”Добрите момичета си имат дневници. Лошите момичета нямат време. Аз просто искам да живея живот, който ще запомня. Дори и да не го опиша.”

Оne Тree Hill

събота, февруари 20, 2010

Valentine's day или два невероятни дни :):*


Привет на всички. Допускам грешка, че не написах нищо за истинският Св. Валентин, който беше преди почти седмица, а пък сядам сега да пиша ревю върху филма, но пък мисля че бих могла да обхвана двете в пост съдържащ в себе си описания на филма и едноименният празник. Поне ще се постарая :)
Моят Св. Валентин беше невероятен. Всъщност, това беше вторият ми истински празнуван 14ти февруари. Предишният беше миналата година, когато все още не мислех че има смисъл изобщо да се празнува. Но тогава беше друго, много вода изтече, както се казва и доста неща се промениха, мисля че към хубаво :) И тази година, както и миналата, бях с момчето, което сега обичам. Той всъщност ми показа и доказа, че 14ти Февруари не е просто поредният ден било то делничен или съботно-неделен, а е специален (въпреки че аз твърдя че всеки ден е специален стига да е с него :) ). И наистина, обичайки го, прекарвайки времето си с него, се чувствам жива и обичана. По всякакъв възможен начин. И се старая да му давам същото - да го карам да чувства колко го обичам и аз. Има моменти, в които не успявам вероятно, но се надявам да са малко. Не съм перфектната приятелка, но се старая. За мен тази година 14ти беше един своеобразен юбилей за любовта ми към него. Така чувствам аз нещата... Обичам те, Слънце, тазгодишният Св. Валентин беше невероятен и наистина се надявам ти също да си го запомнил като мен - с много любов и усмивки :)
Филмът "Денят на влюбените" разказва за един 14ти Февруари в забързания и никога не спящ Ню Йорк. Като замисъл филмът доста прилича на коледният "Наистина любов". Както в него, всички герои имат връзка помежду си, която на пръв поглед не се вижда. Със свежият си актьорски състав, този романтичен филм би зарадвал дори и най-закоравелите противници на Свети Валентин и честването му. Това една холивудска продукция разказваща за различни хора от различни възрасти, етноси и с различни професии, които минават през различни препядствия, но накрая се оказват улучени от стрелите на Купидон. Не липсват неочаквани обрати, сладки, комични, а и не чак толкова моменти. Като цяло филмът показва на всички ни как любовта заема голяма част от живота ни и как всъщност е едно от най-важните неща в него. :) Дали ще е приятелска любов, любов между деца, любов между възрастни или чиста и свята любовта между двама души намерили хармонията и чувствата у другия, няма значение...
Лично за себе си аз останах изключително доволна от този филм. Накара ме да се смея, а минути след това да тъжа заедно с героите му. Гледах го с хора, на които страшно много държа и се забавлявах искренно с тях :) Не липсваха коментарите между нас за този или онзи, шегите, а последвалото обикаляне на центъра ни напомни летните дни и колко бяхме близки. За себе си мога да кажа, че рещих да не позволявам повече да се отчуждаваме до толкова с едно от момичетата, което мога да нарека най-добра приятелка :) Липсваше ми, Стеф, радвам се че се видяхме и че отново нещата са наред :*
Завършвам обединеният си пост с един леко плагиядстван цитат, който верояно е познат на повечето от нас, както и с песен и с надежда всички да сте прекарали един невероятен Свети Валентин и хубав топъл съботен ден точно като мен :) :
Love is like the wind, you can't see it, but you can feel it!
video

сряда, февруари 10, 2010

неделя, февруари 07, 2010

За кънките, зимата и моментите с любимия човек


Всъщност доста хора биха ме критикували за заглавието. Възраст и какво ли разбирам аз и бла бла бла... Но не това е важното сега :)
Днес беше един невероятен ден изпълнен с много много усмивки, настроение и любов :)
И както повечето от вас знаят, обожавам кънките на лед. И всяко качване на тях за мен е уиникално и незабравимо изживяване. Чувството е уникално - свобода, усещането че летиш и вятъра минава през теб, че се носиш... Чиста проба свобода и прилив на адреналин и еуфория...
Днес към това прекрасно усещане се добави и удоволствието от това до мен да е човек, на когото страшно много държа и с който съм вече почти година. Човек, когото смея да заявя че обичам много. С неговото присъствие кънките и карането им, леденото изживяване, се превърна в нещо много по-специално. :) И този неделен ден се превърна в необикновен, както всички прекарани с него. :) .
Наистина се радвам, че той направи това, че се качи с мен на кънките и ми угоди един вид :D :* и превърна този спомен за този неделен ден в нещо много хубаво и уникално! Превъна се в един много много щастлив миг от живота ми.
Както става с повечето хубави неща, деня мина бързо и ето че понеделника пак чука на вратата... Ранното ставане, училището и уроците, ограниченото време... но последната една седмица и днешният прекрасен ден ще ме топлят когато ми се наложи утре да стана и да излеза в навалелият през нощта сняг.
Огромни благодарности отново за всичко, което направи днес, Слънце, обичам те! :*