) И нека най-хубавото от 2010 да е най-лошото за 2011 :) :*

Rose Shot

2010-12-29T23:15:00.000+02:00

Копнеж

2010-12-29T14:30:00.001+02:00

"Копнеж"

Сравнително доста време мина откакто написах поста за първата книжка от поредицата на младата писателка Маги Стийвотър, въпреки че, пишейки за нея вече бях прочела "Копнеж". Тъй като е още по-пристрастяваща от първата, ако това изобщо е възможно, я прочетох почти за рекордно кратко време и сега с нетърпение чакам "Завинаги".

В тази втора част от невероятно запленяващата поредица навлизат нови герои със сериозна роля в сюжета. Разкрива се и още от характера на Изабел, както и за Бек, а нещата се усложняват много в Мърси Фолс. Дали Сам и новата му напълно човешка същност ще се преборят със заплахата и проблемите в живота му? Каква е мистерията около вълците наистина? Едно момче намира смисъл в живота, от който е искал да избяга и забрави, а едно момиче намира приятели и може би любов.

Все повече хора знаят тайната...

Тръпка

2010-12-20T00:26:00.000+02:00

Всъщност ми е много трудно да започна да пиша впечатленията си за тази книга. Не знам защо, просто някак си каквото и да измисля ми звучи малко и незначително. Въпреки това, ще положа усилия да ви запозная със света на Тръпка.

Мисля, че е добре да започна от най-далечните си спомени за това произведение. За пръв път чух за него малко след като излезе може би, един познат я беше чел и му беше харесала, но тогава не обърнах много внимание, четяха ми се други неща по това време. И ето че преди няколко месеца пак изникна, този път в блога на една позната от Интернет пространството, а вече и на живо. Но тогава пък нямах време за четене за развлечение.

И ето че съвсем скоро, преди две седмици всъщност, отидох на ежегодното изложение на Книгата в НДК в София с приятеля си, и както се оказа след това, точно ден преди да пристигне авторката на книжката - Маги Стийвотър.

Общо взето вече бях решила, че ми се чете нещо развлекателно и си купих "Тръпка" още тогава. За една вечер прочетох 100тина страници (предупреждавам, че е страшно пристрастяваща, не се лъжете от сравнително малкия и обем) и когато на следващият ден отидохме и се запознахме с авторката си взех и продължението - "Копнеж", което дочетох тази вечер. Но за "Копнеж" и самата авторка ще говоря друг път, най-малкото в друг пост :).
И така...

"Тръпка".

Противно може би на повечето очаквания, това не е просто поредния тийн роман. Всъщност е много повече. Лично аз смятам, че повечето напоследък нашумели книги за свръхестественото, не могат да се мерят с поредицата за вълците от Мърси Фолс. Това е градчето, в което се развива действието, реално място, както разбрах в САЩ. Книгата е написана по изключително интересен начин - различни откъси за различните герои на фокус, които се редуват. Основни са характерите на момиче на име Грейс и момче на име Сам. Грейс е самият образ на съвършената дъщеря, а Сам... Сам има мистериозна тайна. Тя има увлечение по вълците поради претърпян в детството си инцидент, а той има много общо с хищниците на зимната гора.

Студ.

Сняг.

Бяла зима и две силно преплетени съдби...

Не знам на вас как ви се струва, но на мен при самото писане отново ми се дочете <3.

Книжката е наистина много пристрастяваща, идеална за четене докато навън се сипе сняг и студа е стегнал всичко, а вие сте вътре на топличко :)

Easy A?

2010-12-19T23:52:00.001+02:00

Лесна, А?
Самият надпис на брошурата не ви ли звучи интригуващо:"Пораздуханата и напълно невярна история за краха на добрата ми репутация"?!
Няма начин просто да не ви привлече заедно със странното изражение на актрисата! Както и останалите пикантни думички ако става на въпрос :)
Накратко, "Лесна А" (има доста спекулации всъщност около точното заглавие) е неангажираща забавна тийн комедия. Тя разказва за определен период от време от живота на Олив Пендергаст (Ема Стоун). Героинята на Ема, учеща в обикновена гимназия в някакво градче в САЩ, е, както се казва, "световно неизвестна" за съучениците си. Тя е отличничка, порядъчно момиче и въпреки всичко, добър човек.
И така изглежда за всички, докато един прекрасен слънчев ден лъжа в една тоалетна не срива напълно репутацията на доброто момиче. А новините се разпространяват с мълниеносна скорост в това училище! От напълно неизвестна, Олив се превръща почти в звезда. Малко по малко момичето осъзнава новия си статут, докаран с лъжа, и решава да се възползва от него в името на добра кауза. Но след тези дребни на вид лъжи следват нови и нови все по-сериозни, докато ситуацията става неконтролируема...
Всъщност ако гледате под повърхността, "Лесна А" е и филм за приятелството, за добрите дела (които не остават ненаказани ;) ) и... любовта. Прекрасен начин за разпускане, но и за замисъл. Естествено, всеки избира дали да мисли или разпуска или и двете! :)

Кафенце, сърчице

2010-12-14T23:10:00.001+02:00

Не знам как се случи, но пак точно преди празниците намерих сърцевидната форма на невероятно място - в кафето на приятелката ми Яна вчера сутринта :) Всъщност винаги съм искала да направя някаква такава яка снимка и благодаря на Стеф и Яна които буквално не дишаха докато я направя :D Не е най-перфектното нещо as a matter of fact, но... някой друг път повече :)

P.S.: Едно цитатче от книгата, която чета сега:
"Момичето въздъхна: Толкова е романтично. Искрено ви умолявам - никога, ама никога не се променяйте. Този свят има нужда от повече любов от пръв поглед."

Уникално...

2010-11-25T23:20:00.001+02:00

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам ”обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Габриел Гарсия Маркес

Златна есен :)

2010-11-23T11:52:00.000+02:00

Princess Anastasia

2010-11-22T23:58:00.002+02:00

Е, смейте се колкото искате, но това е.
Този пост е точно за това, за което сигурно мислите. Мда. Детско филмче. :)
Въпроса е, че не е просто за кое да е филмче, а за любимото ми такова.
Както някои от вас сигурно знаят, имаше един период в социалната мрежа Facebook, където имам по някаква случайност (или пък не) профил, тези дни, в който вместо свои снимки, на профилите си потребителите поставяха картинки на своите любими анимационни герои. :) . Всъщност идеята беше нещо ново и интересно, не просто поредния отегчителен спам, който бих отбягнала. Изненадващо беше колко много от приятелите ми си поставиха детските любимци на профилите всъщност. Присъединих се с няколко дни закъснение към инициативата :)
Първо бях Котарака в Чизми от поредицата "Шрек". Е да, обаче първо, като същинско дете не ми беше чак такъв любимец. Все пак филмите ни досенесоха образа на мъркащото животинче като толкова сладко анимирано същество. И въпреки че винаги съм харесвала котките, а и Puss in boots в частност, все пак картинката някак не си беше на мястото на профила ми. Реших да я сменя и след доста търсене намерих това, което търся. И това ме накара отново да намеря любимия си анимационен филм от детските години.
Вярно, отне ми доста време да го намеря всъщност. Още преди време като го търсех го нямаше на особено много места. Но след упорито търсене и мрънкане наум го изтеглих и изгледах преди малко.

Русия, 1916 година.

На трона в империята е император Николай. Анастасия е едно от най-малките деца на императора. Родена в разкош и силно привързана към семейството си, тя не иска да се раздели с баба си, която заминава за Париж. Възрастната императрица и подарява медальон, ключ за музикална кутия с голямо значение. В разгара на празненството по случаи 300 годишнината от царуването на Романови обаче, се появява неочакван и нежелан гост...

Само за една нощ е извършен преврат и царското семейство се опитва да избяга. Малката Анастасия държи да вземе музикалната си кутия със себе си и тя и баба и биват спасени от момче от прислугата. Бягайки обаче, детето се губи...

Десет години по-късно, момиче на име Аня излиза от пансион някъде в Русия. Тя не помни миналото си, единственото, което има, е медальон, с надпис "Заедно в Париж" и избор...

Казано е, че човек остарява едва когато детето в него си отиде.
Ако е така, аз бих си пожелала детето в мен никога да не умира, за да се радвам винаги на такива филми. В него има всичко: историческа нотка, романтика, модерно казано екшън, драма... и не на последно място прекрасна музика... :)

Natural

2010-11-02T20:07:00.000+02:00

"Краткият втори живот на Бри Танър"

2010-11-02T19:54:00.000+02:00

Написана от Стефани Майер (както всички добре знаем, авторката на сагата "Здрач"), тази наглед тъничка книжка ни връща обратно в света на Едуард и Бела, но през съвсем различни очи. Самата им връзка е съвсем леко засегната в историята. Акцентира се предимно върху живота на създадените от отмъстителна вампирка "новородени".

По-голямата част от историята се развива в Сиатъл, Сащ, и покрайнините му. Бри Танър, главната героиня, е 16,17 годишно момиче превърнато във вампир няколко месеца преди действието. Тя е едновременно като повечето си събратя, взета от улиците, и заедно с това е много по-различна - Бри, за разлика от тях, може да мисли. Това я довежда до неочаквани разкрития и чувства дори за самата нея.

Но тя няма време. Книжката не случайно се казва "Краткият втори живот...". А който е чел "Затъмнение" знае какво се случва.

Книгата е интересна до някъде, въпреки че след като знаех какво става в крайна сметка краят ми беше известен и това донякъде обезсмисляше нещата. Като изключим това ми беше интересно да видя една различна гледна точка и да се потопя отново с така комерсиализирания вече свят на Кълън и Бела.

Златна есен

2010-10-26T00:17:00.000+03:00

Различна

2010-10-24T23:50:00.005+03:00

А може би не искам да съм като всички. Може би искам да съм различна. И може би, само може би, съм такава, и живея точно както аз искам. И съм щастлива с това, с хората, които избирам до себе си. И живея. И обичам. И не съм човек, какъвто не искам независимо от всичко и всички. И за разлика от повечето хора, аз го мисля. И чувствам. И знам, че това е така и че живея истински и пълноценно.

"Step up 3"

2010-10-24T22:27:00.002+03:00

"Step up 3"

На който му е писнало от моите приказки за танци и тази поредица филми, по-добре да спре да чете до тук :D. Просто нататък ще става все по-зле и по-зле :D.
Хората, които ме познават или поне са се задържали повечко около мен, просто няма как в един момент да не са слушали за тези кино продукции или за танците като моя скрита или пък не чак толкова скрита страст. Просто заговори ли се за това аз съм човека на който му светват очите веднага :D.
И така, доживях да гледам третата част. Не на 3D, с леко лошо качество, но не можах да изтрая просто. И изобщо не останах разочарована. Беше невероятно! По-хубава беше от първата, а и от втората. Някак си тук беше... перфектно. След първото гледане мисля, че на другите все нещо им липсваше, а този беше най-добър. Музиката беше много хубава, имаше няколко момента, в които направо се влюбих!

Step up 3 е филм за приятелството. За танците, но и за любовта, романтиката и страстта, които притежават и вдъхват движенията под съпровода на музиката. За живота и хубавите моменти...

"We dance cause dance can change things!

One move can bring people together!

One move can make you believe you're something more.

One move can set a whole generation free! One move...!"

"Любов"

2010-10-24T22:03:00.001+03:00

"Любов"

Елиф Шафак

За тази книга, която прочетох преди около седмица, няма да пиша много. Видях я един ден в книжарницата на Mall of Sofia и още тогава ме впечатли с червената си корица (която не съм пуснала) с интересен символ и загадъчно резюме. Няколко дни след това баба ми сподели, че е чула по радиото да се говори за книга, написана от турска авторка набрала невероятна популярност не само в Турция, а и в САЩ и различни европейски страни. Отначало не се сетих за какво става дума, но седмица - две след това баба имаше рожден ден и с леля ми бяхме излязли да и потърсим подарък :).
Отново бяхме в книжарницата в мола, която общо взето винаги ме тегли към себе си, когато съм наблизо ^^.
И тогава я видях. Лежеше си сред всички останали. Книга като книга, но която с червената си корица със семпъл дизайн се набиваше рязко на очи сред останалите. Купихме я, защото се сетих, че баба ми беше говорила за нея. Тя я хареса :)
Няколко месеца по-късно, след прочита и, който продължи доста дълго време заради училището и уроците ми, мога да кажа, че е невероятна. Резюмето на задната корица грабва още от първото прочитане, а веднъж потопила се в историята, не можех да спра да се чудя какво ще стане накрая :).

Това не е притча за суфизма и исляма.

Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.

Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.

Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.

Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец.

Това е книга за радостта да намериш път към другия.

Това не е любовен роман.

Това е книга за любовта.

Csi: Miami

2010-10-06T20:27:00.001+03:00

Обзалагам се че на повечето от вас вече ви е омръзнало да ме слушате за сериали изобщо, а и за този в частност. Всъщност си нямам особена идея какво толкова ще пиша за него. Просто вчера излезе първият епизод от новият му сезон и... беше впечатляващо, поне за мен.
В това ново начало беше продължена историята (случая) от края на миналият сезон. Трябва да призная, че това бяха два епизода, в които почти до края така и не се разбираше кой какъв е точно. Беше много добре измислено.
И така, епизода тръгва точно от там, където прекъснаха лятото, а именно, влизането на Ерик Делко в лабораторията нападната от неизвестният извършител с газ. Точно както се очаква, и за голяма радост на всички негови фенове като мен, всички наши добре познати герои са живи и здрави, с едно изключение. Това само настървява повече екипа да открият извършителя на престъпленията в тези два епизода.
Но ако беше само това, нямаше да пиша този пост. Това, което ме впечатли като цяло и заради което ми е приятно да гледам сериали от този тип, беше много ясно изразено на самият край на епизода. Става дума за екипа, който разследва и това как накрая на деня, след като са видели какво ли не, те отново запазват себе си и личността си, както и това, че са заедно...

Supernatural?

2010-10-04T20:19:00.003+03:00

Дам, знам че се забавих доста и с този пост, седмица някъде, нещо ми върви на закъснения ^^ Сега след като намерих време да изгледам и вторият излязъл епизод вече може и да дам някакво по-добро мнението от това, което щях да дам преди седмица.

Първият излязъл епизод - за мен беше доста лишен от емоции. Случиха се толкова много неща, а не бяха интерпретирани по-най добрият възможен начин. Иначе беше интересно, въпреки че на края не знаех какво искам да стане, дали Дийн да остане и да живее новият си живот или да hit the road пак. Имаше си доста неизвестни неща, напрежение, нормалното общо взето. Както и не на последно място живичък Сам ^^

Вторият епизод, току-що изгледан, беше добре. Връщаме се към старият ритъм на едни от най-добрите епизоди и акцента върху свръхестествените същества. По-големият от братята Уинчестър отново е в играта, може би в идеалният вариант в който да запази всичко :) Ще видим какво ще се случи, но края ми хареса определено. "Импала"-та и Smoke on the water... мда, това е сериала, който харесвам да гледам! :)

It's not so easy lovin' me...

2010-09-22T22:48:00.000+03:00

Всъщност заглавието няма нищо общо със самият пост. Както и картинката няма. Просто имам ново разказче от цикъла за неизвестното и искам да го пусна някак. Заглавието е от една песен на Кристина Агилера, Save me from myself. Много хубава песен. Разказа не е от най-добрите ми, можех да го напиша и по-добре в интерес на истината, някой ден ще го редактирам и може и да стане по-добре, но за момента е това, което е :) Enjoy...

Разказ номер 5

Конци... чувствах се като проклета кукла на конци.
- Какво се случи с теб? - чух глас наблизо. Нямах желание да поглеждам. Не ме интересуваше. Болката и огорчението буквално ме задушаваха.
Мълчах упорито чувствайки ръцете и краката си в странни позиции. И чувствах и конците. Или може би си въобразявах че ги чувствам. Глупости. Всичко това са такива глупости. Какво изобщо мислех...
- Хайде, кажи ми, мога да ти помогна - настоя гласа - Скоро Те ще дойдат и тогава няма да мога да ти помогна, кажи ми сега - Беше мек, осъзнах въпреки упоритостта си. Въпреки това продължих да мълча. Кой щеше да дойде? Къде бях? Защо? И за какво можеше да ми помогне собственичката на гласа? Никой за нищо не можеше да ми помогне. Не исках да ми бъде помогнато, за нищо не съжалявах. Или пък съжалявах?
Глупаво наивно момиче...
Тогава и заговорих, защото може би, само може би имах какво да губя:
- Вървях. Пътувах много. Срещах всякакви хора - тъжни, щастливи, нещастни заради себе си, нещастни заради другите, пренебрегнати, вглъбени в себе си, егоисти и раздаващи се за другите... Всички имаха проблеми. И се опитвах да помагам на всички...
Настъпи мълчание докато преглътнах. Защо ми беше трудно да разкажа това? Аз си бях избрала Пътя, аз се радвах на това - Помагах - едвам прошепнах - давах всичко за да помагам и да бъда харесана и обичана... и страдах, защото не го получавах.
Гласа ми отново замря в тишината. Нямаше сълзи. Отдавна бяха свършили. Много отдавна.
Собственикът на другият глас ме докосна леко по косите. Така и не погледнах кой е. Може би беше дете, ръката беше малка, а може и да беше момиче, млада жена, или изобщо жена. Беше мека и нежна ръка.
- А никой не разбра какво желая. До самият край никой не го разбра.
Жената мълчеше.
- Какво се случи? - повтори тя. Гласа и ме накара да продължа. Пода беше гладък, може би от камък. Дочувах слабо пеене, някъде далеч, сякаш през дебели стени. До невиждащите ми очи достигаха отблясъци от нещо, което излъчваше светлина. Лампа? Свещ? Факел?
- Срещнах Него. Той искаше да вървим заедно по пътя, който бях избрала... мисля, че той единствен разбра от какво имах нужда и какво съм търсила сред хилядите хора - замълчах отново. Трябваше ми време за това, не помнех всичко ясно. Всичко беше като в мъгла - Аз... аз мисля, че го нараних - обля ме осъзнаването - Избягах от него - прозвучах така, сякаш констатирах факт. А всъщност беше много повече от просто факт. Защо бях избягала от единственият човек, който се беше интересувал. Исках да се върна при него - Искам да се върна и да поправя всичко - осъзнах и го казах на глас като през мъгла. Обърнах се решително към ръката и видях младата тъмнокоса жена.
Въздуха се затопли от усмивката, разцъфнала като роза на устните и, а в очите и имаше влага. Не знаех защо, но следващото, което усетих беше топлината на дланта и върху челото ми. Инстинктивно затворих очи и се оставих... усетих как конците се разпадат...

Нови сезони на някои любими сериали :)

2010-09-11T00:23:00.011+03:00

И така, отново е Септември и отново започва излъчването на някои от хитовите сериали на различните американски студиа. Ако трябва да сме точни, едно от трите телевизионни шоута, които ще включа в този пост, започна новият си сезон още преди повече от месец, но някак си все не намирах вдъхновението да седна да пиша за него. Ето, че сега и на него му дойде времето наред с чисто новичкият епизод от тази сутрин на "Дневниците на вампира" на CW и бъдещият епизод на "Свръхестествено", който се очаква на 24ти този месец точно като по поръчка за новата и последна за някои от нас учебна година ^^.

И така, по същество :)

White Collar или "Бяла яка" продължава в новите си епизоди на втори сезон с интригата от първият - Кейт, музикалната кутия и участието на всеки от героите във въпросната история. Естествено, всеки епизод с изключение на това е сам за себе си с отделен случаи възложен на екипа на Питър Бърк от ФБР и консултанта му, Нийл Кафри (Мат Бомър). Благодарение на гения на последния и невероятните му понякога превъплъщения и внедрявания, случаи след случаи биват отхвърляни докато той търси истината за случилото се в края на предишният сезон. Сериала вече излиза от 9 седмици и сега има прекъсване до Януари месец, който направо не знам как ще се дочака спрямо последното развитие на историята на героя на Бомър :)

The vampire diaries или "Дневниците на вампира" също се завърна днес със първият епизод от новият си сезон. Доста чакане беше, доста напрежение. Не мисля че има епизод от тази поредица, който да не крие някаква изненада. Аз съм от хората, които не са чели книгите по чиято идея е направено шоуто и затова твърдо се придържам само към сериала. И също според моето скромно мнение, чакането от няколко месеца си заслужаваше за да се види всичко това: динамика, драма, тайни и всичко това отново и отново. Нови и стари фигури, трагедия и показване на характер от страна на някои хора. Епизода оставя без дъх и в напрежение за следващият четвъртък, в който ще излезе следващият.

Supernatural от своя страна, ще се чака още известно време. Като човек разочарован малко от предишният сезон се надявам сега нещата да са се променили. Доколкото видях от някакво клипче днес изровено от дебрите на дъ майти youtube, наистина се очаква промяна и то не само в главният сценарист. Харесвах Крипке, той направи истински шедьоври с някои от епизодите за тези 5 сезона шеметна надпревара за братята Уинчестър, но мисля, че нещо ново ще дойде добре и ще съживи нещата и ще придаде нов смисъл и цвят на историята в "Свръхестествено". Е, ще разберем след около две седмици. Очаквам нещо неочаквано и фрапиращо и се надявам да не остана разочарована ^^.

Нека ти разкажа

2010-09-09T11:04:00.005+03:00

"...Когато се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си въобразяваме, че сме прекрасни и не допускаме друга възможност, освен да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетността, подлостта, глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, Демиан, а жалки. Жал-ки"

"...Важното е да проумееш, че никой не може да извърви пътя вместо теб. Както и да осъзнаеш, че пътя е по-ползотворен, когато се изминава с някого. Да разбереш кой си, да знаеш, че си единствен, различен, и че се различаваш от околният свят в чертога на собствената си кожа не означава непременно да живееш самотно, да си огорчен или самодостатъчен..."

"... И като него, можеш да бъдеш оценен само от истински познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да иска истинската ти стойност?..."

Това са само три от многото цитати, които си извадих при прочитането на книгата на Хорхе Букай тези дни. На пръв поглед не изглежда кой знае какво - сравнително тънка и крехка книжчица, която обаче подобно на "Малкият принц" на Екзюпери крие в себе си много неподозирани съкровища. Първоначално издавана в чужди страни под заглавието "Равносметки за Демиан", "Нека ти разкажа" представя терапията, през която преминава свеобразният герой Демиан - студент с житейски проблеми и дилеми. Терапевтът му изпозлва свои собствен похват на работа и при всеки "сеанс" му разказва приказка, която може да се разтълкува. Тук са събрани всички приказки, чрез които Демиан се "научава да живее". Всяка от тях крие едно малко богатство, парченце от много по-големият пъзел на истините... Историйте, разказани от Дебелия ще ви трогнат, ще ви разсмеят или пък ще ви накарат да се замислите. Във всеки случаи едно е сигурно - няма да има човек, който да остане безразличен :)

Camera girl

2010-09-08T22:19:00.001+03:00

Отново в София и на прага на...

2010-09-07T09:49:00.007+03:00

...Последната училищна учебна година...

Всъщност от доста време се питам кога мина това време. Сякаш вчера бяхме 8ми, някои от нас всъщност 9ти клас и бяхме зайци и се чудехме какво изобщо търсим в новите си училища, сред новите непознати съученици и преподаватели, чудехме се дали сме направили правилният избор. Е, беше си късничко да го мислим, но все пак. След по-малко от година пак ще сме изправени пред нещо такова - кандидадстване отново. Нещо като преминаване на по-високо ниво, ново предизвикателство за ума и издръжливостта на нервите и умовете ни. Въпреки това, очаквам това време с някакъв неопределим трепет. Не е страх, не е точно радост, по-скоро копнеж по необичайното и промяната. Вярно може би сегашните ми съученици ще ми липсват, поне до някаква степен. Вярно, че новото "училище" води нови непознати неща. Вярно и че няма да е кой знае колко лесно да стигнем до там. Не съм със самочувствието, че на мен виждате ли ще ми е по-лесно защото еди-какво-си. Не съм и със мисълта, че когато живот и здраве вляза в университет ще е лесно. Изобщо не съм с такива заблуди ^^.

И въпреки това времето изтече изненадващо бързо. Поне за мен. Лятото изтече като пясък през пръстите ми, двете години някъде преди него също. Може би просто защото живях на по-високи един вид обороти. Не се спирах, както казва баща ми, и почти нямаше ден в който да си седя спокойно някъде и да скучая. Всъщност не мога изобщо да се сетя за такъв ден. Което, поне според мен е нещо хубаво, нали?

Тези няколко години бяха едни много добре изживяни години :)

Колкото до това, че се връщам в София, около седмица ме нямаше, бях малко на вилата и сега се завърнах с нови сили отново да ви тормозя със впечатленията си от какво ли не. Да, знам, много ме мразите за това :D Въпреки това, ето ви една random снимчица от престоя ми в сравнителна близост до столицата ни:

Мъгливичко е нали? ^^

Разказ номер 4...

2010-08-24T14:05:00.004+03:00

... от цикъла за разкази за неизвестното.

Всъщност този разказ съм го писала доста отдавна. Просто не съм го пускала, даже не знам дали някои изобщо го е чел. Е, сега го пускам тук :) Enjoy.

***

Прекарах живота си в търсене на съкровища. Ценности, антики, преследвах легенди, митове, чудовища, търсех пътя към двореца на Фата Моргана. Присмивал съм се милион пъти на Смъртта.

И сега пак стоя пред нея. Гледам я в очите този път.

Странно е как човешкият живот може да свърши за секунди, нали така? И дори и да не му се е живеело до сега, точно в тази частичка от секундата, започва да му се живее. Започва да съжалява за свои решения, за това, че не е казвал на близките си колко ги е обичал, колко е държал на тях. В такива моменти поговорката „Казвай на хората, на които дръжиш колко ги обичаш, защото може утре да е късно!” важи с пълна сила. Съжаленията са безсмислени предполагам. Не мога да върна времето. А и да успея… не знам дали бих могъл да кажа на всичко които го заслужават колко съм им задължен и какво мисля.

Въпреки че не съм съгласен с едно от другите основни твърдения. Живота ми изобщо не минава на лента, което всъщност ме разочарова малко. Просто стоя в просторна каменна зала, осветена слабо от огромни свещници и факли поставени тук там по стените и... чакам.

Какво чакам?

Не знам.

Как се чувствам?

Не знам.

Но факта че никога преди не съм бил тук е показателен. Наистина този път не съм избягал от Смъртта. Паднал съм право в костеливите и ръце.

- Мен ли чакаш? – прозвучава глас наблизо зад мен. Обръщам се светкавично.

Мисълта, че действа по човешки е успокоителна. Поне не е нещо, с което да не съм свикнал. Различното е външният вид.

Разбирате ли, свикнали сме с визията на Смъртта като скелет с коса и черно наметало. Така е била представяна винаги. Е, наметалото все пак си го има, но пред мен стои със свалена качулка жена на около 35, максимум 40 години с едва заформили се бръчици около очите и устните и. Косата обаче не отиваше на възрастта и, беше прошарена с русо и кестеняво, изглеждаше изтощена. Гледаше ме със строг и някак си отегчен поглед, така както гледат хората, които претендират, че са видяли всичко на този свят и вече нищо не може да ги изненада.

Тя махна с ръка и светлината в залата се приглуши още повече. Откъм сумрачните стени от всички страни заизлизаха фигури. Някои бяха на слаби, други на по-пълни хора. Или поне имаха човешки фигури. Съмнявах се, че са хора. Просто усещането не беше същото, като от човешко присъствие. Атмосферата беше по-скоро като в някоя от античните гробници, които съм посещавал.

Последва нещо като заседание. Говореха много. Говора им беше като шепот, като вятър – понякога бурен като ураган, понякога тих като морски бриз. Разлащаше пламъците на свещите в кръглата каменна зала.

Всичко свърши изведнъж. Присъдата ми беше произнесена и всичко пропадна… това беше, нямаше връщане назад…

- Постъпихме ли редно? – за пръв път от векове попита Смъртта с шепот напомнящ за вятър от гробища под пълна луна. Не искаше да го признае, но мразеше това звучее. Струваше и се някак си... клиширано?!

- Разбира се! – изфуча мъжка фигура наблизо – Този човек, този… това същество, не беше заслужило и половината от нещата, които му се случиха… Но беше алчен, много алчен. Не осъзнаваше грешките и не можеше да обуздае ламтежа си за съкровища и злато, плучи си заслуженото.

Никой не добави нищо повече. Дори Съдбата в сивата си роба замълча. Един по един силуетите изчезнаха безшумно от залата. Разпаднаха се като песъчинки и излетяха отново да бродят по широкият свят, да наблюдават и съдят спрямо собствените си убеждения.

Някои от тях носеха дорби новини, добри чувства в умовете на хората и откъдето минеха всичко беше по-добро. Други обаче, като изказалият се мъж, който беше виновен за престъпленията, заради които съдеше обаче, носеше дух от кутията на Пандора…

- Понякога дори съдниците не съдят правилно… - каза смирено последната жена, русокосо младо момиче с меко изражение, от залата миг преди да се разпадне и да изчезне…

Смъртта остана смълчана до кладенеца на съдбите. Задълженията я зовяха, но тя стоеше замислена над думите на Алчността и Опрощението…

Чиракът на магьосника

2010-08-19T23:03:00.004+03:00

"Чиракът на магьосника" наглед е поредната клиширана фентъзи. Е да, ама не ^^. Този филм е всичко друго, но не и клиширан. Никалъс Кейдж влиза в кожата на Балтазар Блейк - един от тримата чираци на великия Мерлин, живеещ в наши дни. Последните два века Балтазар е прекарал в търсене на нещо, или по-точно на някого - момче, което да победи една от най-могъщите магьосници в историята на света, смъртен враг и убиец на самия Мерлин - Моргана ла Фей. Когато най-после открива момчето обаче, на Балтазар му се налага да изчака още 10 години заворен в битка с Максим Хорват - вторият чирак на Мерлин заел тъмна страна на магията. Десет години по-късно Балтазар и Максим се впускат в луда надпревара както за откриване на момчето така и съответно за неговото обучение или унищожение...

Кой ще стигне пръв до наглед обикновенното момче на име Дейв Стътлър и дали то ще има силите и куража да навлезе във фантастичният свят на магията, да убие Моргана, както е писано, или ще остави тя да погуби света такъв какъвто го познаваме? Това трябва да видите сами :)

Изпъстрен с много добри специални ефекти, изключително оригинален замисъл включващ реални исторически фигури от английската история, този филм има всичко, което човек би могъл да иска: екшън, драма, комедийни моменти, романтика. Самото име на продуцента Джери Брукхаймер говори за качеството и високата класа на тази многобюджетна холивудска продукция.

Вечерните новини

2010-08-07T14:41:00.006+03:00

Това е първата книга на този автор, която чета и съм убедена че ще си намеря и други (всъщност следващата седи на около метър от мен и само чака да я подхвана). Артър Хейли наистина ме покори със стила си на писане! Трябва по-често да слушам хората като ми казват, че книги са хубави :D
"Вечерните новини" описва начина на живот и работа на няколко журналисти от висока класа работещи в американската телевизия CBA (Си Би Ей). Хейли ни показва ясно как в света на телевизията пък дори и от онова далечно (от моя гледна точка) време всичко е въпрос понякога на секунди и динамиката е част от живота на всички захванали се с това.

Крофърд Слоун е един от водещите новинари и журналисти в CBA и автор на няколко книги. Той е твърдо убеден, че ако някога стане въпрос за отвличане на някого, то ще е за неговото. Дори за секунда не се замисля, че семейството му - съпругата му Джесика и сина му Ники са заплашени дори повече от него в това отношение. Затова и когато една сутрин те отиват заедно с възрастният баща на Крофърд - Ангъс - на пазар и ги отвличат, това е като гръм от ясно небе за професионалния журналист. Когато се разбира, че няма кой знае какви следи и ФБР не би могло да помогне кой знае колко, се сформира специален екип предназначен да намери семейството на Слоун. Привикани са Хари Патридж - стар познат, приятел и едновременно с това конкурент, на Слоун, Рита Ейбрамс, Мин Ван Кан, Кен О'Хара и още няколко човека, които драстично допринасят за развоя на събитията. Започва издирване на всякаква информация, наемат се хора за по-малките неща, задействат се връзки, а на разтърсеното от дръзкото отвличане общество не се дава да забрави за случката...

Преди да прочета книгата ми казаха, че Артър Хейли пише книгите си по начин, по който човек може да реши, че той се занимава с конкретното нещо, отразено в книгата, в случая например с журналистика. Е, след прочита на "Вечерните новини" съм напълно съгласна с това. Изключително интересно четиво, много динамично и завладяващо :)

Всичко ни е наред

2010-08-06T12:16:00.004+03:00

От режисьорът Кърк Джоунс, "Всичко ни е наред" е драма за едно пръснато семейство.

Малко преди една Коледа след смъртта на обичната си съпруга, Франк (Робърт Де Ниро) кани четирите си деца на гости за празника. Всеки от тях обаче си намира оправдание почти в последният момент и възрастният болен мъж тръгва на пътешествие с крайна цел събиране на семейството около трапезата обратно вкъщи на светлият празник.

Оказва се обаче че нещата с Дейвид, Роуз, Ейми и Робърт стоят по много по-различен начин отколкото баща им си е представял. Обикаляйки Ню Йорк, Денвър, Лас Вегас и Чикаго, той се сблъсква с много хора и трудности докато се опитва да разбере вече порастналите деца и проблемите им.

Една история за семейството и ценностите в него, за подкрепата, която трябва да си оказваме с близките независимо какво се случва. Филма също показва как прикривайки истината ние не правим нищо повече освен да вредим на себе си и хората около нас. Оригинално разказана история, която би могла да бъде живот на всеки от нас.

Airplanes

2010-08-04T23:08:00.004+03:00

Не може да се мине без да пусна и тук тази пообработена моя, подчертавам моя снимка :)

Фотограф: Me

Обработка: Gimp

Заснето с: Sony w310

Inspiration:

"Can we pretend that airplanes

In the night sky

Are like shooting stars
I could really use a wish right now
Wish right now, wish right now
Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now
Wish right now, Wish right now"

Quotes

2010-08-04T20:55:00.012+03:00

По-голямата част от живота ни е серия от образи. Те минават както градовете когато си на магистралата. Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече отобикновен образ. Знаем, че този момент, всяка част от него... ще живее завинаги.

One Tree Hill

Когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем, нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри пари, известност, слава, ние избягваме това, което наистина има значение, простите неща като: приятелство, семейство, любов. Нещата които най-вероятно вече имаме…

Живота ни не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Помни тази вечер, като началото на винаги. Обещание. Като награда, че си устоял на живота толкова дълго. Вярата един в друг и възможността за любов. Решение да игнорираш или просто да се издигнеш над болката на миналото. Споразумение, което свърза две души в едно. Празненство на взетите шансове и предизвикателствата, които предстоят. За двама, които ще бъдат по-силни от един. Като отбор, който се е изправил срещу изкушенията на света. И любовта винаги ще е двигателя на живота ни. Вечерта е само формалност, само съобщение на чувствата. Направените обещания винаги остават в сърцата ни.

Когато често се срещаме с хора, те стават част от живота ни. И когато това се случи, те започват да се опитват да ни променят. И се сърдят, когато не правим това, което искат от нас, понеже всеки си мисли, че знае как другия трябва да живее живота си. А истината е, че никой не знае как да живее дори собственият си живот...

I want to believe in it all again.Music and art.Fate and love,and I want to believe that I've made the right choices,and I'm still on the right path,and there's still time to fix some mistakes I've made.I guess I want hope.

Светлината от уличнатa лампа се прокрадваше през прозореца.

- Какво стана по пътя? - попита Сянката

- Срещнах различни хора... помогнах на много от тях... болеше ме с тях... обичах с тях... изгубих много от тях.

- С теб какво се случи? - попита Съдбата. Силуетът и потъна в най-тъмния ъгъл на стаята.

- Вървях... губих се... намирах... срещнах НЕГО - отвърна момичето гледайки към прозореца - Той искаше да вървим заедно по пътя... да сме заедно.

Тишина...

Само шумът от стенния часовник и напомняше, че не е сама...

- ОБИЧАМ ГО - гласът и сякаш разцепи тишината - Боря се със себе си... с природата си... помагам на хората... те вярват в мен, но самата аз имам нужда от помощ... обичам... нещо умира в мен всеки път когато го нараня... а той ми вярва... на инат ми вярва... и ме обича...

Искам го....

„В този момент има 6 милиарда 470 милиона,818 хиляди и 671 души по света.Някои бягат уплашени .Някои си идват вкъщи.Някои лъжат за да мине деня. Други просто не се изправят пред истината .Някои са зли мъже, във война с доброто.А някои са добри, измъчвайки ги зло.Шест милиарда души на света Шест милиарда души.И понякога всичко, от което се нуждаеш е една.”(Пейтън)

Айда Скот Тейлър някога е написала:"Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло.И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде.Живей в настоящето и го направи толковахубаво, че да си струва разбитото сърце."

Life, he realize, was much like a song. In the beginning there is mystery, in the end there is confirmation, but it´s in the middle where all the emotion resides to make the whole thing worthwhile.´

— Nicholas Sparks (The Last Song)

(to be continu

ed...)

Последната песен

2010-08-03T13:20:00.005+03:00

Първо да си изкажа впечатленията от филма: беше невероятен! При първа възможност си купувам книгата, въпреки риска от разочарование. Скоро не бях гледала нещо подобно и някак си ми влезе под кожата. Разбира се, ефекта беше подсилен от това, че го гледах с човек, на когото много държа и много обичам.

Вярно е, че се смяхме доста пъти по време на филма, но и двамата не бяхме в настроение за драма и сълзи. Хареса ми как беше направен филма и мисля че Майли Сайръс, колкото и да не е харесвана и окачествявана като лигла благодарение на сериала с нейно участие, е идеална за ролята на бунтарката тийнейджърка Вероника, която заедно с брат си Джона е изпратена да прекара лятото на брега на океана при баща си. Рони е ядосана и недоволна защото обвинява баща си за разпада на семейството, докато малкият Джона се радва да види родителя си и да прекара време с него. Както и в Ню Йорк обаче, и тук неприятностите не се държат настрана от героинята на Майли, или тя не се държи настрана от тях. Катастрофалното, както тя си мисли, лято обаче се преобръща, когато Рони започва да се сближава с Уил, момче, което е срещнала още първата си вечер при баща си...

"Последната песен" е разказ за сближаването, за промените в човек или по-скоро преоткриването на личността, за взаимоотношенията и значението на това, което човек оставя след себе си. Една красива, романтична и драматична история типично в стила на Никалъс Спаркс по чиято едноименна книга е направен филма.

И накрая на този пост, специален поздрав =) :

"Лъжите на Локи Ламора"

2010-08-02T22:29:00.005+03:00

От доста време насам не бях чела фентъзита, но мога да кажа, че тази книга много ме заинтригува, дори и да не съм от най-запаленият фен на този жанр творения. Написана страшно интересно и без почти никаква цензура, тази първа книга от цикъла за "Джентълмените копелета" ме накара да се смея, да се вълнувам и да се ядосвам на и заедно с героите и.

Когато Локи нарушава крехкото тайно примирие между жълтодрешковците и обществото на крадците в Камор още през първата си нощ като собственост на Създателя на крадци, последният изобщо не знае какво си е натресъл с осем-годишният безплатно поднесен му хлапак. С течение на времето на малкият Ламора му се налага да научи, и то по не-особено нежен начин, че в речника на повечето хора съществува думата "благоразумие" и че ако не я научи, доста ще си изпати. Въпреки това обаче след поредният, и този път наистина доста грандиозен, гаф на поиздигналото се в йерархията момче, Създателя няма друг избор освен да предприеме нещо. И тъй като управлява най-вече със страх многобройната си банда, първото, което му хрумва, е да убие момчето заради провиненията му. Едва купил обаче специалното оръжие за убийството, той се досеща за начин по който хем да се отърве от момчето, хем да постигне поне минимални облаги от това, а именно, да го продаде на жреца на Палеандро - Окови. Странният сляп (или може би не чак толкова) окован (или може би не чак толкова) старец приема младият Ламора при себе си и започва да го обучава заедно с останалите двама послушници, братята близнаци Кало и Галдо Санца. В дъното на новото му обучение, което като концепция засяга старото, са кражбите - изкусни, големи, хитри и изпипани до последната подробност кражби. За целта Локи и братята се превръщат в перфектни актьори и фалшификатори способни да изиграят всеки богаташ. Така обаче нарушават Трайния мир и те го знаят, както знаят, и че това няма да остане безнаказано, когато ги разкрият...

"Люжите на Локи Ламора" е книга изненадваща с много неща, най-вече със свободния си език и изобретателността, която влагат героите и начинанията си. Нещо което много ми хареса, беше начина, по който беше описан света създаден в книгата. Нямаше километрични обяснения, но въпреки това, нищо не липсваше в описанията. Препоръчвам я на любителите на фентъзи, както и на останалите почитатели на четенето, тъй като е доста развлекателна и в никакъв случаи не е тежка за четене.

А сега и специални благодарности на Георги, който ми я даде и ме нави да я прочета (и изрично си изиска благодарностите, нищо че и без да ги иска щях да ги напиша :D )и ме въведе по един своеобразен начин в света на Локи Ламора и бандата му от Джентълмени копелета. =)

Онази истинската

2010-07-31T00:13:00.005+03:00

Бях решила да спя преди няколко часа след уморителния, но адски хубав ден, който прекарах. Е, то се вижда, че не спя. Само си търся оправдания да не си лягам. Не искам деня да свършва... Обичам те, съкровище!
Иначе по същество... това е разказче, което написах на вилата. Да кажем че там заспалата *кхъм* ми муза се буди за фотографии и писане... Или просто имам твърде много свободно време между телефонните разговори :D
Разказчето е вдъхновено от песента на Brian Adams - Have you ever really loved a woman, която според мен си е вечен хит при романтичните песни. Няма определен повод, по който да е написано или определен човек, за когото да е насочено, просто изливане на мисли :)

Онази истинската

"So tell me have you ever really -
really really ever loved a woman?"

Ето ме, тук съм. Тук, в тази стая.
И ти си тук. Виждам те.
Стоя пред теб и те гледам, просто те гледам.
И ти ме гледаш. Мълчиш, не продумваш.
Безразличен си, личи си.
Е, аз не съм. Поне доскоро не бях. Или не чак толкова скоро, дори сама не знам.
Не повдигай така вежди, не се питай „Какво ли иска тя от мен сега?” с досада.
Нищичко не искам, наистина. Само имам да задам един простичък въпрос.
Обичал ли си някога?
Обичал ли си някога по начина по който аз сега обичам? Обичал ли си пламенно и страстно? Обичал ли си нежно и в внимание към другия? Обичал ли си някога някого до такава степен, че да си готов да дадеш всичко, абсолютно всичко за него?
Не, не, не, скъпи, не ти говоря за сляпата любов. Не ти говоря и за плътската любов, така разпространена около нас. Не и за използваческата любов, целяща да вземе всичко чисто и свято от нас и да ни се присмее, когато ни е взела всичко. Не говоря и за материалната любов.
Продължаваш да ме гледаш странно. В очите ти има такава почуда. Недей да си мислиш че съм луда, недей. Не мисли, че съм наивна заради това, че вярвам.
Просто ми кажи...
Обичал ли си с онази, истинската любов? Онази изпепеваща като силно слънце над пустиня, онази, страстната, като страстта между две тела, онази, нежната, на усещането от докосването на пръстите на любимия до кожата ти, онази приятелската, на двете здраво преплетени ръце стоящи срещу всички бури и вихри на света.
Сега кажи ми, обичал ли си някога с онази истинска любов?

Believe

2010-07-29T12:42:00.009+03:00

Заглавието беше напълно произволно (писна ми да пиша заглавия за снимките които пускам), от песента която слушам в момента на Elton John - Believe. Чух я по Радио 1 тези дни и я издирих. Харесвам я, има нещо оптимистично в нея.
А сега и за целта на този пост, малко снимчици направени на вилата за тази една седмица докато ме нямаше :)♫
I believe in love, it's all we got
Love has no boundaries, costs nothing to touch
War makes money, cancer sleeps
Curled up in my father and that means something to me
Churches and dictators, politics and papers
Everything crumbles sooner or later
But love, I believe in love

I believe in love, it's all we got
Love has no boundaries, no borders to cross
Love is simple, hate breeds
Those who think difference is the child of disease
Father and son make love and guns
Families together kill someone
Without love, I believe in love

Without love I wouldn't believe
In anything that lives and breathes
Without love I'd have no anger
I wouldn't believe in the right to stand here
Without love I wouldn't believe
I couldn't believe in you
And I wouldn't believe in me
Without love

I believe in love
I believe in love
I believe in love
♫

Щрак щрак

2010-07-20T23:19:00.004+03:00

Още снимчици, пресни пресни от днес. Е, Анита Блейк не използва сарказъм от буркани. Аз пък не използвам стари снимки за новите си постове :)
Щрак щрак ^^

Още снимки :)

2010-07-19T00:40:00.011+03:00

Продължавам с поредицата снимки, явно тези дни музата е в полза повече на фотографските ми умения отколкото на писателските :) Тези снимки, които ще видите сега според мен са най-добрите, които аз направих в този ден. Подчертавам аз, понеже не само аз снимах :)
Заснети с :Нокия N900 (собственост на Георги, на когото благодаря за отделеното внимание тогава и за това че снимахме с телефона ти :) :* Целувки! )Място: Южен парк София
Дата: 16.07.2010 (по този повод, отново ЧРД Янче ^^ )

Още една авторска снимчица ^^

2010-07-18T02:17:00.002+03:00

Имам още снимки да качвам но ми се спи прекалено много тази нощ вече :D Утре :) Enjoy <3

Творчески истории

2010-07-16T12:39:00.004+03:00

И така, ето с какво се занимавам последните час-два. Да ми даде човек само идеи и да си играя с програмката за обработка на изображения :D

Pretty little liars

2010-07-14T18:21:00.004+03:00

Те са 4, те са секси, сладки и имат тайни. А какво е основното при тайните?
Не казвайте на никого, разбира се!
Но какво става, когато някой знае всичките ти тайни?
Става опасно.
Но още по-опасно става, когато започва да ги разкрива една по една и ти не можеш да го спреш. Той сякаш е навсякъде - на улицата, в кафето, в училище, в дома ти, дори в мислите си. Не можеш да се скриеш от него, а очевидно и от миналото си. Е, Ариа, Спенсър, Хана и Емили знаят какво е да имаш тайни. Знаят и какво е някой да знае най-тайните ти мисли и чувства, както и да те преследва, но и да не знаеш кой е едновременно с това.
Съобщенията са чести и зловещи. Носят подпис. Дотук лесно, ще кажете. Ами ако притежателя на подписа е мъртъв? Тогава става зловещо...
Сериалът "Малки сладки лъжкини" е направен по осемте книги на Сара Шепърд със същото име. В България досега са излезли четири от тях. А това, което написах по-горе не е сценарии за страшен филм, а основната концепция на сериала :) Книгите не съм ги чела, персонално правило при сериал направен по книгите (Не чети книгите паралелно със сериала защото ще се разочароваш и объркаш). Това сравнително ново show на АBС (аз малко се позабавих с поста, днес излезе шестият подред епизод) разказва точно за това - за тайните, за мистерията, за едно лято и една тайна крита прилежно. Тайна разделила четирите момичета онова лято и която ги събира отново когато са изправени пред нова заплаха.

"Град от пепел"

2010-07-14T17:31:00.005+03:00

И така... Имам вече два поста с информация за първата книга, "Град от кости", както и за поредицата като цяло. Е, сега ще ви затормозя и със кратичко ревю за втората книжка :)

След "Град от кости", или иначе казано след бягството на Валънтайн от Ню Йорк през портала на остров Рузвелт и след отказа на Джейс да го последва в Идрис, историята продължава своя ход с пълна сила.
Клариса Фрей наистина би искала да прекарва повече време с най-добрият си приятел, но това като че ли не интересува останалите в новото и обкръжение. Е, поне повечето от тях, за които Саймън е просто един мундан нахлул в неособено мирният им живот. А накуп на странните и отношения с Джейс и това, че той е заподозрян в съюз със Валънтайн от отмъстителната Инквизиторка пристигнала чак от Идрис за да разследва последните събития, започват и убийства на деца долноземци. Това заплашва да разпали война между Децата на нощта, вампирите, и останалите раси, пострадали от нападенията. По средата на всичко това са нефилимите, които също са в криза след завръщането на Валънтайн от мъртвите, и които трябва да се опитат да поддържат крехкият мир постиган години наред единствено благодарение на Съглашение, подписвано на всеки 4 години. Дали зад всичко стои някой, който се опитва да нажежи обстановката още повече или наистина кръвопийците са виновниците за това, за което ги обвиняват? Ще видите сами :)
В продължението на "Град от кости" отново ще видим много динамични събития, обрати в отношенията между героите, както и един повратен обрат в съдбата на един от тях и една наистина мащабна битка проведена в средата на една река :)

Нещо оптимистично написано набързо

2010-07-12T23:38:00.006+03:00

Всички търсим любовта.
Откакто осъзнаваме, че я има, горе-долу от тийнейджърските си години, ние винаги я търсим, дори сами да не го осъзнаваме. Искаме внимание, искаме някой да ни желае, искаме някой, към когото да отправим ласките, които сами искаме да получим; да прошепнем милите думи, които толкова копнеем да ни бъдат прошепнати, човек на когото да изпълним мечтите и да се надяваме и да не спираме да се надяваме да изпълни нашите мечти. Искаме и си представяме как някой е до нас в хладните нощи и ни топли, някой, с когото изживяваме неповторими мигове, кото никога няма да забравим. Искаме, търсим, молим, желаем и мечтаем…
Някой някога някъде е казал, че за всеки от нас има един специален човек. Човек с главно „Ч”. Човек, който да ни разбере и да бъде до нас в лошо и добро, в болест и здраве, и който да ни обича така, както ние него. Аз вярвам в това твърдение разбира се, иначе не бих го сложила. И кой знае защо в тази лятна прохладна вечер аз реших да напиша тези неща и да засвидетелствам отново, че ВЯРВАМ. Вярвам, че е въпрос на време такъв човек да се появи в живота ни. И тогава, когато се появи, вярвам че ще дава всичко от себе си за да бъдем щастливи.
Аз сама за себе си мисля, че съм намерила такъв човек и го имам до себе си. Не знам какво щях да правя без него, той ме кара да се чувствам цяла и ме прави щастлива. Затова и преди малко казах на най-добрата си приятелка, че не мисля, че е редно да пиша това, което изписах досега. И въпреки всичко го написах… Защото ВЯРВАМ че всеки заслужава да е щастлив и рано или късно това се случва! И ми се иска и останалите да вярват в това. И да не губят надежда. Никога. Не случайно в толкова книги, песни и филми се казва да не губим надежда.
А на друго място четох че колкото повече хора мислят нещо, толкова по-лесно е то да стане реалност…

"Шестте свещени камъка"

2010-07-09T12:17:00.004+03:00

Това беше втората книга на Матю Райли която ми попадна пред очите :) В нея приключенията на Джак Уест и екипа му продължават и то с не по-малка динамика от преди. След случката в Египет на края на "Седемте смъртоносни чудеса" света отново е съвсем същия като преди... може би с малката разлика, че по мистериозен начин австралийци по цял свят са защитени от различни опасности...
Но това няма да продължи за дълго. Нова заплаха, много по-страшна и мащабна се надига от миналото и Джак, Зоуи, Лили и останалите трябва да се отзоват отново. Заплахата идва отново от космоса и е описана в древни текстове. Тя би могла да бъде избегната, но това крие немалко опасности.
За втори път международният екип се впуска в преследване на съкровища, преодоляване на множество опасни капани на места където човешки крак не е стъпвал от... е да кажем от доста дълго време. И отново имат могъщи противдници, включително царски наследници и бащата на Джак. В дъното на всичко е Машината. Проектирана преди хиляди години тя е създадена да запази Земята от унищожение. На шест места по света са скрити древни помещения пазещи в себе си шест Върха - огромни обърнати пирамиди чакащи когато дойде времето на върховете им да бъдат поставени шест свещенни камъка - камъни от необработен диамант с големината на тухла. Който ги сложи, получава награди - зрение, живот, смърт, топлина...
Надпреварата отново започва с пълна сила. Кой ще бъде победителя, кой ще вземе наградите? Вижте сами :)
Лично на мен книгата много ми хареса. Вече бях свикнала до някаква степен със стила на Райли и се увлякох много бързо, а и героите вече ми бяха познати и нямах търпение да науча повече за миналото им, за връзките между тях и ми беше безкрайно интересно. Изчетох я на един дъх :)

"Седемте смъртоносни чудеса"

2010-07-04T11:11:00.004+03:00

Ето че дойде времето да напиша ревю и за тази книга :)
Нещото което стана причина да я прочета всъщност беше нещо като фикшън написан от една позната и когато Стефи ми я даде да я прочета бях доста ентусиязирана и я започнах веднага. Единственото, което мога да кажа е че я изгълтах на един дъх почти! Увлече ме много и изведнъж се оказа, че от доста отдавна ми се е четяло нещо подобно - динамично и въпреки това страшно интересно и напрегнато.
Малко в стил Индиана Джоунс книгата е написана по уникален начин който те кара като я вземеш и да не я пуснеш докато не я прочетеш! :)
Преди 4500 години на върха на Голямата пирамида в Гиза е стоял величествен златен пирамидион. Той обаче е престоял на върха доста кратко време, след което е бил свален и разрязан на 7 части пренесени незнайно къде. В днешни дни три сили се впускат в преследване на тези части пръснати по цялото земно кълбо. На карта е заложено съществуването на света, наградата е най-голямата власт и разбира се великите сили: Америка и Европа се впуснат в свирепата битка и надпревара жадни за властта която пирамидиона дава. Но в плановете си не са предвидили 9 човека - коалиция от малки нации, излъчили хора, твърдо решени да не допуснат двете сили да се доберат до върховната власт. Тези девет човека - военния Джак Уест с позивна Ловеца, професора по история Макс Епер, новозеландеца с позивна Скай Монстър, двамата ирландци Зоуи и Лиам Кисейн с позивни Блъди Мери и Убиеца, ямаеца Ноди, принц от саудидска Арабия, агент на шпионската агенция Мосад и най-накрая и десет годишно момиче на име Лили притежаващо уникална дараба от съдбоносно значение за мисията - трябва да предодвратят както края на света, така и властта от попадане в ръцете на двете враждуващи фракции. А това изобщо не се оказва лека задача! Джак и екипа му трябва да минават през различни капани съревновавайки се с времето дадено им от древните велики архитекти построили Седемте древни чудеса на света, и преднината която имат или нямат пред европейците или американците. Наглед това е невъзможно, още повече за времето което имат, 7 дни, преди крайния срок в който пирамидиона трябва да е на мястото си. Дали Джак и международният му екип ще се справят? Прочетете сами :)

Отново тук!

2010-06-26T23:34:00.002+03:00

Не знам за кой път вече зарязвам блога и се връщам към него отново. Факт е че напоследък ми беше малко напрегнато в личен и училищен план, но това не е кой знае какво извинение да зарежа различните си ангажименти и хобита из нета. Факт е също така и че съм малко несериозна със преводите напоследък но ще наваксам скоро, само да ми приключи и последното изпитване в даскало.
Не ми се иска този пост да е съвсем безмислен затова смятам да разкажа какво се случва около мен през времето през което не съм писала тук. Всъщност не помня колко точно е това, но както и да е, ще напиша нещата, за които се сещам :)
Първото, за което се сещам, е че имах рожден ден :) Станах пълнолетна! Йей! Сега вече мога да се мотая след 10 в дискотеки (не че съм се засилила), да изкарам шофьорска книжка (което също не ми е прооритет) и може да ме осъдят (което не е голяма привилегия :D ). Разбира се сега идва реда на благодарностите. За всички, които направиха този така важен за мен ден толкова специален, а именно: моето слънце Георги, Стефи, Алекс, Моника и Симеон, едно огромно, ама наистина ОГРОМНО Благодаря! Благодаря за подараците, изненадата, за писмото, което ме трогна безкрайно много :) Плюс много целувки и гушки :*. Също така много благодаря за всички фейсбук честитки, честитки на живо, прегръдки и всички смс-и! :) Радвах се на всяко съобщение и изобщо жест.
Това общо взето е най-значимото което се случва с мен напоследък. Завършвам 11 клас доста добре, всичко е наред общо взето иии така :) Луднала съм по едни книги, но за това в следващите постове които ще пусна специално за тях ;) Ще чакате!
Отново много целувки и благодарности за всички, направили рд-то ми толкова страхотно и които бяха и са до мен :)

"Изгубеният символ"

2010-05-19T16:49:00.006+03:00

Миналата есен писателят разбунил толкова много духове в религиозен аспект Дан Браун издаде поредната си успешна книга "Изгубеният символ".
Аз за съжаление успях да стигна с четенето до нея едва преди две седмици, но още с изчитането на първите няколко страници останах завладяна от атмосферата на мистика и тайни която притежава. Когато продължих да чета се запалих изключително много и нямах търпение да разбера игрите и тайните на всички участници в историята и оставах изненадана непрекъснато от обратите.
От историческа гледна точка книгата е изключително изпипана откъм личности и реални обекти и предоставя интересни факти за тях. Отново главният герой е професор Робърт Лангдън известен от предните две книги "Шестото клеймо" и "Шифъра на Леонардо". Също като тях и тази книга от поредицата разказва за грижливо крита тайна пазена много векове наред и чието решение се крие в самото сърце на една от най-могъщите държави на планетата, а именно Вашингтон, федерален окръг Колумбия.
Когато на Робърт изненадващо се обаждат с покана да изнесе реч пред множество влиятелни хора в една от най-известните зали на Капитолия, той приема без капка съмнение че това може да бъде едно от най-опасните неща в които се забърква. Подведен от неизвестен човек, представил се за секретар на един от най-добрите му преподаватели и приятели, Робърт заминава с изпатеният му частен самолет директно за Вашингтон от Европа. След изтощителният полет вместо пред вълнуваща реч, Лангдън е изправен пред нещо ужасно, оставено специално за него, което го принуждава да тръгне по следите на един от най-легендарните артефакти на масоните, запознава го с главният директор на ЦРУ и му се налага за една нощ да разшифрова и докаже легенда, в която дори не вярва за да спаси приятеля си, а в последствие и сестра му от опасна личност промъкнала се сред най-високите кръгове на масоните единствено с цел разкриването им пред света.
Книгата е завладяваща, динамична и наситена с факти и исторически факти вплетени по възможно най-добрият начин за да се привлече читателя. Изключително добро четиво, което препоръчвам на хората, които се интересуват от загадки и приключения.

"Свръхестествено" - финалът на 5ти сезон

2010-05-18T21:14:00.006+03:00

Чувствам се едва ли не длъжна да напиша нещо за този епизод и като цяло за сезона. Не мога да кажа че ми хареса епизода, защото ще излъжа. Беше си едно голямо разочарование, въпреки че спрямо абсурдно развилата се история в този сезон имам известни съмнения дали мога да бъда по-разочарована изобщо. Истината е, както коментирахме и със Стефи преди няколко дни, че от този сезон имаше един единствен епизод, който изгледах два пъти с удоволствие и ми беше интересно и това беше 19ти ако не се лъжа.
Ще ме извиняват останалите фенове на Winchester brothers, но сезона не беше особено добър, а финала в частност беше един от най-слабите. Не ме разбирайте погрешно, харесва ми по принцип, интересно ми е, но не знам защо, кога и как успяха да го развалят така... Спомням си първите епизоди които ме запалиха еднин вид и просто сравнявайки със сега не мога да намеря "тръпката", която ме караше да гледам по два три пъти един и същ епизод и да чакам с нетърпение всеки следващ.
Разбира се, чакам следващият сезон, мрънкам на моменти колко време има до септември, харесвам Сам и Дийн все по същия начин, любопитно ми е какво ще стане, но някак си се разочаровах от този финал.

"Мисия Лондон"

2010-05-14T23:20:00.006+03:00

Трябва да си призная, че бях голям скептик за този филм. По принцип аз съм от хората, които не гледат български филми особено често и общо взето едва ли не са отписали бг киноиндустрията. Един епизод на "Забранена любов" и "Стъклен дом" не съм изгледала и си го признавам.
И думата ми беше за "Мисия Лондон"... първият български филм излязъл по кината от доста време насам отнесе както много критики, така и много хвалби. С режисьор Димитър Митовски и в главните роли актьори, които сме свикнали да гледаме от телевизионният екран като Юлиян Вергов, Любо Нейков и Коцето Калки, този филм е невероятна комедия достойна за големият екран.
Варадин Димитров (Юлиян Вергов) е новият посланник в консулството ни във Великобритания. Той е изпратен със специлна мисия и се ползва лично с благоволението на първата дама на България - Деворина Селянска - изиграна от Ернестина Шинова. Той е изпратен там не за да се справи с безхаберието на българската управа там, не за да присъства при обсъждането на важен дипломатически въпрос, а с единствената цел да успее да уреди Кралицата на Великобритания да посети предстоящия прием на съпругата на президента даван там. Когато горкия човек пристига, му се налага да се справя със всякакви каши и безхаберия които се вършат в посолството. Там среща и младата българска студентка Катя, която в последствие се оказва с доста екзотична професия. В последствие след подвеждане Варадин попада сред схема от измами и една PR агенция, осигуряваща имитатори на известни личности за по-усамотени представления. Така отново среща напусналата дома си в посолството Катя.
Един филм изпълнен с много смях, тънки намеци, една наемна убийца, руски мафиоти и много патици с чипове. :) Препоръчвам го горещо на всеки, който все още не го е гледал! И както имаше една група във ФБ, нека вместо да пълним джобовете на режисьорите от Холивуд, които и без това са си доста пълни, нека подпомогнем бг киното за да се правят повече качествени филми :)

"С дъх на канела"

2010-05-14T23:00:00.004+03:00

"Dear John" с българско заглавие "С дъх на канела" e романтичен филм направен по бестселъра с едноименно заглавие на небезизвестният писател Никалъс Спаркс. От автора на "Тетрадката" ("The notebook") тази година излизат две продукции по негови творби: "С дъх на канела" с участието на Чанинг Тейтъм ("Step up") и "Последната песен" с известната тийн певица и актриса Майли Сайръс.
"С дъх на канела" разказва за живота на един американски войник - Джон - в чиито образ се превъплътява господин Тейтъм. По време на своя двуседмичен отпуск след мисия той се завръща у дома, където го чака баща му. Тогава се запознава и с чаровната студентка Савана изиграна от Аманда Сейфрид. За тези две седмици те се сближават и между тях пламва любов. През следващата година, след заминаването на Джон за да служи на страната си, и на Савана за да довърши обучението си, те поддържат връзка единствено чрез писма. Всяко от тях е пълно с дълбоки чувства. Докато един ден Савана престава да пише, след като на Джон му се налага да остане на служба след атентатите 2001 година . Следващото и писмо съдържа кратко обяснение и съобщава че се е сгодила...
Драматичен, но и романтичен филм, който оставя човек с много мисли и догадки за това колко относително е всичко и каква точно е съдбата на героите и вътрешните им борби.
Kaто цяло този писател е специализирал в писането на романтични романи с дълбоко заложен смисъл. В тях никога няма еднозначно щастие или нещастие. Има и от двете, от солта и сладостта в живота, но никога от двете по прекалено много.
"С дъх на канела" е един от онези филми, които ще ви накара да се усмихвате и да плачете и да чакате с нетърпение развитието на историята и въпреки скрития смисъл и избързването на сценаристите на моменти, накрая всичко си идва на мястото.

Отново тук

2010-05-14T22:48:00.003+03:00

Колко имам да пиша и колко неща не написах навреме, само аз си знам... Имам да пиша ревюта за два филма, два сериала, две книги и трета, която чета в момента. А седя и се туткам с този почти безмислен пост просто защото не знам дали изобщо ще напиша останалите скоро или ще си легна и няма да имам време пак тия дни.
Утре заминавам така или иначе за почивните дни, така че ако не ги напиша тази вечер или утре сутрин... не очаквайте скоро включване от мен поне до другата седмица когато вече не знам дали ще са ми останали впечатления за да описвам книгите и филмите. Всмисъл то че ще са останали, ще са останалите де, ама не знам до колко ще са качествени. И така мили хора, които все още наминавате от време на време, очаквайте следващо включване от мен за нещата които чета и гледам. :)